ЗАЩИТНИК
ЗАЩИТНИК
1.Предпоставки за конституиране фигурата на защитника в наказателния процес.
А/ Упълномощаването – чл. 93 НПК.
Упълномощаването става чрез сключване на договор за правна помощ, който се подписва от обвиняемия и защитника. Но за да е налице редовно упълномощаване, освен този договор обвиняемият подписва и пълномощно.
И договорът, и пълномощното са в писмена форма без да е нужна нотариална заверка. В СЗ обаче, защитникът може да бъде упълномощен и устно.
Редовно упълномощеният защитник може да заверява преписи от пълномощното и може да преупълномощава друг защитник, но само със съгласие на обвиняемия.
Пълномощното важи за всички стадии на процеса, освен ако не е уговорено друго изрично.
Действията по упълномощаването пораждат чисти граждански правоотношения, които са абсолютна предпоставка за възникване наказателно процесуалните правоотношения.
Б/ За упълномощения защитник не трябва да са налице основанията за отвод и самоотвод, така както са посочени в чл. 91, ал. 3.
В/ Да е спазен срокът, от началото на който може да се конституира защитник в процеса.
Този срок – чл. 97, ал. 1 и както е видно от текста, защитникът участва от момента на задържането или от момента на привличането на лицето като обвиняем. „От момента на задържането” – в този текст се има предвид както „задържането под стража” като мярка за неотклонение, така и задържането на обвиняемия от прокурора за до 72 часа с цел да бъде доведен обвиняемият пред съда за определяне мярка за неотклонение „задържане под стража”.
„От момента на привличането на лицето като обвиняем” – това е моментът, в който разследващият орган предяви постановлението за привличане на обвиняем. Не може да има защитник към момента на подписването на постановлението.
! Чл. 95, ал. 1 единствено сочи момента, от който участва защитникът по делото, но този текст не сочи действията, в които участва защитникът. Това е разрешено с разпоредбата на чл. 224 НПК. И тази разпоредба разделя действията на два вида: 1/действия, за които НПК предписва да присъства обвиняемият и адвокатът му и 2/ действия, за които НПК не предписва това. Когато става въпрос за последните действия защитникът и обвиняемият могат да присъстват, но с разрешение на разследващия орган и ако това няма да затрудни разследването. Действията, които се провеждат с обвиняемия са трета група действия и за тях не важи чл. 224 НПК.
Г/Лицето, което е упълномощено за защитник трябва да е или адвокат или съпруг, възходящ, низходящ роднина – чл. 91, ал. 1 и ал. 2.
Д/Трябва да е подадена молба от обвиняемия, придружена с договора за правна помощ и пълномощното за участие на упълномощения защитник в процеса.
Е/Държавният орган, който ръководи и решава съответния стадий трябва да постанови съответен акт за конституирането на упълномощеното лице като защитник в процеса.
Ж/Отказ на обвиняемия от упълномощения защитник, както и замяната му е винаги възможен в хода на целия наказателен процес. За отказа и замяната НПК не предписва нито предпоставки, нито срокове. Чл. 96. Защитникът обаче не може да се откаже от веднъж приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. Независещи са: болест, дълго отсъствие от страната – общо взето само двете ги приема съдът.
2.Процесуално положение на защитника.
На досъдебна фаза защитникът е субект на процеса, а на съдебна фаза е страна, която осъществява функция по защита. Проблемът е, че в наказателния процес за разлика от гражданския процесуалното положение на защитника е усложнено предвид обстоятелството, че той има двойствено положение – от една страна е процесуален представител на обвиняемия, а от друга страна е самостоятелна страна.
а/ защитникът е процесуален представител на обвиняемия и съображенията за това се обобщават така:
-защитникът встъпва в процеса по пълномощия, дадени му от обвиняемия;
-по силата на чл. 98, ал. 1 защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си дейност да защитава правата и законните му интереси;
-по силата на чл. 98, ал. 2 защитникът е длъжен да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата;
-обвиняемият винаги може да се откаже от защитника и винаги може да го замени с друг;
-защитникът обаче не може да се отказва от веднъж приетата защита.
