СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ ДЕЙСТВИЯ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Съдебното заседание на ПЪРва инстанция
действия по даване ход на делото в съдебното заседание
Съдебното заседание се дели на 5 етапа: действия по даване ход на делото; съдебно следствие; съдебни прения; последна дума на подсъдимия; постановяване на присъдата.
Първият етап: действия по даване ход на делото. Подготвителни действия са в предходния стадий. Действията по даване ход на делото са първият етап от втория стадий. Действията по даване ход на делото имат технически характер. Ако подготвителните действия трябва да подготвят съдебното заседание, то действията по даване ход на делото трябва да проверят дали самото съдебното заседание може да се проведе.
В чл. 271, ал. 1 е записано: „след откриване на съдебното заседание”. Кога се открива съдебното заседание? – когато е налице съдебният състав и секретарят (грешка е да кажем: когато се явил прокурорът, защитник и т.н.). Ал. 2 казва кога се отлага съдебното заседание. Ал. 1 чл. 272 – проверява се кои от призованите са се явили, а ако някой не е – посочва се причината за неявяването. Причините са важни и има предвидени различни последици за различните причини. По НОХД са предвидени задължително явяване на прокурора и подсъдимия, като за последния има изключение при задочното производство – чл. 269, ал. 3. Защитникът е в по-особено положение – не се дава ход, когато присъствието му е задължително и той не се яви. Ако защитникът не се яви – уведомява се съответната адвокатска колегия, за да с вземат дисциплинарни мерки.
До началото на съдебното следствие пострадалият може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. За да не се лиши пострадалият от тази възможност, съдът трябва да вземе мерки. НПК предвиди, че пострадалият или наследниците му, ако не се намерят на посочения адрес – чл. 275, ал. 1 – дава се ход на делото. По отношение на свидетелите, ВЛ, неявяването им не е основание за недаване ход на делото, а само може да им се търси отговорност.
Тук е моментът за конституиране на частен обвинител и граждански ищец. Едната от предпоставките за конституирането им е молба. Поставя се въпросът от кога може да участва? – хипотетично от момента на образуването на съдебното производство, но той не знае за това. Така че моментът е от призоваването на пострадалия. В призовката му се указва че той има право да бъде конституиран като частен обвинител или граждански ищец. Молбата може да е писмена или устна. Рядкост е да има писмена молба. Най-често – устна, която се записва в протокола. Като частен обвинител не трябва да прави нищо, но като граждански ищец, трябва да формулира гражданския си иск, който най-често се прави писмено. Ако съдът откаже да конституира пострадалия като частен обвинител – обжалва се по гл. 22 – това е чл. 271, ал. 6. Ако гражданският ищец не предяви претенцията си в процеса, той може да действа по ГПК. А пък частният обвинител няма друга възможност и затова има възможност за обжалване на отказа за конституиране.
След проверката на явилите се се дава ход на делото. Съдът снема самоличността им. Предупреждава свидетелите за отговорността по чл. 290 НК и ги отстранява от залата.
На този етап има още:
-отводи по чл. 274. По тях се произнася съдът.
-новите искания – чл. 275. Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. Какво означава по реда на съдебното следствие? В него има поредност на действията: разпит на подсъдимия àразпит на свидетелите на обвинениетоà разпит на свидетелите на защитатаà разпит на ВЛ - предявяване на ВД. Може страните да поискат промяна по този ред в 2 насоки: 1/ ВЛ да се изслушат преди свидетелите; 2/ако страните не възразяват, някои от свидетелите на защитата да се разпитат преди тези на обвинението. Ако не е решен въпросът предварително, може да се иска изменение на този ред като се премине по някои от особените правила: съкратено съдебно следствие или споразумение например.