СЪД
СЪД
Съдът е главен субект на наказателния процес и аргументите за верността на този извод могат да се обобщят така:
1/ Съдът е единственият субект, който извършва дейността си като колегиален орган.
2/ Съдът е единственият държавен орган, който може да реши делото по същество. Това е вярно, т.к. актът на съда, с който се решава наказателното дело има силата на присъдено нещо, т.к. се ползва с последиците на неотменимостта. Вярно, че прокурорът също решава делото по същество, когато например прекратява производството, поради това, че деянието е несъставомерно. Това постановление, обаче, няма сила на присъдено нещо и не се ползва с неотменимост, т.к. ако не е било потвърдено от съд горестоящият прокурор винаги може да го отмени, докато не изтече давността на престъплението.
3/ Само съдът може да постанови присъда, която се издава в името на народа.
4/ Само съдебните органи не са взаимозаменяеми. Те са неизменни при извършването на дейността си.
5/ Дейността, която извършва съдът е публична, а този принцип не намира приложение на досъдебна фаза, т.к. там дейността е тайна. В дейността на съда намират пълно приложение всички основни принципи на процеса.
6/ Съдът ръководи дейността на всички участници в съдебната фаза, в това число и на прокурора.
7/ След промените на НПК от 1999г. и особено с приемането на новия НПК не остана никакво съмнение, че съдът е главен субект, при това не на досъдебна фаза, а на целия наказателен процес. Този извод следва от факта, че съдът осъществява пълен съдебен контрол над извършваната досъдебна дейност.
Съдебният контрол може да се обобщи в две големи групи:
а/съдебният контрол, който се извършва в хода на разследването и който от своя страна може да се класифицира в следните подгрупи:
-предварителен съдебен контрол – контролът, който се извършва от съда но преди да е извършено самото действие. В тази подгрупа се отнасят: претърсване, изземване, обиск, освидетелстване, когато не са неотложни; вземане на образци за сравнително изследване; изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция, включително електронна поща. Всички тези действия се извършват винаги с предварително разрешение на съдия.
-последващ съдебен контрол – осъществява след като действието вече е извършено. Тук се включват претърсване, изземване, обиск, освидетелстване, когато са били неотложни и когато е необходимо одобрение от съдията; обжалването на размера, а и на самата мярка за неотклонение „парична гаранция”; обжалването на отказа на прокурора да разреши на обвиняемия да напусне страната, както и на самата мярка „забрана за напускане пределите на страната”.
-текущ съдебен контрол – осъществява се в хода на извършване на самото действие – разпит на свидетели и обвиняем пред съдия.
-действия, които се извършват само от съда: вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”; отстраняване на обвиняемия от длъжност; настаняване в психиатрично заведение за изследване на обвиняемия; обезпечение на гражданския иск; обезпечение на глобата и конфискацията.
б/съдебният контрол, който се извършва след като е приключило разследването. Тук се отнасят следните хипотези:
-обжалването на постановлението на прокурора за прекратяване на производството;
-обжалване на постановлението за спиране;
-когато съдията докладчик в първия стадий на съдебна фаза връща делото на прокурора за да се поправят допуснатите нарушения;
-когато първата, втората и касационната инстанция връща делото на прокурора поради допуснати нарушения на закона.
СЪСТАВ НА СЪДА – Чл. 28.
РЕШЕНИЯ НА СЪДА – Чл. 32.