Пространствени измерения на правото на собственост върху земните участъци.

Правото на собственост е абсолютно вещно право. То е противпоставимо от своя носител на всички останали правни субекти. Съобразно тази негова характеристика, то трябва да бъде конкретизирано в своя обем, което означава не само в своето съдържание, но и във възможните му пространствени измерения.

Когато се касае за движими вещи, може да се обсъжда само съдържанието на субективното вещно право. При тях за измерения за площ и пр. Не може да става дума.

С оглед на отделните измерения, които са три: хоризонтално, вертикално- нагоре и вертикално-надолу, при земните участъци /парцели,дворни места, ниви ,ливади,овощни градини и др/, се налага различни уточнения в трите посоки, които ще разгледаме последователно и поотделно.

Измерения в хоризонтална посока

Границите между отделните земни участъци са изкуствено създадени от човека и днес се определят с градоустройствените или териториалноустройствените планове или със съдебни решения.Тези имоти не са разграничени или отграничени един от друг от природата, освен в някои отделни случаи, когато природната граница е дере, река, силна денивелация или други признати от правни норми или от съответния устройствен план теренни дадености.

За да говорим за конкретните хоризонтални граници, те трябва да бъдат определени точно в съответния административен или юридически акт и оттам нанесени на терена.