ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ. ОБВИНИТЕЛЕН АКТ.
ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ. ОБВИНИТЕЛЕН АКТ.
1/Действията на прокурора са самостоятелен стадий на наказателния процес и този извод е верен поради следните съображения:
а/ с приемането на новия НПК действията на прокурора след приключване на разследването са уредени самостоятелно в гл.18, както всеки друг стадий.
б/ както е видно от чл. 192, който сочи стадиите на досъдебното производство, изрично е посочено, че втори стадий на досъдебна фаза са действията на прокурора след приключване на разследването.
в/ в този стадий единствено прокурорът е органът, извършващ цялата дейност.
г/ този стадий има своя строго специфична задача – да се решат окончателно въпросите на досъдебната фаза.
д/ в този стадий са различни и методите и средствата, които се използват за извършването на дейността. По правило в този стадий не се извършват действия по разследването и не се събират доказателства.
2/ В този стадий прокурорът решава 3 въпроса:
-дали делото да се внесе в съда;
-дали да се прекрати;
-дали да се спре;
До последните изменения на НПК разследващият орган приключваше разследването с изготвяне на заключение – обвинително, за прекратяване или за спиране, което трябваше да съдържа всички онези многобройни реквизити, така както са посочени в чл. 232 и чл. 233. С тези изменения чл. 231-233 се отменят, а съгласно измененията по чл. 235 – след като приключи разследването разследващият орган изпраща делото на прокурора с писмено мнение. Това мнение, адресирано до прокурора, няма задължителна сила за него и прокурорът трябва да постанови свой съответен юридически акт.
3/ В този стадий прокурорът може да изготви 3 вида актове: ОА, постановление и предложение.
Прокурорът изготвя ОА, когато е взел решение да повдигне обвинение пред съда. Постановление изготвя, когато прекратява или спира производството. Предложение - когато предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК и когато предлага на съда да утвърди постигнато споразумение м/у него и адвоката на обвиняемия.
4/ М/у фактическите предпоставки за изготвяне на постановление за привличане на обвиняемия и предпоставките за изготвяне на ОА има 2 важни разлики:
а/ от обективна страна прокурорът изготвя ОА, но само когато е завършено разследването и са събрани всички доказателства, а постановлението за привличане на обвиняем се изготвя в хода на самото разследване и преди да са събрани всички доказателства.
б/ от субективна страна ОА се изготвя, когато прокурорът е убеден, абсолютно уверен, че това лице е извършило конкретното престъпление. А постановлението за привличане на обвиняем се изготвя, когато е налице основателно предположение, а не убеждение.
5/ Разпоредбата на чл. 242, ал. 2 НПК, според която, когато са допуснати съществени процесуални нарушения при предявяване на разследването, прокурорът или ги отстранява сам или указва на разследващия орган да ги отстрани. Именно в тази разпоредба се съдържа новата идея на новия НПК – липсата на института връщане на делото за допълнително разследване, когато бе възможно прокурорът да върне делото и да даде нов срок за допълнително разследване. По чл. 242, ал. 2 прокурорът указва на разследващия орган да отстрани нарушението, но това не е връщане за доразследване, т.к. нарушението трябва да се отстрани, но в 1-месечния срок по чл. 242, ал. 3, който е срокът на прокурора, за да приключи този стадий.
6/ В чл. 246, ал. 2 се сочат задължителните реквизити на обстоятелствената част на ОА. В тази връзка е важно, че според ТР № 2/2002г. не е допуснато съществено процесуално нарушение, ако в ОА липсват два от задължителните реквизити:
-не са посочени смекчаващите/отегчаващите обстоятелства;
-не са посочени условията за прилагане на чл. 53 НК.
В чл. 246, ал. 3 са посочени задължителните реквизити на заключителната част на ОА. Според ТР № 2/2002г. обаче, няма да е допуснато съществено процесуално нарушение, ако не е посочено има ли основание за прилагане на чл. 53 НК.
7/Срокът за приключването на дейността в този стадий е 30 дни, както е видно от чл. 242, ал. 3. Този срок е дисциплиниращ.