ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ОБВИНЯЕМ
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ОБВИНЯЕМ
1/Обща характеристика на привличането на обвиняем.
а/ По нашето право привличането на обвиняем е винаги процесуално действие. Това значи, че едно лице може да се привлече като обвиняем, но само след като е образувано досъдебното производство било с постановление на прокурора, било с първото действие по разследването.
б/ Привличането на обвиняем се извършва винаги преди да е приключило разследването, а това пък означава – преди да са събрани всички доказателства по конкретния случай.
в/ Привличането на обвиняем като правило се извършва от разследващия орган след като той е докладвал на прокурора. Но от чл. 46, ал. 2, т.2 може да се направи извод, че прокурорът също може да привлече обвиняем.
г/ Актът, с който лицето се привлича като обвиняем е постановление. Но има три изключения, когато лицето не се привлича с постановление, а с първото действие по разследването с/у него. Тези изключения са:
- по чл. 219, ал. 2 – НОХД;
- по чл. 356, ал. 4 – бързо производство;
- по чл. 362, ал. 4 – незабавно производство. При бързото и незабавното производство правилото е, че лицето се привлича като обвиняем с първото действие по разследването с/у него.
д/ С постановлението за привличане като обвиняем или с протокола за извършеното действие по разследването се конституира фигурата на обвиняемия. И затова от този момент на лицето, привлечено като обвиняем трябва да бъдат осигурени всички процесуални права, а от друга страна, от този момент по отношение на това лице могат да се приложат всички мерки за процесуална принуда.
е/ От друга гледна точка, привличането на обвиняем е по същността си формулиране от компетентен държавен орган на конкретно обвинение с/у конкретно лице, че е извършило престъпление. Затова е вярно, че с привличането на обвиняем не само се конституира фигурата обвиняем, но възниква и функцията по обвинението.
ж/ С новия НПК това действие се обозначи с израза “привличане като обвиняем”, за разлика от отменения закон, който обозначаваше същото действие като “повдигане на обвинение”. Изразът „повдигане на обвинение” по НПК означава изготвянето на ОА и внасянето му в съда. Проблемът е, че КРБ в чл. 127 си служи с израза „привличане към отговорност на лице, извършило престъпление”, което е конституционно правомощие само на прокурора. С решение №14 по дело №1/1999г. КС уточни, че привличането на обвиняем в хода на разследването не е равнозначно на привличане към отговорност на лице, извършило престъпление по смисъла на чл. 127 КРБ. Този конституционен текст се свързва единствено с правомощието на прокурора да изготви ОА и да го внесе в съда. Иначе казано, привличането към отговорност по смисъла на КРБ е равнозначно на повдигане на обвинение пред съда по смисъла на НПК.
з/ С ТР №2/2002г. на ВКС правилно се прие, че привличането на обвиняем в хода на разследването е неокончателно, предварително или работно обвинение. Окончателното е това, което е формулирано от прокурора с ОА.
и/ По нашето право не може да се формулира окончателното обвинение с ОА, ако същото лице не е било привлечено като обвиняем, при това за същото деяние и същата правна квалификация. Друг е въпросът, че това окончателно обвинение, формулирано в ОА, може да бъде изменено от прокурора на първа инстанция, било защото правната квалификация е друга, било защото съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението.
к/ Европейските стандарти за обвинение.
-Според практиката на Европейския съд в Страсбург обвинение може да е налице, независимо дали е започнало разследване или не.
-Според европейските стандарти обвинение е налице, когато компетентен орган на държавна власт прави изявление с/у конкретно лице, в което изявление се съдържа твърдението, че това лице е извършило престъпление.
-Според Европейския съд обвинението може да е писмено, устно или чрез конклудентни действия (пример за мълчаливо обвинение: претърсване, обиск, изземване и др.).
-Понятието „обвинение” е автономно за Европейския съд. Затова този съд може да приеме, че е налице обвинение и когато в съответното национално законодателство деянието е нарушение или дисциплинарна простъпка и не е обявено за престъпление. Критерият е предвидената в националното законодателство санкция.
