ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1/ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Устните доказателствени средства се обозначават така, т.к. при тях възпроизвеждането на факти от обективната действителност се извършва ГЛАСНО, чрез устна реч.
Гласните доказателствени средства са изчерпателно посочени в НПК и това са обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите.
Вярно че ВЛ в съдебно заседание задължително дава заключението си устно, но това НЕ Е гласно доказателствено средство, т.к. ВЛ на база събрания по делото доказателствен материал прави извод от едни известни за други неизвестни факти, а не възпроизвежда факти от обективната действителност.
2/ОБЯСНЕНИЯТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Обясненията му са винаги гласно доказателствено средство без значение дали чрез своите обяснения той отрича или пък прави признание за извършеното престъпление.
Обясненията на обвиняемия трябва да се оценяват особено внимателно като винаги се има предвид, че те имат двойствена природа, защото са и доказателствено средство, но и средство за защита.
Обясненията на обвиняемия трябва да се различават от исканията, бележките и възраженията, които прави обвиняемият. Чрез тях той не възпроизвежда факти на обективната действителност и затова дори когато са вписани в протокола за разпит, те не са доказателствено средство.
Съдебната реч на обвиняемия също винаги е устна реч. В нея той прави анализ на доказателствата и предлага на съда как да се решат въпросите по същество. Когато по време на съдебната реч обвиняемият даде обяснение във вр. с извършеното престъпление, съдът възобновява съдебното следствие, провежда разпит на подсъдимия и само тогава обясненията са устно доказателствено средство.
Последната дума на подсъдимия също е винаги устна. Но последната дума не е доказателствено средство, т.к. чрез нея подсъдимият изразява своето окончателно отношение към обвинението.
От друга гледна точка обясненията са първото средство, което се предоставя на обвиняемия, за да може той да се защити. Изводът е от чл. 231, според който незабавно след като на обвиняемия се предяви постановлението за привличане на обвиняем, той се разпитва като обвиняем.
По нашия НПК обясненията на обвиняемия са едно обичайно доказателствено средство. Те нямат изключително значение и тяхната достоверност се проверява така, както се проверява достоверността на всяко друго доказателствено средство.
3/ПРАВНА СЪЩНОСТ НА САМОПРИЗНАНИЕТО
На самопризнанието НПК доскоро не придаваше каквото и да било специфично, а още по-малко изключително значение. Това доказателствено средство се събира, проверява и оценява като всяко друго.
Съгласно изричното правило на чл. 116, ал. 1 – нито обвинението, нито присъдата могат да се базират само на едно самопризнание.
Според решение №55/2003г. ВКС „свидетелските показания, които установяват самопризнание, дори и да съвпадат помежду си, не могат да обосноват осъдителна присъда, ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други доказателства”.
Самопризнанието се проверява за неговата достоверност така, както се проверяват всички други доказателствени средства, затова чл. 116, ал. 2 не освобождава държавните органи, ако е направено самопризнание, да събират и други доказателства.
С проведената съдебна реформа и новия НПК е вярно, че няма промяна в значението и начина, по който се доказва и оценява същото, но има особености, когато става въпрос за споразумението и за съкратеното съдебно следствие. Вярно, че и при тези процедури, ако е направено самопризнанието на досъдебна фаза, то се доказва по общите правила. Различното е, че при така направеното самопризнанието при тези 2 процедури не се доказва отново, т.к. не се провежда съдебно следствие и не се събират и проверяват доказателства. Но за да компенсира това, законодателят е предвидил, че споразумението м/у прокурора и адвоката може и да не бъде утвърдено, ако противоречи на закона. Съдът ще приеме, че е налице такова противоречие, винаги когато направеното самопризнание на досъдебна фаза не е проверено чрез събирането на всички други възможни доказателства. При съкратеното съдебно следствие, когато подсъдимият признае фактите по обвинението, съдът може въпреки това да не проведе съкратено съдебно следствие, ако намери, че така направеното самопризнание не се подкрепя от събраните доказателства. Чинова – може да има споразумение и без самопризнание, но не и при съкратеното съдебно следствие.