б/ защитникът е самостоятелна страна. Аргументите:
-чл. 253 изчерпателно сочи кои са страните, а между тях е и защитникът;
-защитникът има самостоятелни права. Чл. 98 има заглавие „Права на защитника” и в ал. 1 са посочени тези права.
-от чл. 98, ал. 1 – защитникът е самостоятелна страна. Защитникът е длъжен да защитава правата и законните интереси на обвиняемия, но съгласно изричното изискване на текста на чл. 98, защитникът трябва „да се ръководи от вътрешното си убеждение, основано на доказателствата по делото и на закона”.
-когато обвиняемият и защитникът не могат да съгласуват основните си линии на защита и обвиняемият не отстрани защитника от процеса, той ще продължи участието си, но ще защитава правата на обвиняемия пак по същото правило – ръководен от вътрешното си убеждение.
в/ практически последици от факта, че защитникът е самостоятелна страна.
-след като защитникът е самостоятелна страна, това значи, че той не е просто технически изпълнител на волята на обвиняемия и затова не е длъжен да се съобразява с онези искания на обвиняемия, които биха го поставили в конфликт със задълженията му на защитник по НПК и по ЗАдв.
-след като е самостоятелна страна, защитникът упражнява процесуалните си права, предвидени в НПК без да съгласува, без да иска одобрение, нито пък да чака нареждане от обвиняемия. В процеса защитникът упражнява свои процесуални права, а не тези на обвиняемия.
-когато обвиняемият и защитникът не могат да съгласуват основните линии на защитата, обвиняемият има две възможности по чл. 98, ал. 2 – да се откаже от защитник и делото да продължи без такъв и втората: да не се откаже от защитника и той да продължи участието си, но да продължи да осъществява дейността си пак ръководейки се от вътрешното си убеждение, основано на доказателствата и на закона. Във връзка със съгласуването на основните позиции на защитата на практика са възможни три хипотези:
1/ защитникът е убеден, че обвинението е доказано по несъмнен начин, т.к. няма нито едно доказателство, което да внесе съмнение в обвинението, а обвиняемият не се признава за виновен и настоява защитникът да пледира, че е невинен. В тази хипотеза защитникът не може да пледира, че обвиняемият е виновен, т.к. това означава да не изпълни процесуалното си задължение като негов процесуален представител да защитава правата и интересите му. Не може да пледира и невинен, т.к. това би означавало да се наруши неговото задължение да действа по вътрешно убеждение. Затова при такава хипотеза защитникът трябва да ограничи пледоарията си като посочи и анализира смекчаващите вината обстоятелства и пледира за определяне на по-ниско по размер наказание.
2/защитникът е убеден, че присъдата трябва да се обжалва. Подсъдимият забранява това. Независимо, че подсъдимият възразява присъдата да се обжалва, защитникът трябва да подаде жалба, т.к. първо има самостоятелно право на това и второ защото действа по вътрешно убеждение и трето, защото само така ще защити правата и интересите на подсъдимия.
3/подсъдимият настоява защитникът да обжалва присъдата, а той отказва заради липса на основание. Защитникът не е длъжен да обжалва, т.к. това би било противоречие с вътрешното му убеждение. Но за да не напусне позицията си на защитник и за да защити правата на подсъдимия, той е длъжен технически да подпомогне подсъдимия при изготвяне на неговата жалба.
3.Задължителна защита от защитник.
Задължителната защита е установена в чл. 94, ал. 1 и както е видно от текста тя е възможна в 9 хипотези. В точки 1,2,3,6,7,8,9 са уредени хипотезите на абсолютно задължителната защита, а в точки 4 и 5 – условно задължителна защита.
А/ абсолютно задължителна защита. Участието на защитник е абсолютно задължително и то се осигурява независимо от волята на обвиняемия.
Обвиняемият не може да заяви отказ от защитник, нито писмено, нито устно, никак. Единствено когато обвиняемият упълномощи друг защитник, назначеният се отстранява от процеса.
При задължителната защита по чл. 94 държавният орган е длъжен да назначи защитник, като във всичките тези случаи се назначава за защитник, но само лице, което е адвокат.
