ВЕЩЕСТВЕНИ И НЕВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
ВЕЩЕСТВЕНИ И НЕВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
1/ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Доказателствата се делят така според естеството си.
От чл. 109 може да се направи извод, че веществените доказателства са по същността си предмети, които са били или предназначени, или послужили за извършване на престъплението, или са били оръдие, средство, предмет на престъплението. По-важно е, че според нашия закон веществено доказателство може да бъде всеки предмет, ако престъплението е оставило някакви следи в/у него.
Предметите, които се прилагат по делото трябва да бъдат подробно описани и фотографирани по правилата на чл. 110.
Пазенето на веществените доказателства – 2 правила:
-принципът е веществените доказателства, приложени по делото да се пазят докато приключи наказателното производство – чл. 111, ал. 1.
-в ал. 2 на чл. 111 има изключение, когато вещественото доказателство може да се върне и преди това, ако така няма да се затрудни разкриването на истината, но това връщане може да стане само с разрешението на прокурора. Отказът може да се обжалва пред съда, който контрол е едноинстанционен, т.к. решението е окончателно, а заседанието е закрито и се произнася еднолично съдия.
Разпореждане с веществените доказателства. Разпореждане с веществените доказателства, които подлежат на бързо разваляне и с наркотични вещества става по правилата на чл. 111, ал. 4 и 5 (не трябва да ги заучаваме). Разпореждането с веществените доказателства може да стане и чрез отнемането им в полза на държавата, когато не е установено на кого принадлежат и не са потърсени в едногодишен срок, а за МПС – 5годишен. Това е чл. 112. Да видим чл. 112, ал. последна – за писмата, книжата и други писмени доказателства. Документът винаги е писмено доказателствено средство. Какво има предвид тогава тази алинея?
В нашата доктрина и практика, а и чл. 112, ал. 4 – има писмени доказателства от категорията на веществените. На практика хипотезите са 2:
-когато става въпрос за документ, който интересува наказателния процес с някакъв свой външен белег, той се оценява винаги като веществено доказателство от категорията на писмените. Например, ако един нотариален акт и удостоверение за наследници са приложени към наказателно дело, т.к. чрез тях доказваме убийство с користна цел, тогава тези книжа са доказателствено средство, т.к са документи.
-хипотезите на чл. 112, ал. 4 – когато писма, книжа и други писмени актове са невеществени доказателства.( За доказателствените средства ние нямаме задължение да доказваме верността на възпроизведеното, но това не важи за доказателствата – за тях трябва да се докаже верността на възпроизведеното). По делото могат да се приложат всякакви писма, дневници, тефтери, записвания при водено двойно счетоводство. Всички тези книжа обаче НЕ СА документи и затова се използват като веществени доказателства. Те не са документи, защото им липсва един от съдържателните белези на понятието документ, а именно – белегът целенасоченост. Всеки документ, когато се изготвя и за да е документ, той се изготвя винаги с цел така направеното изявление в документа да послужи при един бъдещ спор за доказване на същото.
2/НЕВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Те са по правило факти на вътрешния, на психическия мир на човека.
По правило невеществените доказателства служат за доказване субективната страна на престъплението.
Те не могат да се приложат по делото, а винаги се възпроизвеждат.
Доказването с тях е изключително трудно, т.к. за тяхното съществуване или несъществуване може да се съди единствено по други външни прояви на човека.
Всичко дотук не важи за най-новите, т.нар. електронни доказателства. Електронните доказателства са невеществени, т.к. те са цифров запис, пресъздаван чрез електрически заряди, които имат нематериално естество. Затова е вярно, че харддискът на един компютър, дискетата и компактдискът са веществени доказателствени средства, които възпроизвеждат невеществените електронни доказателства.
***Правна мисъл № 3/2002 – Електронните доказателства – Гергана Маринова**