ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО
По нашето право касационното производство не е извънреден, а е редовен способ за проверка на съдебни актове. Причините за това:
- на касация подлежат съдебни актове, които не са влезли в законна сила. А щом един акт не е в сила, очевидно способът е редовен.
- касационното производство се образува, така както всяко редовно производство – по жалба или по протест на страните. То не може да се образува по искане на държавни органи, така както се образува производството по възобновяване на наказателни дела, като извънреден способ за проверка на съдебни актове, по искане на главния или на окръжния прокурор.
Касационното производство е вярно, че е редовен, но в същото време и изключителен способ за проверка на съдебни актове, защото:
-изключителни са основанията за касация;
-изключителен е компетентният съдебен орган – това е винаги и само ВКС;
-изключително е обстоятелството, че на касация подлежат само актове, постановени от въззивен съд;
-с новия НПК приложното поле на касацията бе ограничено и на касация подлежат не всички актове, постановени от въззивен съд.
По нашия НПК подлежат на касация само съдебни актове на въззивен съд и от това правило могат да се направят два извода:
-нашата касация не е тип „прескачаща касация”, т.к. на касация подлежат, но само съдебни актове, които са били проверени по същество в две инстанции – първата и въззивната.
-нашата касация не е тип „директна касация”, т.к. ако съдебният акт на ПИС не е бил атакуван пред въззивен съд, той не може да се атакува и пред касационния. Няма значение защо не е бил обжалван или протестиран. След като не е бил атакуван, той влиза в сила и не подлежи на касация.
Касационната инстанция има правомощия да проверява, но само правилното приложение на закона – материален и процесуален. Т.е. проверява се правната квалификация и дали има съществено процесуално нарушение.
Касационната инстанция няма каквито и да било правомощия да проверява фактическите положения по делото, нито за да ги оспори под една или друга форма, а още повече – за да приеме нови.
Касационната инстанция има, на първо място, има контролно-отменителни правомощия, които са типични за касацията ( чл. 354, ал. 3). В същото време, независимо че производството е касационно, ВКС има и решаващи правомощия, т.к. както е видно от чл. 354, ал. 2, касационният съд може да измени присъдата, както във връзка с наложеното наказание, така и във връзка с правната квалификация.
От изложеното може да се направи верен извод, че нашето касационно производство не е чиста, пълна, класическа касация, при която съдът или потвърждава съдебния акт, или го отменя и връща делото за ново разглеждане. Нашата касационна процедура е смесена наказателна процедура, при която се преплитат и допълват класически касационни правомощия, свързани с отмяна на съдебния акт и връщане за доразследване, с класически въззивни правомощия, свързани с решаване на въпроси по същество, когато се изменя съдебният акт.
В касационното производство НЕ намира приложение ревизионното начало.
Касационната инстанция не може да увеличава наказанието, т.к. както е видно от чл. 354, ал. 3, т.1, при тази хипотеза ВКС има единствено правомощие да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане.
Касационната инстанция НЕ може да прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което НЕ е имало обвинение в първата инстанция. При такава хипотеза, от систематическото тълкуване на чл. 354, ал. 2, вр. с ал. 3, ще се направи верен извод, че ВКС трябва да потвърди съдебния акт.
Когато обаче трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение на първата инстанция, хипотезите са 2:
-когато, прилагайки по-тежката правна квалификация, не се налага да се увеличи наказанието, на основание чл. 354, ал. 2, т. 4 – касационният съд ще измени присъдата.
-когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, но и да се увеличи наказанието, касационният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, а основанието е чл. 354, ал. 2, т.4, вр. с ал. 3, т. 1.
*****При посочване правна квалификация по НК на първо място отива членът, който определя наказанието – например: чл. 116, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 115 – това е верният начин на изписване. ****
За касационната инстанция няма изрично формулирана забрана да бъде утежнявано положението на подсъдимия, но такава забрана има и тя следва от чл. 355, ал. 2 и 3, които установяват забрана да се утежнява положението след връщането за делото за ново разглеждане. Затова ако ВКС намира, че трябва да се утежни положението на подсъдимия и няма съответен протест на прокурора или съответна жалба на частния обвинител/тъжител, ще потвърди присъдата, т.к. дори да я отмени и върне за ново разглеждане, този съд не може да утежнява положението.
Във касационното производство няма преклудиране на правото на частния обвинител/тъжител да подават жалби, така както такова преклудиране има за въззивните им жалби.
На практика се поставя важен въпрос: може ли в касационната инстанция да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства. ВКС не може да проверява факти – това е причината да не може да събира доказателства!!! Според чл. 351, ал. 1 в жалбата, респ. в протеста, трябва да се посочат: „данните, които го подкрепят”. В тази връзка, какво означава този последен израз? – това „го” се отнася до основанието по чл. 348. От текста е очевидно, че в касационната инстанция могат да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства, но като доказателства, не за извършеното деяние, а като доказателства за касационното основание.