Непълноти и грешки в кадастралния план.

Основна функция на кадастралните планове на населените места е да служат за изработване на подробните градоустройствени планове и по-специално за ЗРП и КЗСП. Това е една от съществените им задачи.

При изработване на кадастралния план може да се допуснат грешки или непълноти. Поради това нормативно са създадени надлежни гаранции за осигуряване точността на този план.

Начините за корекция на кадастралния план, влязъл в сила са два. Първият е свързан с наличие на безспорни и ясни факти, когато няма вещноправен спор. Затова неговото разрешаване е поставено в правомощията на общинската техническа служба. Вторият е свързан с вещноправен спор, поради което е предоставен аз разрешаване от съда.

1.Установяване на грешки и непълноти чрез общината. Член 86 ППЗТСУ предвижда, че грешки и непълноти в кадастралния план може да се установят на самото място от техническата служба при общината с административен акт, наречен “технически протокол”. Такъв акт се съставя в три случая.

А/Първият е свързан с наличието на две императивно необходими условия:да няма спор за имуществено право между пряко заинтересованите собственици и ако те подпишат техническия протокол. Той се подписва и от представителя на общината и от молителя.

Б/ При втория случай, в който не е необходимо съгласието на собствениците на съседни имоти. Изхожда се от конкретни дадености на терена, които са ясни и видими, но въпреки това са пропуснати в плана. В този случай се изготвя подписан само от представител на общинската техническа служба технически протокол.

В/ При третия случай се сследва същото правило, когато парцелни граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници.

Предвидената в чл. 86 ППЗТСУ процедура се използва само когато между страните не е налице спор за имуществено право, когато фактите са безспорни.

В много случаи непълнотите и грешките в кадастралния план са свързани със спор за собственост. При спор само съдът е този, който има право да го реши и да го приключи със съдебно решение, което е задължително и за техническата служба.

Искът по чл. 32, ал.1 т 2 ЗТСУ.

Искът по чл. 32 ЗТСУ е специален иск, който освен различията си представлява и едно доразвитие на ревандикационния иск, една негова разновидност. Той е допустим само след като е влязъл в сила кадастралния план, при иска по чл. 32 има също така твърдение за нарушени вещни права.

Чл.32 ЗТСУ визира един установителен иск.

С иска по чл. 32 се търси установяване съществуването или несъществуване на една грешка или непълнота в кадастралния план.

Ищец по иска по чл. 32 ал.1 т.2 ЗТСУ Може да бъде само лицето, което има правен интерес да докаже грешка или непълнота в кадастралния план при наличие на спор за имуществено право.

По принцип ищецът е винаги собственик на имот.

Ответник или ответници по иска по чл. 32 ЗТСУ са заинтересованите собственици на имоти, при които има необходимата пасивна легитимация. Те не винаги са пряко заинтересованите лица. За да има решението сила на пресъдено нещо, процесът и решението трябва да обхванат всички засегнати лица.

-Спор за материално право.

-Правна и фактическа грешка. С иска по чл. 32 ЗТСУ може да се установява както правна грешка, така и фактическа грешка в кадастралния план.По реда на чл. 86 ППЗТСУ може да се поправят фактически и правни грешки само при наличието на императивно предвидените предпоставки. Рядко има само правна или само фактическа грешка. Честите случаи в съдебната практика показват кумулация на двете основания.

Атакува се грешка или непълнота. А те се допускат със самия план.Измененията и несъответствията след този момент не може да бъдат отразявани или отстранявани по реда на чл. 32 ЗТСУ.

-Релевантност на грешката за регулационните предвиждания. Чл. 32 ЗТСУ разрешава установяване на всякаква правна или фактическа грешка в кадастралния план. Искът е винаги допустим, когато ищецът има правен интерес от поправка на кадастралния план. Ако искът бе доказан, съдът със своето решение ще го уважи и ще констатира грешката или непълнотата.

Значение на съдебното решение за плана.

Въздействието на съдебното решение върху плана може да бъде в две насоки. Ако съдът се произнесе, че признава ищеца за собственик или съсобственик на конкретен имот, с това решението произвежда своето действие и никакви други действия не са необходими освен промяна на записването в разписния списък.

Териториалноустройственото планиране е една комплексна дейност, имаща за цел организиране на жизнената среда на човека. Колкото по-добре е изградено едно общество, толкова повече са неговите нужди и за тяхното задоволяване днес и в бъдеще трябва да се грижи държавата чрез обхващането им в териториалноустройствен аспект.

Съгласно ЗТСУ територията на страната се устройва въз основа на:

-единен териториалноустройствен план на България;

-общодържавни териториалноустройствени планове;

-районни териториалноустройствени планове;

-териториалноустройствени планове за извънселищни територии;

-общи и подробни градоустройствени планове за отделни населени места.

ЕТУП осигурява условия за планомерно устройство и използване на територията на страната в нейната цялост. Планът се приема от Министерския съвет и се одобрява от Народното събрание.

Общодържавни териториалноустройствени планове, с които се конкретизира същността, основните цели и задачи , поставени в ЕТУП и се осъществява неговата комплексна програма чрез рационално разполагане на различните обществени функции.

Районните териториалноустройствени планове разработват въпросите за взаимозависимостта на основните елементи, свързани с обществено-икономическото развитие на съответните районни и териториални единици.

Планове на извънселищната територия.

А/планове на земеразделяне.