СЪЩНОСТ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

СЪЩНОСТ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Чл. 104 е основният тук.

1/ОБЯСНЕНИЕТО НА ПЪРВИЯ БЕЛЕГ НА ДЕФИНИЦИЯТА ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 104 – доказателствата са фактически данни.
            а/
Според български тълковен речник фактически данни означава данни, които имат характер на факти. Затова никога не е имало съмнение, че доказателствата са факти на обективната действителност. Но нашият законодател е възприел не понятието факти на обективната действителност, а неговия синоним – фактически данни с цел да се облекчи правоприлагането и да е очевидно ясно, че доказателствата са не само вещи, предмети, книжа и т.н., но и всякакви други  видими или невидими следи, оставени в/у тях от събитието на престъпното деяние.
            б/Всеки факт на обективната действителност може да бъде доказателство, но ако отговаря на следните условия:
                       -фактът трябва да е индивидуализиран, т.е. определен по време и място. Слухът или мълвата, макар да са факти на обективната действителност не може да са доказателства, т.к. не могат да се определят нито по време, нито по място.
                        - факти на обективната действителност може да са вещи, предмети, книжа, действия, бездействия, както и всякакви видими и невидими следи, оставени от деянието в/у предмети от обективната реалност.
                        -доказателства може да са и факти от вътрешния, психическия мир на човека.
                        -фактите, които ще послужат като доказателства няма значение дали са минали, настоящи, постоянни, временни, нововъзникнали, новосъздадени и т.н.
            в/Има факти на обективната действителност, които директно се прилагат по делата и други факти, които с оглед тяхното естество и големина не могат да се приложат, а винаги трябва да бъдат възпроизведени.
            г/Фактите на обективната действителност, които са доказателства трябва да се различават от фактите на обективната действителност, които са предмет на доказване или обстоятелства по делото. Обстоятелствата по делото са недоказани факти, а същите тези факти, доказани несъмнено са доказателства по делото.
            д/Фактическите данни трябва да се различават и от начините на тяхното възпроизвеждане. Фактите могат да се възпроизвеждат устно (показания на свидетел), писмено (протокол за оглед) или по веществен път (снимка), но самото възпроизвеждане е доказателственото средство, а не доказателството по делото.
            е/Фактическите данни, които ще послужат като доказателства трябва да се различават и от фактическите констатации по делото. Решаващите фактически констатации се правят от държавните органи в наказателния процес. Те нито са факти на обективната действителност, нито са начин за възпроизвеждане на такива факти. Затова те не са нито доказателства, нито доказателствени средства.
            Фактическите изводи са твърденията на държавните органи за съществуването или несъществуването на конкретни факти. Тези твърдения по същността си не са възпроизвеждане на факти, а са логически изводи за съществуването на конкретни факти, които са направени след цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, оценен по отделно и в неговата съвкупност.

2/ФАКТИЧЕСКИТЕ ДАННИ ТРЯБВА ДА СА СВЪРЗАНИ С ПРЕДМЕТА НА ДОКАЗВАНЕТО.
            Всяко престъпно деяние оставя многобройни следи в обективната действителност, но значение по делото могат да имат само тези, които са свързани с предмета на доказването.
            Връзката м/у фактическите данни и предмета на доказване е обективно съществуваща и тя също трябва да се докаже несъмнено. Тази връзка може да е минала, настояща, временна, постоянна, новосъздадена, може да е връзка на причина и следствие, на два независими резултата от една и съща причина и т.н.

3/ОБЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИЯ БЕЛЕГ
            Фактическите данни трябва да могат да допринесат за изясняването на обстоятелството предмет на доказването.
            Фактическите данни да са свързани и да могат да допринесат за изясняването на обстоятелствата са като правило винаги кумулативни изисквания.
            Когато един факт е свързан и може да допринесе за изясняване обстоятелствата по делото, той на практика се обозначава като относим, а относимостта е условие за неговата допустимост като доказателство.
            На практика може един факт да е свързан с предмета на доказване, но да не може да допринесе за изясняването на каквото и да било обстоятелство, поради което няма да бъде доказателство по делото.

4/ОБЯСНЕНИЕ НА 4ТИ БЕЛЕГ.
            Фактическите данни трябва да са установени по реда, предвиден в НПК:
                        -фактите на обективната действителност може да имат връзка и да могат да допринесат за изясняване предмета на доказване, но ако не са приложени по делото или не са възпроизведени по реда на НПК, те не могат да са доказателства.
                        -фактическите данни трябва да са приложени по делото или да са събрани и проверени, но не по реда на закона, а по реда на НПК.
                        -фактическите данни могат да се възпроизвеждат, но само чрез начините за това, предвидени в НПК.
                        -фактическите данни могат да се събират и проверяват, но само чрез способите за доказване по НПК, а те са изчерпателни.

Доказателствата се делят на 4 групи:
            -преки и косвени;
            -първични и производни;
            -обвинителни и оправдателни;
            -веществени и невеществени;