СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ И ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ И ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
Следващият етап: СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ. Те са анализ на събраните по делото доказателства и проектоприсъда от всяка една от страните. Всяка страна следва да коментира доказателствата, да си изгради фактическата обстановка по делото и да каже какво предлага като решение на съда. След това съдът прави същото.
Има строг ред на пренията – чл. 291, ал. 2.
Чл. 292 - Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс.
Чл. 293. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.
Бележки: това заявление е свързано с обстоятелството, че по време на съдебното следствие може да се установят такива обстоятелства, които водят до извод, различен от този в ОА. Тогава прокурорът може да заяви, че не го поддържа.
Казва се, че прокурорът „заявява”. Идеята: прокурорът е процесуален субституент на държавата и по тая причина не може сам да упражнява правата на държавата.
Съдът трябва да се произнесе по убеждение – т.е. въпреки че прокурорът не поддържа обвинението, съдът може да осъди подсъдимия. Това е заради принцип на обективната истина. Но пък се явява колизия с принципа за състезателност на процеса.
Какво се прави, ако по време на пренията някоя от страните посочи, обстоятелства, които са важни и поиска да бъдат събрани? – може тези доказателства да се съберат. Как? – Чл. 294. (1) Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия.
(2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.
Законът не ограничава това във времето.
Чл. 295. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни.
(2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
Последна дума на подсъдимия.
Последната дума на подсъдимия има чисто психологическо въздействие. Тя е крайното отношение на подсъдимия към делото и основните въпроси, които съдът трябва да реши. Какво става, ако подсъдимият поиска събиране на доказателства? Постъпва се аналогични на чл. 299. Ако съдът прецени, че искането му е основателно àвъзобновяване на съдебното следствие и т.н.
След последната дума на подсъдимия à съдът се оттегля на съвещание. На съвещанието присъства само съдебния състав. Но дали съдебният състав включва или не заседателите? – ако делото е гледано от съдия и двама съдебни заседатели, а по закон е предвидено да се гледа само от един съдия à имаме незаконност на състава.
Когато съдът реши всички въпроси на делото, в присъдата следва да отговори на всички въпроси по чл. 301. Задължително отговаря. Съдът много често пропуска да се произнесе какво става с ВД, също и с разноските. Ако когато обсъжда въпросите в чл. 301, реши, че не всичко е изяснено, съдът може да възобнови съдебното следствие, т.е. да извърши тези процесуално-следствени действия, които ще изяснят обстоятелствата. Следват прения и другите.
Когато се обяви присъдата, няма връщане в залата, за разлика от гражданския процес. Постановената присъда следва да се подпише и обяви. Тя се състои от мотиви и диспозитив („признава за виновен/невинен...за това че...за което му налага наказание...”). Законодателят допуска мотивите да се изготвят по-късно.
Когато присъдата е постановена, чл. 310 изисква тя да се подпише от всички членове на състава, а председателят я обявява публично. Когато мотивите не са изготвени, председателят чете само диспозитива. Ако някой има особено мнение, той подписва именно така и в срока за мотивите изготвя своето особено мнение. Чл. 33, ал. 4. Особеното мнение означава „не”. Тук няма „въздържал се”.
Може ли да има особено мнение по мотивите? – чл. 310 не дава такава възможност. Някои съдии пишат становища по мотивите, както конституционните съдии. НПК не познава такава фигура.
Присъдата се обявява публично. От този момент тече срокът за обжалване. Чл. 308 дава възможност мотивите да се изготвят след присъдата, но макс 15-30 дни след това.
Присъдата следва да има определено съдържание – чл. 305. Различаваме 2 вида:
-оправдателна – няма проблем в чл. 304
-осъдителна – чл. 303. Ал. 1 изисква присъдата да не почива на предположения и ал. 2 – вж. Не трябва да има доказателства по делото, които да разколебават извода, че обвиняемият е виновен.
По определени въпроси съдът може да се произнесе с определение, ако е пропуснал да се произнесе с присъдата – чл. 306. Често произнасянето с определение става в съдебното заседание.
В присъдата съдът се произнася и по гражданския иск – чл. 307. Има доста проблеми тук. Дори когато подсъдимият се признае за невинен, съдът пак трябва да се произнесе по гражданския иск. Излиза се извън акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес.
Съдът е длъжен по искане на страните или служебно да се произнесе и по мерките за процесуална принуда – чл. 309. Това става с протоколно определение.
Чл. 311-312 – за протокола.