ПЪРВИЧНИ И ПРОИЗВОДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

ПЪРВИЧНИ И ПРОИЗВОДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

            Това деление е според източника, който ги възпроизвежда. Ако едно доказателства е възпроизведено от първоизточник, то е първично – такива се възпроизвеждат чрез показанията на свидетел-очевидец, чрез обясненията на обвиняемия, чрез оригинални документи и т.н.
            Обратно, когато доказателството е възпроизведено от източник, който не е първичен, то е производно. Такива се възпроизвеждат чрез документи, които не са оригинали, чрез показания на свидетели, които не са очевидци и т.н.
            На практика е възможно едно доказателство да е пряко от гл.т. връзката му с предмета на доказване и в същото време – производно от гл.т. на източника, който го възпроизвежда.
            В същото време може едно доказателство да е косвено, а от друга гл.т. – първично. Тва със свидетеля – първично.
            Значението на това деление може да се обобщи така:
                        -първичните доказателства не могат да се подменят с производни и това следва от принципа на непосредствеността.
                        -производните служат за проверка на първичните доказателства.
                        -когато по делото няма първични, цялото доказване трябва да протече с производни, което крие риск от съдебни грешки.

ОБВИНИТЕЛНИ И ОПРАВДАТЕЛНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

            Доказателствата се делят на такива според техния предмет.
            Ако се има предвид чл. 107, ал. 1 ще се направи верен извод, че обвинителни са тези доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават отговорността му. Оправдателните - оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.
            Значение на делението:
                        -благодарение на това деление може лесно да бъде обяснено задължението на държавните органи да бъдат обективни, което означава да събират както обвинителните, така и оправдателните доказателства.
                        -това деление има значение за правилното тълкуване на чл. 98, ал. 1 НПК, когато ще е ясно, че задължението на защитника е задължение, но само за събиране и проверка на оправдателни доказателства.
                        -това деление има значение за правилното тълкуване на чл. 102 НПК, когато е ясно, че предмет на доказване на общо основание са както обвинителни, така и оправдателни доказателства.
                        -без това деление е трудно да се обясни кога е налице обосновано обвинение, т.к.обвинението е обосновано, когато е подкрепено с достатъчно обвинителни доказателства.
                        -това деление има значение и за правилното тълкуване на чл. 243, ал. 1, т.2, според който производството се прекратява, когато не е доказано участието на обвиняемия в престъплението. Този текст означава, че не са, а и не са могли да се съберат и проверят повече обвинителни доказателства.