ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ
ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ
1/Понятието тежест на доказването – чл. 103
Трудно е да се приеме твърдението, че чл. 103 НПК съдържа дефиниция на понятието тежест на доказването. Според текста тежестта на доказване е тежестта да се докаже обвинението, но това не е дефиниция, т.к. едно неизвестно е определено с друго неизвестно.
Съдържанието на понятието тежест на доказването може да се узнае най-лесно, ако се съпостави какво задължение във връзка с доказването имат едни или други субекти на процеса:
а/ държавните органи:
-прокурорът. Както е видно от чл. 103, прокурорът има тежест на доказване както на съдебна фаза, така и на досъдебна фаза.
-разследващите органи. Както е видно от чл. 103, те имат на досъдебна фаза тежест на доказване. На досъдебна фаза имат тежест на доказване както прокурорът, така и разследващите органи. Но това никак не означава, че тежестта на доказване се поделя между тях. Обратно, всеки от тях има свое самостоятелно задължение във вр. с тежестта на доказване.
-съдът. От чл. 13 и от чл. 107, ал. 2 и ал. 3 е видно, че съдът има задължение за доказване, т.к. по силата на чл. 13 трябва да разкрие обективната истина, а по силата на чл. 107 – служебно да събира всички доказателства.
б/гражданите, които защитават свои права и законни интереси – обвиняем, пострадал, частен обвинител. Те нямат тежест на доказване, нямат и задължение за доказване, т.к. защитават свои права. Законът в никой случай не ги задължава да правят това и да участват в процеса на доказване.
в/гражданите, които технически подпомагат дейността на държавните органи – свидетели, ВЛ, тълковници. Тези граждани нямат тежест на доказване, нямат и задължение за доказване, но имат задължение да участват в процеса на доказването и да съдействат на държавните органи за разкриването на истината чрез своите показания, заключения, преводи и др.
г/гражданите, които защитават чужди права и законни интереси – защитник и повереник. Нямат тежест на доказване, но имат задължение за доказване, т.к. както е видно от чл. 98, ал. 1, защитникът е длъжен да съдейства за установяване на всички факти, които са в полза на подсъдимия.
За да се обясни тежестта на доказване, трябва да се съпостави тежестта на доказване, която има прокурорът и задължението за доказване, което има защитникът.
Задължението на защитника е едно обикновено задължение и то е изпълнено тогава когато защитникът е успял да внесе съмнение в обвинението. Кога е внесено съмнение в обвинението е въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай.
Тежестта на доказване на прокурора е неговото задължение да докаже по несъмнен начин обвинението. Но това не е обикновено задължение, е именно тежест, т.к. ако защитникът внесе съмнение в обвинението и прокурорът не успее да отстрани това съмнение на досъдебна фаза производството би се прекратило, а на съдебна фаза – оправдателна присъда.
2/ По нашето право никога не е допустимо тежестта на доказване да бъде прехвърлена в/у защитата, т.к.:
-съгласно чл. 103, ал. 3 не могат да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е доказал възраженията си;
-съгласно чл. 103, ал. 2 обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
-тежестта на доказване не може да се прехвърля, т.к. вътрешното убеждение на никой държавен орган, веднъж произнесъл се по вината, с нищо не може да ангажира вътрешното убеждение на следващия държавен орган, който ще се произнася по същите въпроси;
-винаги е възможно прокурорът са внесе ОА, първата инстанция да постанови оправдателна присъда, а втората – осъдителна и обратно;
-тежестта на доказване не може да се прехвърля нито фактически, нито юридически. Юридически не може, т.к. няма текст в НПК, който да позволява това. Фактически не може, т.к. никой държавен орган в хода на процеса не e длъжен да заявява, че обвинението е доказано, за да може фактически оттук насетне тежестта на доказване да се прехвърли в/у другата страна.
-по нашето право, за разлика от англо-американското, тежестта на доказване не може да бъде прехвърляна, защото доказването се базира на презумпцията за невиновност, а не се базира на общия принцип на доказването, че тежестта на доказване лежи в/у страната, която в спора прави положителни твърдения и от чието доказване тя ще извлече изгодни правни последици.
Прокурорът е този, който прави положителните твърдения с внесеното обвинение в съда и затова той има тежест на доказване. Когато подсъдимият отрича, че е извършил престъплението няма тежест на доказване, т.к. твърдението му е свързано с отрицателни факти. Разликата е оттук насетне. Според едни или други прецеденти на английското право, ако подсъдимият отрича престъплението, не е длъжен да доказва нищо, но ако това му отрицание е свързано с положителни утвърждавания, в/у него се прехвърля тежестта на доказването.
№60 = №21 да си погледнем старите лекции.
№61 – образуване на досъдебно производство. Няма да има лекция. Важи казаното за образуването по въпрос №8 + чл. 207 – 214.
№62 – извършване на разследването – пак по въпрос №8.