СВИДЕТЕЛ. ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛ
СВИДЕТЕЛ. ЗАЩИТА НА СВИДЕТЕЛ
1/ Понятието „свидетел”.
За да се конституира едно лице като свидетел е необходимо да са налице следните предпоставки:
-да е образувано наказателно производство
-лицето трябва да е конституирано като свидетел и да е получило призовка, връчена по съответния ред. (Решението на разследващия орган не е писмено, няма „постановление за конституиране на свидетел”. Но при искане за конституиране – постановление за отказ за конституиране на свидетел). Не се издава нарочен акт за конституирането на лицето като свидетел.
-Ако се има предвид чл. 117 НПК ще е очевидно, че свидетел е всяко лице, което лично е възприело факти и които факти са свързани с предмета на делото и имат значение за разкриване на истината. Не е равнозначно на свидетел-очевидец. Когато някой ми разказва нещо, пак възприемам факти – косвен свидетел съм.
- За да бъде 1 лице конституирано като свидетел, то трябва да може правилно да възприема фактите и да дава достоверни факти за тях – чл. 118, ал. 3.
2/Несъвместимост
В нашия закон съществува принципно правило, според което не може да бъде свидетел лицето, което участва в същото наказателно производство, но в друго процесуално качество. Защитникът, разследващият полицай, прокурорът, обвиняемият – те не могат да бъдат свидетели. От това право чл. 118, ал. 1 допуска многобройни изключения. Може да бъде свидетел – пострадалият, поемното лице, гражданският ищец, гражданският ответник, обвиняемият (но ако производството с/у него е прекратено и той е осъден с влязла в сила присъда). Проектът за НПК – разследващият полицай да бъде свидетел по всяко време.
3/ Права и задължения на свидетеля
Права – чл. 120
Задължения – чл. 122
4/ Отказ от свидетелстване
Този институт е предвиден в чл. 115 и тази разпоредба дава възможност на някои лица да откажат да свидетелстват – съпруг, възходящ, низходящ, братя и сестри на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство. Тези лица могат да се откажат да бъдат свидетели. Ако не се откажат и дадат показания, те също, както всички други свидетели, са длъжни да кажат истината под страх от наказателна отговорност.
5/ Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания
Както е видно от чл. 121 свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които ще уличат него, негови низходящи, възходящи, братя, сестри или лицето, с което се намира във фактическо съжителство в престъпление.
Правото на тези лица е единствено при зададения въпрос да замълчат. Те не могат да дадат неверни показания под претекст, че иначе ще уличат в престъпление. Носи се наказателна отговорност за неверни данни.
Може ли свидетел да има адвокат, защитник по делото? Чл. 122, ал. 2. Само когато отговорът на въпроса може да уличи него или негови близки, може да се консултира със защитник. Защитникът трябва да бъде допуснат да присъства без да може да участва (т.е. да задава въпроси по време на разпита). Когато свидетелят пожелае да се консултира със защитника, разпитът трябва да се прекъсне и двамата да останат насаме и след това разпитът да продължи. Важното е, когато поиска да се консултира, това да му бъде позволено.
6/ Защита на свидетели
а/ По НПК са възможни 3 форми за защита на свидетел:
-лична физическа охрана;
-запазване в тайна самоличността на свидетеля и разпита му като анонимен. Свидетелят се разпитва от съответния държавен орган без участие на когото и да било другиго, като в протокола се вписва не името му, а идентификационен номер, а самият протокол не се подписва от лицето. До анонимния свидетел имат достъп държавните органи, а защитникът и повереникът – само ако са посочени от него. Протоколът за разпит се предоставя на заинтересуваните страни да се запознаят с него и да зададат писмени въпроси.
-използване на СРС със съгласието на свидетеля;
б/ Тези мерки за защита се налагат от съда или от прокурора, но винаги със съгласието на свидетеля. Предпоставките, за да се наложи мярка за защита – трябва да са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне опасност за живота или здравето на свидетеля, на негови възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лице, с което се намира в особено близки отношения – чл. 123, ал. 1.
От тази разпоредба е видно, че може да бъде защитен не само свидетелят, но и цитираните в текста негови близки.
в/Защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Този закон се прилага субсидиарно по отношение на мерките за защита по НПК и този извод следва от чл. 123, ал. 8, според която в срок 30 дни след налагането на мярката по НПК лицето може да поиска защита по ЗЗЛЗВНП. Този закон обаче има и самостоятелно приложение, т.к. може да се осъществи защита по него без да е осъществена такава по НПК.
По този закон могат да бъдат защитени: свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, осъден, ВЛ, поемно лице, както и техните низходящи, възходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намират в особено близки отношения.
Субекти на защита – по-широко приложно поле от НПК (по НПК само свидетел и близките му). Но по този закон може да се реализира зашита само когато обвинението е за тежко умишлено престъпление, при това по съответните глави на НК, така както са посочени в чл. 4 ЗЗЛЗВНП.
Мерките за защита осъдителен иск ЗЗЛЗВНП са:
-лична физическа охрана;
-охрана на имуществото;
-временно настаняване на безопасно място;
-промяна на мястото на живеене, на работа, на учебно заведение или настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието;
-промяна на самоличността.
Тези мерки се осъществяват от т.нар. „съвет по защита”, чийто председател е зам. министър на правосъдието, а сред членовете са съдия от ВКС, прокурор от ВКП и следовател от НСС.