ОБРАЗУВАНЕ НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО. ДОКАЗАТЕЛСТВА
ОБРАЗУВАНЕ НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО. ДОКАЗАТЕЛСТВА
І.Образуване на въззивното производство.
1/Общи предпоставки за образуване на въззивното производство:
а/право на атакуване на присъдата, което е предвидено по НПК. До 1982 г. частният обвинител нямаше право да обжалва присъдата. Оттогава всички страни имат такова предвидено право.
б/накърнен правен интерес. Гражданите имат право да атакуват присъдата само когато е накърнен техен личен интерес, а прокурорът е длъжен да подаде протест, независимо дали е накърнен личен интерес на граждани в процеса или е накърнен общественият, държавният интерес.
в/субекти на правото да атакуват присъдата са винаги страните в процеса. --Това е прокурорът, който е участвал в съдебното заседание на първата инстанция, но няма пречка да подаде протест всеки друг прокурор от тази прокуратура, а и всеки горестоящ.
--От гражданите, които са участвали в наказателния процес, може да подава жалба, но само ако гражданинът се е конституирал като страна.
--Страните могат да подават жалба, без значение дали са участвали или не в съдебното заседание на първата инстанция. Нещо повече, страните могат да участват в съдебното заседание на въззивната инстанция, независимо дали са подали жалба или не.
ИЗВОД: нашият НПК не свързва правото на обжалване с фактическото участие в заседанието, на което е постановена присъдата.
Жалбата и протестът не се явяват предпоставка за конституиране на дадено лице като страна във въззивната инстанция. Те се явяват единствено предпоставка за пренасяне разглеждането на делото във втората инстанция. Затова е вярно, че жалбата и протестът ВИНАГИ имат деволотивен ефект.
г/срок за подаване на жалби и протести. Този срок е 15-дневен и е установен в чл. 319. Той е преклузивен, който извод следва от чл. 323, ал. 1, т.2.
д/надлежен съдебен орган. Окръжният съд разглежда делата като въззивна инстанция по жалби и протести с/у присъди, постановени от РС като първа инстанция, а апелативният съд – от окръжен съд, като първа инстанция.
Отказ от правото да се атакува присъдата по нашия НПК е недопустим. Ако такъв е направен, той винаги е правно ирелевантен.
2/Конкретното право на отделните страни да атакуват присъдата.
а/прокурорът – чл. 318, ал. 2. Прокурорът има неограничено право да атакува всяка присъда във всичките й части, на всички основания и по отношение всички страни.
Прокурорът може да протестира както оправдателната, така и осъдителната присъда.
Прокурорът може да подава протест както в интерес на подсъдимия, така и с искане да се влоши положението му. С последните изменения на НПК се отмени преклудирането на правото на прокурора да подава протест, ако присъдата е постановена в съответствие с неговите искания. Затова с тези изменения, правото на прокурора е неограничено и той ще може да протестира всяка присъда, независимо дали е в съответствие или не с неговите искания.
б/подсъдимия – чл. 318, ал. 3. Подсъдимият има право да обжалва присъдата във всичките й част и на всички основания.
Подсъдимият може да обжалва и оправдателна присъда, но само в 2 хипотези:
-по делото е предявен граждански иск, а присъдата е с оправдателен диспозитив и осъдителна – в гражданската й част. Тук подсъдимият може да обжалва присъдата, но само в гражданската й част.
-по делото не е бил предявен граждански иск, а присъдата е с оправдателен диспозитив. В тази хипотеза подсъдимият може да обжалва оправдателната присъда, но само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Става въпрос за всички случаи, когато съдът е приел, че деянието е извършено, но не е престъпление, а е граждански деликт. Интересът на подсъдимия да обжалва се обуславя от обстоятелството, че след влизането в сила на присъдата, пострадалият може да предяви граждански иск пред граждански съд. В такъв случаи, съгласно чл. 413, ал. 2 НПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно деянието, вината и причинната връзка м/у деянието и настъпилия резултат.
Задочно осъденият подсъдим на общо основание и без ограничения има право да обжалва.
Правото на подсъдимия да обжалва неизменно е съчетано със забраната да се влошава положението му.
в/ защитници и повереници – чл. 318, ал. 6. Правото на защитника да обжалва е негово процесуално право, предоставено му от НПК и затова той може да обжалва присъдата независимо от волята и съгласието, респ. несъгласието на подсъдимия. Затова не е необходимо изрично пълномощно за обжалване. Достатъчно е защитникът да е упълномощен за съответния стадий.
Редовно упълномощеният защитник може да обжалва, дори когато не е взел участие в съдебното заседание на първата инстанция.
Когато защитникът намира, че е налице основание за обжалване, той може да подаде жалба въпреки изричното несъгласие на подсъдимия да се обжалва присъдата. Обратно, когато защитникът не намира основание за обжалване, а подсъдимият настоява за това, защитникът не е длъжен да обжалва, но е длъжен да подпомогне подсъдимия при изготвяне на неговата жалба, за да не напусне позицията си на защитник.
г/частния обвинител – чл. 318, ал. 4. ЧО може да обжалва присъдата на всички основания, но само в наказателната й част. Това право на ЧО е преклудирано, т.к. той не може да обжалва, ако присъдата е постановена в съответствие с неговите искания.
д/гражданския ищец и ответник – чл. 318, ал. 5 – те могат да обжалват присъдата само в гражданската й част. Не могат да възразяват по въпросите, свързани с наказателната отговорност; вината; правната квалификация и наказанието.
ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
От чл. 316 може да се изведе принципът, че пред въззивната инстанция се допускат всички доказателства. Макар да е употребено понятието „доказателства”, няма никакво съмнение(видно от практиката на ВКС), че пред въззивната инстанция могат да се представят всякакви вещи, предмети и книжа, които след съответна проверка, да послужат като веществени доказателства; могат да се представят всякакви документи, които след съответна проверка да послужат като писмени доказателствени средства; без ограничение могат да се правят искания за повтаряне на някои следствени действия от първата инстанция, както и за извършване на нови следствени действия.
Допускането на доказателствата пред въззивната инстанция става по правилата на чл. 327, които могат да се обобщят така. Допускането на доказателствата става винаги в закрито съдебно заседание (ал. 1). Освен това няма разлика при допускането на доказателствата и правилата за това от първа и въззивна инстанция.
В това заседание въпросът дали да се разпита повторно подсъдимият се решава служебно, независимо дали има искане от страните за това. Този извод е верен, т.к. чл. 327, ал. 2 е императивна норма.
В това заседание се решава и въпросът за повторен разпит на свидетели и ВЛ. Критерият, от който се ръководи съдът, за да допусне такива повторни разпити, е изрично посочен в ал. 3.
В това заседание се решава и въпросът за разпит на нови свидетели и назначаване на нови експертизи, а критериите са в ал. 4.
На практика продължава да стои важен въпрос: може ли въззивният съд служебно да събира доказателства, когато няма искане на страните. Чл. 107, ал. 2. Тази норма е в общата част, следователно се прилага за всички фази и стадии, освен ако приложението й не е изключено със специална норма, следователно важи и за въззивната инстанция.
За въззивната инстанция, във вр. с доказателствата, са предвидени 2 срока:
-по чл. 319, ал. 1, според който доказателствата трябва да се посочат с жалбата;
-по чл. 327, ал. 5, според който страните могат да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Проблемът е какъв е х-рът на тези срокове – фатални или дисциплиниращи. Чл. 107, ал. 4 отговаря на този въпрос. Винаги дисциплиниращи срокове.