Пострадал, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец
Пострадал, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец
-
Пострадал. Той е нова фигура в нашия наказателен процес - от 2006г. Чл. 74, ал. 1 дава легалното определение. В теорията има две определения:
-проф. Кочев - всяко ФЛ, което е претърпяло пряко и непосредствено в резултат на престъпление известни морални, физически или имуществени вреди, което може да заеме определено положение в наказателното производство с цел да отстоява законни права и интереси и да съдейства за разкриване на обективната истина в процеса, като подпомага с допустимите от закона средства обвинителната функция, лично или с оправомощен от него повереник.
-проф. Стойнов – ФЛ, община или държавата, който участва и в обществените отношения, непосредствен обект на престъплението и чийто права и законни интереси престъпникът непосредствено уврежда или поставя в опасност.
Първото определение обслужва наказателния процес, а второто определение – наказателното право. В наказателния процес няма изискване вредите да са съставомерни. В наказателното право винаги се изисква съставомерност.
Процесуалната фигура на пострадалия присъства само в досъдебна фаза. ЮЛ има много по-тесни права на досъдебна фаза, на практика сведени до: 1/да получи препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство; 2/ да получи препис от постановлението за прекратяване. И двете постановления подлежат на обжалване.
За разлика от ЮЛ, ФЛ има повече права. Аргументът, че става въпрос за ФЛ – от ал. 2, чл. 74.
Права на пострадалия. Чл. 75, ал. 1:
-да бъде уведомен за правата си в наказателното производство. Обикновено се разясняват правата му, когато бъде привлечен като свидетел.
-да получи защита за своята сигурност и тази на близките си. Специален закон – Закон за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателното производство - определя мерките как да се защитят правата. Кръгът на защитените лица е определен в чл. 3: свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, ВЛ, поемно лице. Пострадалият го няма.
-да бъде информиран за хода на наказателното производство. Няма ясни правила. Трябва да е поискал това.
-да участва в производството, съгласно установеното в този кодекс. Едно е правото на участие, друго е това право според НК. Това е право на участие в конкретно действие, когато законът го е предвидил. Чл. 224 НПК – да присъства, а не да участва.
-да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство. Ощетеното ЮЛ не може да обжалва спирането, може само – прекратяването.
-право на повереник. Може да бъде представляван от повереник.
-право на искания, бележки и възражения – това е само предвидено засега.
Процесуално положение на пострадалия. Според Чинова става въпрос за субект на наказателния процес, който ще осъществява функцията по обвинение.
В съдебна фаза пострадалият може да заема три процесуални положения.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ
1.Предпоставки за възникване на процесуална правоспособност. Чл. 76. -Важи всичко за пострадалия.
Това право преминава по наследство. Може да е само ФЛ частният обвинител. Процесуалната дееспособност е обща дееспособност.
-Трябва молба – чл. 77.
Частният обвинител участва само в съдебна фаза. Чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – производството се образува с внасянето на ОА – това е началният момент, от който пострадалият може да поиска да встъпи като частен обвинител. Но в този момент съдът няма да се произнася по молбата, т.к. той не е решил въпроса, който стои пред него в този стадий, а именно следва ли обвиняемият да бъде предаден на съд. Чл. 252 – насрочване на делото в съдебно заседание – след този момент съдията-докладчик ще се занимае с допустимостта на молбата на пострадалия.
Крайният момент, до който може да се конституира частният обвинител – чл. 77, ал. 3. Пред втората инстанция съдебното следствие може да почва няколко пъти.
ВС разглежда 2 хипотези: 1/когато делото се връща на първа инстанция от друга съдебна инстанция – тогава се приема, че става въпрос за редовно инстанционно развитие на делото, при което първоинстанционното разглеждане вече е минало; 2/когато делото е върнато от съдебна инстанция на прокурора. Когато прокурорът внася ОА на ново (ОА може да е същият), тогава ще сме изправени пред първа – първа инстанция, а това означава, че частният обвинител ще може да подаде молба.
-Трябва произнасяне от ръководно-решаващия орган като 1/ уважи молбата като конституира частния обвинител и 2/ да не уважи молбата – чл. 271, ал. 6 – подлежи на обжалване. Коректното поведение на първоинстанционният съд би било да не дава ход на делото, а да го отложи според нормалната практика.
2.Процесуално положение на частния обвинител. То се определя от това какви права и функции има той в наказателния процес. Правата са в чл. 79 – наизуст. Функциите – чл. 78. Процесуалното положение на частния обвинител е да е субект и страна в наказателния процес. Той осъществява функция по обвинение. Акцесорен субект на обвинението е, т.к. поддържа обвинението наред с прокурора , също и самостоятелен, т.к. поддържа обвинението, независимо от позицията на прокурора.
Има право на повереник – чл. 100, ал. 1.
