ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕТО
ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕТО
1/ ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО ПРЕДМЕТ НА ДОКАЗВАНЕ – чл. 102
Чл. 102 НПК не определя понятието предмет на доказване, т.к. разпоредбата сочи само кои са трите групи обстоятелства, които подлежат на доказване, без да съдържа дефиниция на понятието.
Дефиниция на това понятие е дадена в доктрината и в правната литература. Предмет на доказване е съвкупността от обстоятелствата, които трябва да се докажат по наказателното дело, за да се приеме, че е разкрита обективната истина.
От горното определение и от чл. 102, т.3 е несъмнено, че онова което се доказва по наказателните дела, това което е предмет на доказване са винаги едни или други конкретни обстоятелства.
Обстоятелства означава, че предмет на доказване са винаги конкретни факти на обективната действителност. Проблемът е, че според чл. 104 НПК доказателствата са фактически данни, т.е. също факти от обективната действителност. Затова може да се направи извод, че предмет на доказване са факти на обективната действителност, както са факти на обективната действителност и самите доказателства. Но фактите на обективната действителност, докато са в процес на доказване, докато не са доказани несъмнено, докато са предмет на доказване, законът ги нарича обстоятелства по делото. Същите тези факти, доказани по несъмнен начин се явяват доказателства за следващите обстоятелства, т.е. за следващите недоказани факти и така, докато се изчерпи предметът на доказване.
В чл. 102 НПК предметът на доказване е посочен общо, абстрактно и принципно. Тази разпоредба не сочи, а и не може да посочи какъв е предметът на доказване по конкретно наказателно производство, защото той е винаги различен в зависимост от конкретния случай. Чл. 102 обобщено сочи какъв е въобще предметът на доказване в наказателните дела.
Понятието предмет на доказване е различно от понятието предели на доказване. Пределите на доказване – това е съвкупността от доказателствените материали, които трябва да се съберат и проверят, за да се приеме, че е разкрита обективната истина. Затова е вярно, че понятието предмет на доказване се свързва с обстоятелствата по делото, а понятието предели на доказване – с доказателствата.
Функционалното предназначение на предмета на доказване е да се сложи чрез това понятие рамки в процеса на доказването въобще. Разпоредбата неслучайно указва, че предмет на доказване са не всички обстоятелства около извършеното деяние, а само тези три групи, така както са посочени в точките на чл. 102.
В доктрината и практиката понятията предмет на доказване, главен факт и обстоятелства по делото се използват като синоними.
2/АНАЛИЗ НА ТРИТЕ ГРУПИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 102, Които ПОДЛЕЖАТ НА ДОКАЗВАНЕ.
а/ чл. 102, т.1. Чинова – доказва се не престъплението, а извършеното деяния. За да се докаже извършеното деяние и участието на обвиняемия в него трябва да се докаже: времето; мястото; начинът, по който е осъществено самото деяние; причинените вреди; връзката м/у последните и извършеното деяние; кой е извършителят; притежава ли той някакви особени качества като непълнолетно лице, военно, длъжностно лице и т.н.; всички факти, от които трябва да се направи извод за формата на вината.
По тази т.1 обаче се доказват и всички обстоятелства, които изключват или погасяват наказателната отговорност. Пример: давност, амнистия, смърт, невменяемост, малолетие и т.н.
б/чл. 102, т.3. При доказването по тази точка държавните органи се ръководят от правилото на чл. 54 НК. Затова трябва да се докажат всички обстоятелства, свързани с мотивите, подбудите, конкретната степен на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Тук се доказва съдебното минало, общественото положение, социалното положение, семейното положение на дееца, здравословно състояние и т.н.
в/чл. 102, т.2.
Характерът и размерът на причинените вреди се доказват по т.1 винаги, когато се явяват елемент от състава на престъплението!
Характер и размер се доказват по всяко наказателно дело, т.к. те са смекчаващо/отегчаващо обстоятелство.
В такъв контекст може да се обясни смисълът от съществуването на т.2. Тя се свързва с доказване при предявен граждански иск в наказателни процес.
В тези хипотези се доказва не само характерът и размерът на причинените вреди, но се доказва и точно на кое лице са причинени тези вреди; доказва се може ли да се конституира граждански ответник; има ли имущество обвиняемият; къде се намира това имущество и в какво се изразява, за да се прецени може ли да послужи за обезпечение на гражданския иск.