СПОСОБИ ЗА ДОКАЗВАНЕ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
СПОСОБИ ЗА ДОКАЗВАНЕ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Много важен бил тоя въпрос.
1/ПРАВНА СЪЩНОСТ НА СПОСОБИТЕ ЗА ДОКАЗВАНЕ.
Всички способи за доказване са регламентирани в глава 14 НПК. На всеки способ е посветен и самостоятелен раздел. Чл. 172, ал. 1 изчерпателно сочи кои са оперативните способи при използването на 1 или друго СРС:
-наблюдение;
-подслушване;
-последяване;
-проникване в помещение;
-белязване на предмети;
-контролирана доставка;
-доверителна сделка;
-служител под прикритие;
Това са СРС у нас.
Способите за доказване за изчерпателно посочени в закона. Освен това НПК изчерпателно сочи и реда, по който се извършва един или друг способ за доказване. Изключение от това правило са СРС, т.к. нито в НПК, нито в ЗСРС е посочен редът, по който се извършва наблюдението, подслушването и останалите, т.к. това е класифицирана информация.
С ТР №2/2002г на ВКС се установиха 2 принципни правила, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на 1 или друг способ за доказване. Правилата:
а/ Когато при извършването на съответния способ за доказване е допуснато съществено процесуално нарушение (например при претърсването няма 2 поемни лица; ползвано е СРС без разрешение на съда). В тези хипотези се приема, че протоколът е невалиден и че фактите, които се възпроизвеждат в този протокол могат да се доказват чрез други средства, предвидени в НПК.
б/ Ако съдът констатира, че при извършването на конкретен способ за доказване е допуснато съществено процесуално нарушение, той не може да връща делото на стадия, на който е допуснато нарушението, за да бъде поправено същото. Този извод важи дори когато извършеното действие при съществено процесуално нарушение е възможно да бъде повторено.
в/Способите за доказване нито са доказателства, нито са доказателствени средства, те не са нито факт на обективната действителност, нито са начин за възпроизвеждане на такива факти. Затова и не са нито доказателства, нито доказателствени средства.
Способите за доказване по същността си са действия, предвидени в НПК, които се извършват от компетентен орган и по ред, предвиден в НПК.
г/Вярно, че способите за доказване са процесуални действия, така както са процесуални действия и всички други действия, предвидени в НПК – образуването, привличането, предявяване на разследването и др. И въпреки това разликата е съществена, т.к. само при процесуалните действия, които са в същото време и способи за доказване, резултатът е събиране и проверка на доказателства.
д/Едни и същи способи могат да послужат както за събиране, така и за проверка на доказателствен материал. НПК не познава способи за събиране, които да са различни от способите за проверка на доказателствен материал.
е/Способите за събиране и проверка на доказателства са същите, както способите за проверка на доказателствени средства. НПК не ги разграничава на различни видове такива.
ж/Способите за събиране и проверка на доказателствен материал са едни и същи на съдебна фаза и на досъдебна фаза. Понякога се налагат някои специфики. Например – при оглед на досъдебна фаза присъстват поемни лица, а при оглед на съдебна фаза няма поемни лица, но присъстват страните.
з/При някои от способите за доказване НПК предписва задължително да участват поне 2 поемни лица – оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване (чл. 137). При други способи за доказване могат да участват родители, педагози, психолози – разпит на непълнолетни или малолетни свидетел
Класификацията на способите за доказване:
1/Принудителни способи за доказване.
Принудителен способ за доказване е този, за който НПК предписва, че може да се извърши въпреки волята на лицето.
По НПК няма съмнение, че принудителните способи за доказване са претърсване, изземване, обиск, освидетелстване, вземане на образци за сравнително изследване, разпит на свидетел. Разпитът на обвиняем не спада към тези принудително способи.
Принудителните способи за доказване трябва да различават от мерките за процесуална принуда(МПП). Има мерки, които са класически превантивни, т.к. се налагат, за да приключи в срок наказателният процес – подписка, гаранция, задържане под стража, забрана за напускане пределите на страната и т.н. Има и други мерки за принуда, които се налагат като санкция за извършено процесуално нарушение – принудително довеждане.
Способите за доказване, които са принудителни нито имат превантивна цел, нито се налагат заради извършено процесуално нарушение. Чрез принудителните способи за доказване се принуждава лицето да участва при извършването на действието, за да се съберат и проверят нужните доказателства.
2/Тайни способи за доказване.
Става въпрос за способи за доказване, които се извършват без знанието на лицето и които накърняват основни права и свободи.
Тайните способи за доказване по НПК са задържане и изземване на кореспонденция и СРС.
3/ Способи за доказване с разрешение/одобрение на съдия.
Това са принудителните и тайни способи за доказване.
Отпадат за юни следните въпроси(за държавните остават). Учим ги, като имаме предвид въпрос №49 + съответните членове:
№50 - чл. 144 - 154
№51 - чл. 155 – 158 + въпрос №49
№52 – чл. 159 -165
№53 – чл. 166 – 171
№54 – чл. 158
№55 – чл. 139 – 143
№56 – чл. 175-177
№57,58,59 – отпадат и за юни, и за държавните!!! Само че можело да ни изненадат на конкурсите с разноските. Има ТР №4/2010г. – полезно ще е за конкурсите.