Придобиване на вещни права.

Понятие и видове

Право на собственост, както и вещни права върху чужда вещ може да се придобиват по различни способи.

Според това, дали срещу прехвърленото вещно право има насрещна престация, или не, различаваме придобиване по възмезден или по безвъзмезден начин. В първия случай приобретателят придобива вещно право, като дава насреща парична сума или друга вещ. Във втория случай приобретателят получава вещно право без контрапрестация.

След това дали вещното право се прехвърля между живи, или се придобива като правна последица от смъртта на едно лице, също могат да се разграничат начините на придобиване. В първия случай е налице прехвърляне на едно вещно право между физически или юридически лица, а във втория – придобиването настъпва вследствие смъртта на едно физическо лице.

Френското гражданско право разграничава начините на придобиване и според обема на придобиването: на общо основание и на частно основание. В първия случай се придобива една съвкупност, във втория – обект на придобиване са една или повече индивидуално посочени вещи.

Най – основното разграничение на правните способи за придобиване е по първичен или по производен начин. Първично е придобиването на едно вещно право, когато то не е производно от вещното право на друго лице.

Деривативно е придобиването на едно вещно право, когато то произтича от правото на друго лице.

Първично придобиване.

Характерното за този способ на придобиване на едно вещно право е, че при него правото се придобива самостоятелно, без то да произтича от правото на трето лице, т.е. когато няма правовоприемство.

Вещното право познава няколко случая на първично придобиване.

А/ Придобиване по давност

Придобивната давност е способ за придобиване на собствеността или друго вещно право върху една вещ чрез нейното непрекъснато владение в течение на определен период при определени условия, предвидени в закон.Придобивната давност внася сигурност във вещните права на правните субекти, защото без нея при отпадане на един придобивен акт биха отпаднали правата на всички последващи приобретатели.

2.Придобивна и погасителна давност. Гражданското право познава два вида давност: придобивна давност и погасителна давност. И при двата вида се отчита важното значение на времето като фактор в гражданското право.

Погасителната давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право. Тук се погасява правото да се търси защита на нарушеното субективно материално право. Погасява се само правото на иск.

Придобивната давност се различава от погасителната давност. Чрез първата се придобиват вещни права, а чрез втората се погасяват субективни права. Общото между тях е, че и двете изискват изтичане на законно определен срок, от който юридически факт настъпват определени правни последици.

3.Преклузивни срокове. Освен давностните срокове нашето законодателство познава и преклузивни срокове. И двата срока проявяват погасително действие поради бездействието на носителя на едно право. При преклузивните срокове не може да има отказ, спиране или прекъсване. Той изтича винаги след законно определения срок.

4.Обекти на придобивната давност. Обект на придобивна давност могат да бъдат всички недвижими и движими вещи.

Член 86 ЗС разпорежда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична собственост.

6.Спиране на давността.

Спирането настъпва само в предвидените от закона случаи. Или за периода от време, през който носителят на вещното право не може да предяви иск, по силата на правната норма давностния срок спира да тече или не с започва да тече.

За да говорим за “спиране” трябва да са налице три условия:

-да е започнал да тече давностният срок, или да са настъпили такива условия, при които нормално би трябвало да започне да тече предвидения от закона давностен срок;

-предвидения от закон давностен срок да не е изтекъл;

-да настъпи юридически факт, който е предвиден от закона като такъв, от който се спира теченето на давността или не дава възможност да започне да тече давността.

Съгласно чл. 115 ЗЗД, към който препраща чл. 84 ЗС, придобивната давност спира в седем случая.

А/ Между деца и родители, докато последните упражняват родителски права.

Б/Между намиращите се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството.

В/Между съпрузи.

Г/За вземания на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението.

Д/За вещи на ненавършили пълнолетие лица и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител.

Е/Докато трае съдебният процес.

Прекъсването прекратява теченето на давността по начин, че отпада изтеклият дотогава давностен срок.

За да има прекъсване на давността, следва да са налице три условия:

-да е започнал да тече предвиден от закон давностен срок;

-давностният срок да не е изтекъл;

-да настъпи такъв юридически факт, който е предвиден от закона като прекъсващ давността.

Давността се прекъсва само в определените от закона четири случая. Те са уредени в чл. 116 ЗЗД и в ЗС са следните:

А/С признаване на вземането от длъжника.

Б/С предявяване на иск или на възражение, ако бъдат уважени.

Не всеки иск прекъсва давността. Само искът за собственост я прекъсва.

В/С предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемат по силата на изпълнителен листа, издаден в случаите на чл. 237 ГПК.

Г/Давността се прекъсва съгласно чл.81 ЗС и с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца.

8.Присъединяване на владението. Не е необходимо едно единствено лице да владее вещта през целия давностен срок. Съгласно чл.28 ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Владелецът може да присъедини към своя период на владение и този на предшественика или предшествениците си. Присъединяване на владение има както при универсално, така и при частно правоприемство.

Универсалните правоприемници – наследниците, нямат свое собствено юридическо основание. Наследникът получава и продължава владението на починалия с всички негови пороци и качества.

При частното правоприемство се запазва същата постановка.

Завладяването е придобиване на собственост върху една вещ, която няма собственик чрез получаване на владение върху нея с намерение за присвояване.

Обект на завладяване може да бъде само движима вещ.

Възможни са два вида обекти на завладяване: вещ, която никога не е била притежание на някого и вещ от която собственикът се е отказал.

В първия случай характерни примери на завладяване са ловът и риболовът.

Във втория случай се изисква да е налице отказ, който включва волеизявление на собственика, че се отказва от вещта и изгубване на владението върху вещта.

Не важи за недвижимите имоти. Изоставянето на една недвижимост има за последица придобиване на имота от държавата. Тя не може да бъде завладяна от друго лице, освен ако съществуват условия за давност.

В/Намиране на изгубени вещи