НЕСМЕНЯЕМОСТ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
НЕСМЕНЯЕМОСТ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
1.Обща характеристика.
Това е класически съдоустройствен принцип и за това не е установен в НПК, а в ЗСВ. Принципът е съдоустройствен, защото се отнася не до самата наказателно процесуална дейност, а до устройството и принципите на организация на органите на съдебната власт.
Принципът е конституционен и съгласно член 129 КРБ, ал. 3: „ с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране с решение на ВСС съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми”. От текста могат да се направят следните изводи:
-принципът се отнася до всички държавни органи с изключение на разследващите полицаи, т.к. те са орган на изпълнителната власт.
-несменяемостта е установена не от момента на назначаването, а след като са изтекли 5 години на длъжността съдия, прокурор, следовател.
-несменяемостта е установена НЕ до живот, а до навършването на 65 години.
-до изменението на КРБ от 2003г. несменяемостта настъпваше по силата на закона, а след това изменение – след положителна атестация и решение на ВСС. Отрицателната атестация е основание за освобождаване от длъжност.
В европейското право има неголям брой правила, свързани с несменяемостта. По това право несменяемост никак не означава, че магистратът не може да бъде освобождаван от длъжност. В тази връзка е важно в националните законодателства основанията за освобождаване да бъдат формулирани с обективни критерии, за да не се стигне до прилагането на субективни преценки и оценки при освобождаването на несменяем магистрат.
2. Правна същност на принципа.
Преди изменението на КРБ от 2003 г. несменяемите магистрати можеха да се освобождават от длъжност на 4 основания:
-при подаване на оставка;
-навършване на 65г.
-влязла в сила присъда и наложено наказание ЛОС за умишлено престъпление;
-трайна фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от 1 година.
Няма никакво съмнение, че тези 4 основания за освобождаване на магистрати са напълно съвместими с принципа на несменяемостта и не могат по никакъв начин да ограничат приложението му, защото:
-основанията за освобождаване са установени със закон
-установени са с императивна правна норма;
-установени са изчерпателно;
-тези основания са установени с правни норми, които съдържат в хипотезиса си прости ЮФ, а прилагането на този вид правни норми, означава, че щом се докаже, че фактът се е състоял, се прилага диспозицията без каквито и да било оценки и преценки.
След измененията на КРБ от 2003г. бяха предвидени още 3 основания за освобождаване на несменяемите магистрати:
- системно неизпълнение на служебни задължения;
- тежко нарушение;
- с действията си уронва престижа на съдебната власт;
ИЗВОД: последните две от тези основания са несъвместими с принципа и в зависимост от начина, по който ще бъдат приложени текстовете може да се стигне до накърняване и ограничаване на този принцип. Те са установени с правни норми, които съдържат в хипотезата си сложни фактически състави и при това, по-важно е, че са описани с чисто субективни критерии. Когато се докаже, че е извършено нарушение, въпрос на субективна преценка е дали е тежко. Когато се докажат извършени действия от магистрата, субективна преценка е дали с тези действия се уронва престижа на съдебната власт.
3. С приемането на ЗСВ от 1994г. главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС бе предвидено, че могат да бъдат освобождавани на същите тези три основания, формулирани абсолютно еднакво, дори като словесен изказ. Още същата година по конституционно дело №9 КС ги обяви за противоконституционни с мотиви: „Това са основания, които дават възможност за субективни преценки, понякога водещи до произвол, поради което са несъвместими с предсрочното прекратяване на дейността на органите на съдебната власт. Такива основания създават широки и неограничени възможности за субективни преценки и затова в крайна сметка би могло да се стигне до отстраняване от длъжност на магистрати, поради лични, партийни и други користни съображения и подбуди.”