Видове вещи.

В правото са познати различни признаци, с оглед на които може да класифицираме вещите. По този начин се създават отделни видове или групи вещи.

Основното деление на вещите, което е свързано с много големи правни последици, е това на недвижими и движими.

Делението на вещите на движими и недвижими е познато още на римското право.

По принцип недвижимости са онези вещи, които са свързани със земята. Движимости са вещите, които не са трайно свързани със земята и които могат да бъдат премествани от едно място на друго, без това да нарушава тяхната цялост.

От гледище на логиката разделянето на вещите на движими и недвижими може да засяга само материалните /телесните/ вещи.

Разграничаването на вещите на недвижими и движими не е само формално. То има немалко значение в гражданското право( Например придобиваната давност при едните и другите е различна по продължителност/съответно 10 и 5 години/. От тези примери се вижда, че делението на вещите на движими и недвижими е много по-дълбоко и с много по-значителни правни последици, отколкото изглежда на пръв поглед.

Основната характеристика на недвижимостите се базира на това, че те са част от земната повърхност или са свързани с нея. Недвижимите вещи се разделят в доктрината на три основни групи: недвижими по природа, недвижими по предназначение и недвижими по предмета, към който се отнасят.

1.Недвижимости по природа са тези вещи, които съвсем естествено отговарят на характеристиката си. Те са три вида: на първо място и с най-голяма значимост са земните участъци, после идват свързаните с тях и прикрепени към тях насаждения – трайни и временни, а трети вид са постройките.

Законът за имуществата, собствеността и сервитутите, отменен със ЗС, подробно изясняваше тези групи недвижимости по чл. 3 и 7.

А/ Най-често срещани недвижими вещи по природа /по естеството си/ са части от земната повърхност, определени и отграничени от човека. Това са дворни места, парцели, ниви,ливади ,лозя,гори ,горски земи и др.

Земните участъци може да бъдат разграничени и с оглед на това в коя част от територията на страната се намират. Територията в нашата страна се разделя на три фонда: населени места, земеделски земи и горски земи.

Населени места са градовете, селата, промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания. Дали един недвижим имот се намира във или извън границет на едно населено място, се определя от градоустройствения план.

Земеделските земи са втория фонд в нашата страна. Това са земите, които са предназначени за земеделско производство и не са застроени.

Горите и земите от горския фонд образуват третия фонд, който се характеризира със своята специфичност. Днес вече е възстановена частната собственост в този фонд от територията на нашата страна, като по този начин има държавна общинска и собственост на физическите и юридически лица. Уредбата на тези земи намираме в ЗГ.

Това разграничение не е само теоретично, то създава различия във възможностите за застрояване, в площта и лицето на съответния имот и във връзка с редица други правно-технически въпроси.

Б/ При втория вид недвижимости по природа – насажденията, се търси физическата връзка между тях и земята.

Насажденията по нашето право се разделят на два вида: временни и трайни. Временните – това са посевите. Трайни насаждения са: дървета,цветя и други. Плодовете, които още не са отделени от клоните, стръковете или корените на растението се считат за част от недвижимостта насаждение.

За да бъдат насажденията недвижимости, те трябва да бъдат вкоренени или да растат в самата почва.

В/ Третият вид недвижими вещи по природа са постройките. В тази категория влизат и различни инженерни работи. Затова “постройка” е всяко споено събиране на материали за продължително време, било върху повърхността на почвата, било в нейната вътрешност. Понятието “постройка” това е всеки самостоятелен строеж, физически свързан с почвата. В понятието “сграда” се включват всички нейни елементи и съоръжения, включително канализация, водопровод и отоплителни тръбопроводи.

Части от една недвижимост по природа от втория и третия вид за разлика от първия, могат да бъдат превърнати в движимости, ако се прекрати тяхната физическа връзка с недвижимия имот и те получат самостоятелност.

2.Освен недвижимости по природа /по своето естество/ има и недвижимости по предназначение /по назначение/. Недвижимости по предназначение са онези вещи, които по своето естество са движимости, но които от правно гледище се приемат за недвижимости, защото принадлежат към една недвижимост, с която се свързани.Става дума за превръщане на движими вещи в недвижими от правна гледна точка.

За да се превърне една движимост в недвижима по предназначение вещ, са необходими няколко условия.

Движимата вещ трябва да бъде поставена постоянно в един недвижим имот.

Второто условие е вещта да бъде поставена в недвижимия имот, за да обслужва експлоатацията му трайно /кон,трактор,каруца/ с оглед произвеждане на нещо.