Частният обвинител може да има още 2 процесуални качества: 1/ може да е граждански ищец и 2/свидетел.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ
1. Предпоставки за възникване на процесуална правоспособност. Чл. 80.
Това право също преминава в наследство.
2 хипотези:
-един пострадал, няколко извършители и пострадалият в този случай сам решава с/у кого да насочи тъжбата си (най-добре срещу всеки един).
-няколко пострадали и един извършител. Всеки един от тях има право на тъжба. Но ако който и да е от тях подаде тъжба, останалите имат право на присъединяване. Това следва от чл. 24, ал. 1, т.6.
Процесуалната дееспособност е нормалната.
-Трябва да има тъжба. Съдържанието на тъжбата – чл. 81. За разлика от искането на частния обвинител, което може да е направено и устно, тук се изисква писмена форма, т.к. тук няма протокол. Това в случая е началният акт на процеса. Началният акт може да е само и единствено писмен. В тъжбата се излагат обстоятелствата, но не е нужно да има правна квалификация.
Може да се иска съдействие от органите на МВР - чл. 83. Това съдействие никога не може да е във формата на разследване. Съдействието може да се изразява в получаването на определена информация.
Значението на тъжбата – тя определя рамките на наказателното производство.
Когато тъжбата страда от порок няма да се образува наказателен процес.
Срок – 6 месеца от узнаване на престъплението. Когато имаме продължавано престъпление, този срок тече не от довършване на престъплението, а от узнаване на единичното деяние. Срокът тече от момента, в който прокуратурата е приела, че престъплението е от частен характер – това се приема от практиката.
Образуване: с разпореждане на председателя на съда. Председателят на съда като институция, а не като председател на състав – чл. 247, ал. 1, т. 2. 2 възможности: 1/уважава и дава ход и 2/не уважава, не дава ход на тъжбата и разпореждането му подлежи на обжалване по гл. 22 НПК (ред за обжалване на определения).
2.Процесуално положение на частния тъжител. Главен обвинител в процеса е. Той е основен носител на функцията по обвинение. Процесуалното му положение е на субект в наказателния процес и то на субект, който осъществява функция по обвинение. Винаги е и страна в наказателното производство. Има правата на субект. Чл. 82 – право да оттегля тъжбата си – може да е изрично или мълчаливо. Изрично – с нарочно волеизявление; мълчаливо – ако не се яви при положение, че е редовно призован или не е намерен на посочения адрес.
НПК не съдържа срок, в който тъжбата може да бъде оттеглена. Въпросът е дали частният тъжител може да оттегли тъжбата си преди влизане в сила на произнесената присъда. Няма да се постигне никакъв резултат. Това което може да направи е да обжалва пред въззивния съд.
Право на частния тъжител да поиска наложеното наказание да не се изтърпява.
Частният тъжител може да има и качество на граждански ищец. НЕ може да е свидетел. Разликата идва не от фактическото положение, че и двамата са пострадали.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
Причините за допускане на граждански иск в наказателния процес – процесуална икономия. Изключение от принципа, че за съответния вид отговорност съществуват определени форми за нейната реализация.
Целта: в 1 процес да се погасят всички последици от извършеното деяние. Така се избягва произнасянето на противоречиви съдебни решения.
Наказателно процесуалният път за реализиране на гражданската отговорност в известен смисъл улеснява пострадалия:
-няма да внася държавна такса (тя се дължи в/у присъдената сума на края на делото и доколкото това са разноски по делото, осъденият ще ги поеме);
-гражданският ищец ползва изцяло събраните по делото доказателства; -улеснение при доказване;
- гражданският иск се доказва по реда на НПК;
-гражданският иск е акцесорен по отношение на обвинението и следва съдбата на обвинението и следователно може да бъде изменян;
-в наказателния процес се допуска единствен вид иск – осъдителен иск на деликтно основание;
-гражданският иск е наказателно процесуално средство, чрез което пострадалото лице/прокурорът могат да търсят по наказателнопроцесуален ред обезщетение от обвиняемия и лица, които носят наред с него отговорност за причинени с инкриминираното деяние вреди – основание на иска е деянието, инкриминирано в ОА, което може да се окаже, че не е престъпление.
1. Предпоставки за придобиване на процесуалната правоспособност. Процесуалната правосопособност е свързана с пострадалия. Тук с включени и ЮЛ. Правото преминава по наследство. Когато пострадалият почине, право му преминава по наследство. Личното право не преминава.
Процесуалната дееспособност е същата.
Форма на иска – не се изисква.
Ако съдът откаже да конституира гражданския ищец, това НЕ подлежи на обжалване. Идеята – гражданският ищец може да реализира правата си и извън наказателния процес.
2.Процесуално положение. Той е субект, страна. Специфичното му право е да иска обезпечаване на иска. Това става по реда на ГПК. Той развива своята активност в рамките на гражданския иск.
Той може да е свидетел, частен обвинител, частен тъжител.