ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ
ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ
1/ Обща характеристика на прекратяването:
а/Прекратяването на наказателното производство е общ наказателнопроцесуален институт, т.к. намира приложение във всички фази и стадии на процеса. На досъдебна фаза делата се прекратяват на основание чл. 243, ал. 1; в първия стадий на съдебната фаза(подготвителните действия) делата се прекратяват на основание чл. 250, ал. 1; във втория стадий съдебното заседание на първа инстанция – на основание чл. 289, ал. 1; във въззивната инстанция – чл. 334, ал. 4 и в касационната – чл. 354, ал. 1, т.2.
б/ на досъдебна фаза делото се прекратява, но само във втори стадий – действия на прокурора след приключване на разследването и с постановление. В съдебната фаза може да се прекрати от съдията-докладчик или от състава на съда, който разглежда делото, на всеки негов стадий – с определение или разпореждане.
в/ прекратяването на наказателното производство е абсолютно различно от прекратяването на съдебното производство. Наказателното производство може да се прекрати на досъдебна фаза и на съдебна фаза и е по-важно, че след като е прекратено, то престава да е висящо и се активира. Съдебното производство може да се прекрати само в съдебна фаза, но при това прекратяване делото винаги се връща на досъдебна фаза и затова не престава да е висящ процесът.
г/ правни последици от прекратяването:
-прекратява се висящността на процеса;
-прекратява се обвинението по делото;
-отменят се всички мерки за неотклонение и процесуална принуда;
-постановлението за прекратяване е абсолютна пречка с/у това лице за това деяние да се образува ново производство.
д/ актовете, с които се прекратява наказателното производство подлежат на съдебен контрол – постановлението на прокурорът за прекратяване на делото се обжалва пред първоинстанционния съд, а определението на този съд – пред въззивния – чл. 243, ал. 3-7. Очевидно, че съдебният контрол при прекратяване на производство на досъдебна фаза е двустепенен.
Определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото се обжалва пред въззивния – чл. 341, ал. 1 – окончателно е; определението на въззивния – пред касационния – чл. 346, т.4 и е окончателно. От изложеното е очевидно, че при прекратяването на делата в съдебна фаза контролът в/у това прекратяване е едностепенен.
е/ класификация на основанията за прекратяване:
-общи и специфични основания за прекратяване.
Общите основания са по чл. 24 НПК, намират се в общата част на закона и се наричат общи, т.к. на тези основания може да се прекрати делото във всеки стадий от развитието на процеса, за което при регламентацията на съответния стадий винаги има препращаща норма към чл. 24.
Специфичните основания за прекратяване на делата се обозначават така, т.к. делото може да се прекрати на такова основание, но само в съответния стадий и само в посочения от закона орган. В този смисъл специфичните основания са 3:
àпо чл. 243, ал. 1, т.2, на което основание делото може да се прекрати, но само във втори стадий на досъдебна фаза и само от прокурора.
àпо чл. 250, ал. 1, т.2, на което основание делото може да се прекрати, но само в първи стадий на съдебна фаза и само от съдията–докладчик.
àпо чл. 24, ал. 4 – става въпрос за специфични основания, защото в този текст са посочени само онези основания, на които могат да се прекратяват, но само дела от частен характер.
-реабилитиращи и нереабилитиращи.
По-голяма част от основанията за прекратяване на делата са нереабилитиращи – давност, амнистия, смърт, невменяемост. Те са нереабилитиращи, т.к. когато делото се прекратява на такова основание, държавният орган трябва да се ангажира, че е доказано извършеното деянието и неговият извършител. Именно защото основанията са нереабилитиращи, делото при такива основания може да се прекрати, но само ако обвиняемият не поиска делото му да се разгледа от съда.
Единствените реабилитиращи основания са:
àпо чл. 24, ал. 1 – деянието не съставлява престъпление;
à чл. 243, ал. 1, т.2;
à чл. 250, ал. 1, т.2;
По нашето законодателство може да се предяви иск по ЗОДОВПГ, но само когато делото е прекратено на реабилитиращо основание. Да видим чл. 3 от този закон.
2/Обща характеристика на спиране на производството.
а/ Спирането също е общ наказателнопроцесуален институт, т.к. на досъдебното производство делото се спира на основание чл. 244; в първия стадий на съдебна фаза – чл. 251; от първоинстанционния съд – чл. 290; от въззивния съд – чл. 334, т.5 и от касационния – чл. 354, ал. 1, т.2
б/ На досъдебна фаза делото може да бъде спряно само във втория стадий и само с постановление на прокурора. А в съдебна фаза – от съдията-докладчик или от състава на съда - на всеки стадий с определение или разпореждане.
в/ Спирането подлежи също на съдебен контрол. На досъдебна фаза постановлението за спиране се обжалва пред съответния първоинстанционен съд, чието определение е окончателно – чл. 244, ал. 3, 5, 6, 7 – т.е. контролът е едностепенен за разлика от прекратяването. В съдебна фаза определението на съдията-докладчик за спиране на производството, както и определението на първоинстанционния съд се обжалват пред въззивния, но по особените правила на гл.22 НПК – с частна жалба и частен протест – чл. 251, ал. 4 и чл. 290, ал. 2. Определението на въззивния съд за спиране на делото – чл. 346, т.4 – се обжалва пред касационния.
г/ Правните последици на спирането:
-при спирането също се прекратява висящността на производството, но за разлика от прекратяването, това преустановяване е временно.
-при спирането не се прекратява обвинението.
-не се отменят мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда.
-при спряно производство не могат да се извършват нито действия по разследването, нито други процесуални действия.
д/ спряното производство може да се възобнови на две основания:
-когато основанието за спиране е отпаднало;
-когато е налице необходимост от извършване на действия по разследване – чл. 245, ал. 2.
≠Възобновяването на спрени дела е различно от възобновяване на прекратени. Прекратените производства се възобновяват, но само поради новооткрити обстоятелства по реда на възобновяването на делата като извънреден способ и само от ВКС. Тук има разлика, когато става въпрос за прекратяването на наказателното производство на досъдебна фаза от прокурора. Когато постановлението на прокурора е било обжалвано пред съда и е било потвърдено или изменено, това постановление може да се отмени и делото да се възобнови, но само от ВКС по реда на извънредния способ. Когато не е било обжалвано пред съда, постановлението не се ползва с материална законна сила и до изтичането на давностния срок за престъплението може да бъде отменено от горестоящия прокурор. Този извод се прави от чл. 243, ал. 9. Когато обаче става въпрос за спирането, принципът е друг. Делото се възобновява от органа, който го е спрял – прокурор или съд.
е/Основанията за спиране са общи по чл. 25 и 26 и специфични. Специфични основания обаче са предвидени само за прокурора, който може да спре делото във втория стадий на досъдебна фаза и това са основанията по чл. 244, ал. 1, т.2 и т.3.