Третото условие изисква движимата вещ да бъде собственост на лицето, притежаващо недвижимия имот.Изисква се движимата и недвижимата вещ да бъдат собственост на едно и също лице.

Недвижими имоти по предназначение са също всички движимости, които собственикът е прикрепил към един недвижим имот постоянно.

Недвижимостите по предназначение престават да бъдат недвижими и се превръщат в движимости, щом престанат да обслужват имота, независимо от причините. Същото се получава и ако собственикът премахне предназначението на основния имот.

3.Третата група недвижими вещи са тези, които законът определя като такива по предмета, до който се отнасят. Тук се включват само права върху недвижими имоти.

Движимостта е вещ, която може да бъде преместена от едно място на друго, без да се получи повреждане на нейната субстанция.

Правната теория приема, че съществуват два вида движимости: такива по своето естество /по природа/ и такива по определение на закона.

1.Движими по природа са всички телесни вещи, които не са недвижими по природа или по предназначение. Това се телата, които не са фиксирани здраво към земята и може да се пренасят от едно място на друго независимо от това, дали сами се движат /животни, коли, самолет, локомотиви и др./

2. Движими по определение на закона са всички права върху вещи, които не са недвижими.

Б/Едно важно деление на вещите е на потребими и непотребими. То е познато от римското право. Това деление се прави само за движимите телесни вещи. Потребими са тези вещи,чиято обикновена употреба води до унищожаването или до прехвърлянето.

Непотребими са вещите, които могат да се употребяват многократно, без да се изразходват или изхабяват изведнъж.

В/ Друго разграничение на вещите е на делими и неделими. И то идва от римското право. Неделими са тези вещи, които не могат да бъдат реално разделени, без да изгубят значителна част от стойността си. Съответно на това, делими са вещите, които съобразно своето естество или съгласно закона могат да се разделят на две или повече вещи от същия вид, без да изгубят значителна част от стойността си.

Г/ Вещите се разделят на родово и единично определени. Това деление се основава на волята на договарящите страни. Това разграничение е от значение с оглед момента на прехвърляне на собствеността и с оглед риска от погиване на вещта. То е от значение в облигационното право.

Д/ Можем да разграничим вещите и съобразно с вида на техния собственик. Можем да говорим за вещи с предназначение за обществено ползване и за вещи, които са предвидени за индивидуално ползване.

Сградите могат да се разграничат съобразно с тяхното предназначение.

-Жилищни имоти. Това са онези имоти, които са предназначени да задоволяват жилищните нужди на гражданите. Най.-често срещаният имот от тази група е жилището.

-Видни имоти. Това са недвижимите имоти, които са предназначени да задоволяват здравни и курортни нужди на физическите лица.

-Гаражи. Те са отделен обект, самостоятелна вещ, изградена за задоволяване на една специфична нужда: за паркиране или гариране на моторни превозни средства.

-Ателието. Това е един нормативно неопределен по съдържание обект. Ателието задоволява специфична нужда за творческа работа.

-Стопански имоти. Те са също така самостоятелни обекти, които служат за упражняване на стопанска дейност и които са такива не само с оглед на вида си, но и съгласно архитектурния проект.

-Други имоти. В тази категория влизат всички имоти, които не биха могли да бъдат причислени към горните категории. Те се определят със съответния архитектурен проект за построяване, разрешение за строеж или с придобивния акт.

-Е/ При вещи, принадлежащи на държавата или общината съобразно императивните правни норми, има вещи в частна собственост и вещи в публична собственост.Предмет на тази класификация са недвижимостите.

-Обекти на публична собственост са вещите, предназначени трайно за задоволяване на обществени потребности чрез пряко ползване от населението или предоставени за изпълнение на обществените функции на държавната или общинската власт. Съгласно нашето законодателство, тук се включват вещи, които са собственост само на държавата и на общините. Собствеността и предназначението на тези вещи са непрехвърляеми и непроменяеми.

Другите държавни и общински вещи са частни вещи.

Когато говорим за публична собственост следва да се акцентира специално на вещите, които по силата на чл.18 ал.1 от Конституцията са изключителна държавна собственост, тези върху които държавата упражнява суверенни права.

Ж/ Вещите се делят на телесни и нетелесни. Първите са материални вещи, които се възприемат от сетивата на човека. Нетелесните вещи са правата и всичко онова, което е обект на интелектуална собственост.

3.Вещите могат да се разделят на оценими и неоценими.

Оценими са тези вещи,чиято стойност може да се определи чрез сравняване с други ,намиращи се в оборота вещи.

Неоценими са вещите, чиято стойност не може да се получи чрез сравняването им със стойността на други, намиращи се в оборота вещи.