ПРАВО НА ЗАЩИТА

 

ПРАВО НА ЗАЩИТА

  1. ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ

А/ В правото и практиката на ЕС изразът „право на защита” не е популярен. Говори се за право на справедлив процес или пък за право за надлежна съдебна процедура.
Б/ В практиката на европейския съд в Страсбург елементите на 1 производство , което може да се обедини като справедлив съдебен процес са обобщени така:
            а/равни права на страните на достъп до материалите по делото; на противопоставяне на доводите на другата страна; на призоваване на свидетели и вещи лица.
            б/ всички доказателства трябва да се представят в присъствието на другата страна, за да може да изтъкне насрещните си договори
            в/ на обвиняемия трябва да е осигурена възможност да дава обяснения винаги, когато пожелае без ограничение със срокове; право да мълчи; право да се защитава лично; право да упълномощи свободно избран от него защитник и право на безплатна адвокатска помощ.
            За да е една процедура справедлива, тя трябва да е базирана в/у презумпцията за невиновност.

  1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИНЦИПА.
    А/ принципът е установен в чл. 15, но е формулиран неясно, неточно, непрецизно. Ал. 1 установява правото на защита на обвиняемия; в ал. 2 отново става въпрос за обвиняемия като се включват и всички други граждани, които участват в процеса, а в същата тази алинея вече не се говори за право, за средства за защита; независимо, че ал. 2 визира всички граждани, очевидно в това число и пострадалия, ал. 4 отново повтаря правото на защита за пострадалия. Що се касае до ал. 3 този текст трябва да е самостоятелна разпоредба, а не отделна алинея на чл. 15, защото ал. 3 не установява право на защита, а основна гаранция за защита.
    Б/Дефиниция: в българската правна литература единодушно се приема, че правото на защита е предоставената и осигурена от закона възможност за гражданите и ЮЛ, които защитават свои материални права и законни интереси активно да участват в наказателния процес. От тази дефиниция могат да се направят три извода:
                а/ правото на защита     като процесуално право и като процесуален институт осигурява винаги защита, но единствено на материални права(право на живот; на свобода; на собственост; на чест и достойнство; на неприкосновеност на личността и др.).
                б/ правото на защита се отнася до гражданите и ЮЛ, които защитават не какви да е, а СВОИ ЛИЧНИ МАТЕРИАЛНИ ПРАВА.
                в/ правото на защита не се свързва с участието в едно или две процесуални действия, а с трайно, непрекъснато участие в процеса. Затова няма съмнение, че право на защита има обвиняемия, пострадалия, ощетеното ЮЛ, частният обвинител/тъжител, гражданските ищец и ответник. Адвокатът не защитава свои материални права.
    В/ Правото на защита е диспозитивно, публично право. Публично е, защото макар да е предоставено в интерес на гражданите за защита на свои права, то е в същото време публично, защото гражданите, защитавайки правата си, ще допринесат за разкриване на обективната истина. Диспозитивно е, защото се упражнява единствено и само по усмотрение на субекта, в полза на когото е правото на защита.
    Г/ Правото на защита е сложно право.  2 правила:
                -то е сложно, защото се изразява чрез предоставянето на цял обем от многобройни процесуални права, чрез упражняването на които се осигурява и самото право на защита.
                -процесуалните права са предвидени в самостоятелни текстове. За обвиняемия – чл. 55; за частния обвинител – чл. 76; за пострадалия – чл. 75; за гражданския ищец – чл. 84. Ако се анализират тези текстове, ще се направи верен извод, че много голяма част от процесуалните права са еднакви за всички граждани – искания, бележки, възражения, запознаване с материалите по делото, упълномощаване на защитник и др. В същото време има и права, които са уникални – само за отделен субект на правото на защита, например последната дума е само за подсъдимия; искане да се обезпечи гражданския иск е право само на гражданския ищец/пострадалия/ощетеното ЮЛ.
    Д/Правото на защита е лично и не може да се прехвърля нито по договор, нито по наследство.
    Е/ по нашето право отказ от правото на защита е недопустим, а ако е направен е невалиден.
    Ж/ Правото на защита може да се обясни и от 2 други гледни точки :
                -че е процесуален институт, правото на защита е обемът от процесуалните права, които се предоставят по НПК на гражданите и ЮЛ, които защитават свои материални права.
                -от гл.т. процеса на неговата реализация, правото на защита е винаги дейност.
  2. ОТГРАНИЧАВАНЕ ПРАВОТО НА ЗАЩИТА ОТ СХОДНИ ИНСТИТУТИ

А/ Правото на защита е различно от правата, които са обект на защита. Правото на защита е винаги процесуално право, докато правата, които са обект на защита са винаги материални права. Материалните права, които са обект на защита в наказателния процес се защитават чрез предоставянето на адекватни по обем процесуални права. Процесуалните права, обаче са също обект на защита, а начинът за това е институтът на същественото процесуално нарушение. Материалните права се защитават чрез упражняването на процесуалните права, предвидени в НПК, а тези процесуални права се защитават чрез същественото процесуално нарушение.
Б/ Отграничаване правото на защита от средствата за защита. Тези 2 понятия не са равнозначни, не са синоними, макар че именно в този смисъл се използват в различните алинеи на чл. 15. Правото на защита е възможността, предвидена и осигурена от закона, за активно участие в процеса за защита на собствени материални права. Средствата за защита – това НЕ Е възможност, а начините предвидени в НПК, чрез които могат да се упражнят процесуалните права. Правото е на обжалване, а средството е жалбата. Правото е на последна дума, а средството е самата последна дума. В тази връзка обаче е важно да се знае правилото, че процесуалните права без процесуалните средства са невъзможни за упражняване. А процесуалните средства без процесуални права са безпредметни.
В/ Отграничаване на правото за зашита от гаранциите за защита. Правото на защита е възможност за активно участие в процеса, докато процесуалните гаранции са процесуални правила, които осигуряват правото на защита или установяват правото на защита.
Г/ Отграничаване правото на защита от функциите в процеса.  В наказателния процес има граждани, които имат право на защита и осъществяват функция по защита – обвиняемият и гражданският ответник. Има и граждани, които имат право на защита, а осъществяват функция по обвинение- пострадал, ощетено ЮЛ, граждански ищец, частен обвинител/тъжител.
            От изложеното е очевидно, че правото на защита се свързва в еднаква степен както с функцията по защитата, така и с функция по обвинението, защото когато става въпрос за правото на защита се има предвид не естеството на самата извършвана дейност, а се има предвид единствено целта с оглед на която се извършва дейността.