Назначаването на защитника става по правилата на НПК, но и във връзка със Закона за правната помощ. Когато е налице някоя от хипотезите по чл. 94, държавният орган прави искане до съответния адвокатски съвет, който трябва да посочи името на адвоката, който ще участва по конкретното дело. Адвокатският съвет обаче може да посочи, но само адвокат, който е вписан в Националния регистър, който е публичен. Така определеният адвокат се назначава като защитник.
Хипотезите на абсолютно задължителната защита са:
àт.1 – непълнолетен обвиняем. Когато обвиняемият навърши 18г. в хода на процеса се прилагат общите правила и задължителното участие на адвокат отпада.
àт.2 – физически/психически недостатъци, които пречат да се защитава сам. Психически недостатъци не значи, че обвиняемият е невменяем, а че страда от психическо заболяване, което затруднява възможността му да се защитава сам. Дълго време в практиката се спореше дали неграмотността е физически или психически недостатък. В крайна сметка надделя, че не е нито физически, нито психически недъг. Но т.2 трябва да се тълкува разширително и когато обвиняемият е неграмотен да му се назначава защитник на основание т.2.
Под физически недостатък ВС разбира: глухота, слепота, куц, тежка болест към момента на производството.
В т.2 е употребено мн.ч. за физическите/психическите недостатъци, но ВС приема, че е достатъчен само един физически/психически недостатък, за да се назначи адвокат.
àт.3 – престъпление, за което се предвижда ЛОС не по-малко от 10 години или друго тежко наказание. ВС отдавна прие, че за да се назначи защитник на основание т.3 минимумът на предвиденото в закона наказание трябва да е 10г. лишаване от свобода и че точно в този смисъл трябва да се разбират думите „не по-малко от”.
àт.6 – при направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан. Има се предвид да се назначи адвокат по тази т.6, винаги когато подсъдимият е задържан било задържан под стража, било задържан от прокурора до 72ч. по чл. 64 НПК.
àт.7 – производството е пред ВКС. По силата на тази разпоредба едно производство пред ВКС независимо дали е редовно или е по реда на възобновяването, дали е по жалба или по протест, задължително трябва да протече с адвокат.
àт.8 – делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия. Става въпрос за провеждане на наказателния процес по реда на задочното производство. Според ВС участието на адвокат е винаги задължително, независимо дали производството е задочно проведено само на съдебна фаза или на досъдебна фаза.
àт.9 – обвиняемият не е в състояние да плати възнаграждение, а желае да има защитник. Тази точка 9 е пълен препис на чл. 6, ал. 2 на ЕКЗПЧ. Дали обвиняемият има възможност да плати не се изследва от адвокатския съвет по реда на Закона за правната помощ, а се решава от съответния държавен орган. Когато е доказано, че обвиняемият няма финансови средства, за да се назначи защитник по т.9 са нужни още 2 кумулативни предпоставки: 1/обвиняемият желае да има защитник и 2/ интересите на правосъдието налагат това. Това значи, че делото е сложно от фактическа или правна страна, многотомно е, има съучастие или предвидената от закона санкция е висока.
Б/Условно задължителна защита.
Това са хипотезите на чл. 94, ал. 1, т.4 и 5. При тази защита държавният орган, както и при абсолютно задължителната, назначава адвокат. Разликата: при абсолютно задължителната, обвиняемият не може да се откаже, а при условно задължителната – може и делото ще протече без него. Това следва от чл. 94, ал. 2. Отказът трябва да е изричен и писмен, за да може да се докаже, че е направен такъв, т.к. в противен случай би било допуснато съществено процесуално нарушение.
Хипотезите на условно задължителна защита:
-т.4 – не владее български език. ВС приема, че обвиняемият владее български език, когато го владее писмено и говоримо. Освен това не става въпрос за чужденец, а за всяко лице, което не владее български език.
-т.5 – интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник. ВС прие, че критерият, от който се съди дали интересите на обвиняемите са противоречиви е позицията, която са заели във вр. с обвинението и обясненията, които са дали по време на разпита. Когато интересите на обвиняемите са противоречиви, това не значи, че трябва да бъде назначен адвокат и на двамата обвиняеми. Такъв се назначава, само когато единият има, а другият – не.