4/ПРАВНА СЪЩНОСТТА НА ОГОВОРА
Оговор е обяснение на обвиняем, в което се съдържа твърдение, че не той, а друго лице е извършило престъплението или пък, че и друго лице е участвало при извършване на престъплението.
Оговорът е винаги обяснение на обвиняем и съдът може да го постави в основата на присъдата си, но при условие, че така направеният оговор в пълна мяра кореспондира с всички други събрани по делото доказателства.
Осъдителната присъда обаче не може да почва на един единствен оговор. Достоверността му трябва да се докаже, както достоверността на всяко друго доказателствено средство.
Доскоро в практиката съществуваше спор може ли да носи обвиняемият наказателна отговорност за набедяване или лъжесвидетелстване, ако се докаже, че направеният от него оговор е неверен. Този спор е решен от ВКС – „ако обвиняемият, правейки оговор, е знаел, че лицето, което сочи като извършител на престъплението или като негов съучастник е невинно, ще носи отговорност за набедбяване, а не за лъжесвидетелстване”.
5/ПРАВНА СЪЩНОСТ НА „ОТТЕГЛЕНИТЕ ОБЯСНЕНИЯ”
По нашето право и в частност – видно от чл. 279 – хипотезите на оттеглени обяснения са 3:
-м/у обясненията дадени на досъдебна фаза и в съдебното следствие има съществено противоречие;
-подсъдимият отказва да даде обяснения в съдебното следствие;
-подсъдимият твърди, че не си спомня нещо по време на съдебното следствие.
Оттеглените обяснения, за да се използват като доказателствено средство от съда, трябва да бъдат включени в доказателствения материал. А това включване може да стане само с прочитането на обясненията от досъдебна фаза.
Според ВКС: допуснато е съществено процесуално нарушение винаги, когато съдът се е позовал на обяснения на обвиняем, дадени на досъдебна фаза, без да ги прочете; допуснато е съществено процесуално нарушение, когато съдът е прочел обяснения на обвиняем, дадени на досъдебна фаза, но ги е прочел, а те не са били дадени пред съдия.
При оттеглени обяснения и прочетени по съответния ред съдът може да се позове, както на едните, така и на другите и това зависи единствено от решаването на въпроса кои обяснения в пълна мяра кореспондират със събраните по делото доказателства.
ПОКАЗАНИЯ НА СВИДТЕЛИ
Показанията на свидетеля са винаги устно доказателствено средство, т.к. с тях възпроизвежда факти на обективната действителност, които непосредствено е възприел.
Разликите м/у обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля се обобщават така:
1/обясненията на обвиняемия имат двойствена природа, т.к. са и доказателствено средство и средство за защита. Показанията на свидетеля са единствено доказателствено средство.
2/свидетелят е длъжен да даде показания и при отказ му се налага глоба. Обвиняемият никога не е длъжен да дава обяснения – може да откаже да даде и да запази пълно мълчание в хода на целия процес. Това му поведение не може да се отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
3/свидетелят е длъжен да каже истината, иначе носи отговорност по чл. 290 НК. Обвиняемият не само не е длъжен да каже истината, но и може да дава всякакви обяснения, вкл. и неверни. Това му поведение по никакъв начин не може да бъде санкционирано и не може да се използва като отегчаващо обстоятелство.
4/обвиняемият по нашия НПК никога не може да се разпитва в същото висящо дело и като свидетел. Не е така в английското и американско право. Дори когато обвиняемият говори за престъпната дейност на съучастник, това е оговор. Изключението е, когато по отношение на обвиняемия или е прекратено производството или е оправдан с влязла в сила присъда.
5/Обясненията се получават чрез способа разпит на обвиняем, а показанията – чрез разпит на свидетел. М/у тези 2 способа има и разлики в процедурата им за провеждане, както и разлики при тяхната методика и тактика на провеждане.