2/Трите групи предпоставки за привличане на обвиняем:
А/ Фактически предпоставки. Те са по чл. 219, ал. 1 и са 2:
-да са събрани достатъчно доказателства за вината на конкретно лице за извършване на конкретно престъпление;
-да не са налице основания за прекратяване на делото.
Друг е въпросът, че едно лице може да се привлече като обвиняем и без да са събрани достатъчно доказателства за вината му в хипотезата по чл. 219, ал. 2.
Б/ Материално-правни предпоставки:
-да се касае за деяние, което е съставомерно и е извършено от НОЛ.
-да не са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на възпитателни мерки по чл. 24, ал. 1, т.8.
-да не са налице предпоставките, които изключват или погасяват наказателната отговорност – смърт, давност, амнистия, невменяемост – чл. 24, ал. 1.
В/ Процесуалните предпоставки:
-компетентен орган – прокурорът или разследващият орган.
-надлежен акт – постановлението или протокола.
-да са спазени изискванията на чл. 7 КРБ за снемането на имунитета.
-да не е налице правилото “non bis in idem” – чл. 24, ал. 1, т.6.
3/Обяснението на фактическите предпоставки за привличане на обвиняем.
Става въпрос за чл. 219, ал. 1 НПК. В тази връзка е важно правилното тълкуване на изискването за „достатъчно доказателства”, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление.
Този израз „достатъчно доказателства” може да се обясни най-напред с обективни критерии. От такава гледна точка „достатъчно доказателства” означава:
- да са извършени всички необходими и възможни действия по разследването и да са събрани всички доказателства. Отнапред е невъзможно да се посочи кои действия са необходими във всички случаи, т.к. кои действия са необходими зависи от всеки конкретен случаи. Отнапред обаче се знае, че не е възможно да се извърши разпит на обвиняем и всички други действия по разследването за проверка на дадените обяснения.
-след като са извършени всички необходими и възможни действия, от събраните доказателства трябва да може да се направи единствено възможен извод, че това лице е извършило конкретното престъпление.
-ако доказателствата са противоречиви и тези противоречия не са, а и не могат да се преодолеят, макар да е направено всичко възможно, не може да се пристъпи към привличане на обвиняем.
Това понятие „достатъчно доказателства” може да бъде обяснено и със субективни критерии:
-„достатъчно доказателства” не означава, че държавният орган трябва да пристъпи към привличане на обвиняем само когато е убеден, че това лице е извършило престъпление. Към този момент държавният орган не може да е убеден, т.к. когато се пристъпва към привличането на обвиняем разследващият орган все още не е разпитал това лице, не е чул неговите обяснения и не ги е проверил.
-затова е вярно, че „достатъчно доказателства” не означава убеждение, а означава основателно предположение, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. Предположението е основателно, т.к. се базира обективно на събраните по делото доказателства. Става въпрос именно за предположение, а не за убеждение, т.к. когато привлича обвиняем у разследващия орган винаги е налице съмнение, но то се базира не на събраните по делото доказателства, а единствено на факта, че обвиняемият не е дал обяснения и че не са проверени същите.
Предпоставки по чл. 219, ал. 2
За да се привлече обвиняем по тази ал. 2 трябва да предстои да се извърши първо действие по разследването с/у конкретно лице. Как се тълкува този израз? Разпоредбата на чл. 219, ал. 2 е императивна. Употребен е глаголът „може”, но тълкуван със съюза „и”, той означава, че ал. 2 създава още една възможност за привличане на обвиняем, алтернативно с ал. 1 и не означава, че разследващият орган може да предприеме първо действие с/у лице и след това да реши дали да го привлече или не.
По ал. 2 думата „акт” означава протокол, това следва от систематичното тълкуване с ал. 3.
Законът изисква да е предприето действие по разследване (а не всяко друго процесуално действие) и към това действие има още 2 условия – то да е първото и да е с/у лицето. Действието е с/у лицето, ако то се извършва с участието на самото лице и кумулативно с/у това лице държавният орган разполага с данни или с доказателства, че това лице е евентуален извършител на престъплението.
Чл. 219 ал.1-3 – това е същността на въпрос №63. Следващите алинеи се отнасят до предявяване на обвинението, което не влиза в този въпрос.