Подялба на парцели, сгради и други обекти.

 

Понятие и видове

Делбата има за цел да ликвидира съществуваща /заварена/ съсобственост. Съгласно чл.34 ЗС всеки съсобственик има право да иска подялба на общата вещ.

Делбата е недопустима само тогава, когато законът изрично разпорежда друго или ако е несъвместима с естеството и предназначението на вещта.

 Правото да се иска делба не се погасява по давност.

Чрез делбата съсобствениците могат да си поставят две различни цели:

-да разделят една съсобствена вещ на два или повече нови самостоятелни обекти.

-Да бъде прекратена една съсобственост, като съсобствената вещ бъде възложена в собственост на един от участниците в общността, а другите да бъдат извадени от нея, или вещта да бъде изнесена на публична продан.

Законодателството има две форми за извършване на делба. Едната е съдебната делба. Тя започва по иск на един или повече участници в общността и съобразно с доказателствата съдът постановява своето решение.

Възможно е делбата да бъде доброволна и в този случай при спазване на императивните правила на закона страните определят договорно в писмена форма с нотариално заверени подписи по какъв начин да ликвидират съсобствеността.

Определянето на земеделските и горските земи е сравнително лесно. При положение, че земята на територията на държавата ни е разпределена към три фонда: населени места, гори и земеделски земи, последните са тези земи, които се намират извън строителните граници на населените места и извън горския фонд.

След влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, гори и земи от горския фонд могат да принадлежат на всички правни субекти. Съгласно чл.2 ЗГ най-малката площ на отделен участък в горския фонд е един декар. Това е единственото правило в обсъжданата област. Делба на горска земя се извършва на базата на скица, издадена от поземлената комисия.

Подялба на парцели

Когато съсобствениците иска да се извърши подялба на един парцел, съдът при съдебна делба или страните при доброволна делба трябва да спазят изискванията на чл.61 ЗТСУ и свързаните с него допълнителни правила. Същата процедура трябва да бъде спазена и тогава, когато един собственик иска да подели парцела си на нови самостоятелни парцели.

Случаите, когато подялбата на един парцел не е разрешена или има пречки за това, са изрично посочени в нашето законодателство или са определени от съдебната ни практика.

1.Една от забраните намираме в чл.38 ЗС. Дворното място /земята, парцелът/ върху което е изградена сграда при режим на етажна собственост, е обща част и си остава обща част, докато сградата съществува. Недопустимо е дворното място да бъде обект на делба по силата на чл.38 ал. 3 ЗС.

2.Обект на забрана за подялба е общ парцел, съсобствеността в който е създадена по силата на самата регулация.Това са случаите по чл.29 и чл.30 ЗТСУ.

3.Неподеляемостта на един парцел може да бъде извлечен от разпоредбата на чл. 54 ППЗТСУ. В ал.1-3 от същия, съобразно с вида на населеното място или вида на кварталите, в които се намира едно дворно място, за всеки парцел е определена минималната повърхност и минималното лице. Ако конкретният парцел има минимална повърхност или лице, той от правна гледна точка е неподеляем. Той ще бъде неподеляем и в случая, когато от него не могат да се образуват два нови парцела с минимално лице и минимална повърхност.

Чл. 58 ЗТСУ урежда случаи на недопустимост на делба на общия парцел. Когато един съсобствен празен парцел, предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, може така да се застрои, че всеки съсобственик да получи отделен обект, съсобствеността не може да бъде прекратена чрез делба.

5. Не може да бъде предмет на делба съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имоти по реда на чл.29, ал.1 ЗТСУ, предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако е застроен с две или повече сгради, които са обект на отделна собственост, заварени от дворищнорегулационнния план, и които съгласно чл.31 ал.3 ЗТСУ са изключени от съсобствеността.

Недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които принадлежат на отделни собственици. Тук се има предвид съсобственост върху дворното място, която не е възникнала по силата на дворищната регулация.

-Процедура.

Член 61 от ЗТСУ определя процедурата, която трябва да се спазва при подялба на съсобствен дворищнорегулационен парцел.

1.Когато има съгласие за извършване на доброволна подялба на един парцел /договор с нотариално заверени подписи/, следва предварително да се извърши разделянето на парцела от администрацията и след това то да бъде оформено правно.