ФАЗИ И СТАДИИ НА ПРОЦЕСА
ФАЗИ И СТАДИИ НА ПРОЦЕСА
Гледната точка е времето тук.
- СТАДИИ НА ДОСЪДЕБНАТА ФАЗА
1. РАЗСЛЕДВАНЕ
А/ Образуване на досъдебната фаза/производство.
а. Когато е получен сигнал или съобщение и независимо как е направено – устно, писмено, по телефон, което съобщение е получено от орган на досъдебното производство и в което се съдържат достатъчно данни, че е извършено престъпление, се образува досъдебно производство. Досъдебното производство се образува от прокурора с постановление. Има едно изключение – когато досъдебното производство не се образува от прокурора с постановление, а се образува с протокола от първото действие по разследването – чл. 212 НПК (например при катастрофа).
Б/ Разследване. След образуването на производството разследващият орган извършва едни или други действия по разследване с оглед на конкретния случай (действия по разследване и съдебно-следствени действия – това са онези действия, чрез които се събират доказателства. Тези действия от друга гледна точка се наричат способи за доказване. Проблемът е, че освен действия по разследване в наказателния процес се извършват и други процесуални действия. Тези са всички действия, които се извършват в наказателния процес и при които не се събират доказателства.)
В/ Привличане на обвиняем. Когато разследващият орган събере достатъчно доказателства за конкретното престъпление и за вината на извършителя, той докладва на прокурора и изготвя постановление за привличане на обвиняем. Това е едно изключително значимо действие. След като постановлението е изготвено и подписано по делото възниква за първи път фигурата на обвиняемия. Това привличане се обозначава като предварително обвинение. Чл. 219, ал. 3 изчерпателно сочи кои са задължителните реквизити на това постановление. Това постановление представлява твърдението на държавен орган, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. За да може обаче лицето да се защити, постановлението трябва да съдържа, както фактическите, така и правните твърдения на държавен орган срещу лицето. Затова чл. 219, ал. 3 изисква в постановлението да се впише, както „деянието, в което лицето се обвинява”, така и правната му квалификация. Да се опише правната квалификация означава да се впише законният състав на престъплението и неговия цифров израз, а да се впише деянието означава да се впише времето, мястото, начинът, по който е извършено съответното деяние и причинените вреди. Ако в постановлението не е посочено деянието или пък правната квалификация на същото винаги се приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение и че привличането е незаконно.
Г/ Предявяване на обвинението. След като привлече обвиняем, разследващият орган трябва да пристъпи към предявяване на обвинението. Обвинението се предявява в присъствието на адвоката на обвиняемия. Обвинението се предявява като се дава възможност на обвиняемия да прочете постановлението за привличане на обвиняем. Непосредствената задача на предявяването на обвинението е да научи обвиняемия в какво е обвинен. Затова му се осигурява възможност да прочете само постановлението за привличане на обвиняем. Не му се осигурява възможност да прочете всички други приложени по делото документи, а още по-малко протоколите от извършените действия по разследването.
Д/ Разпит на обвиняемия. След като обвиняемият се запознае с постановлението, т.е. след като му се предяви обвинението разследващият орган е длъжен незабавно да пристъпи към разпит на обвиняемия, за да може чрез обясненията, които ще даде, обвиняемият да осъществи правото си на защита. Затова в практиката правилно се приема, че този разпит е от друга гледна точка и първото му средство за защита.
Е/ След разпита на обвиняемия разследващият орган продължава да извършва действия по разследването с цел да се проверят обясненията, дадени от обвиняемия и да бъдат установени всички факти, които ще бъдат оценени като смекчаващи, респ. като отегчаващи обстоятелства. Например установеният факт е, че е неосъждан, а правният извод е - смекчаващо обстоятелство.
Ж/ Когато разследващият орган прецени, че е извършил всичко необходимо и е събрал всички доказателства докладва делото на прокурора. Това е т.нар. доклад преди предявяване на разследването. Това е чл. 226 НПК. При този доклад прокурорът се запознава с материалите по делото и може сам или пък може да окаже на разследващия орган:
-да привлече отново обвиняем
-да събере още доказателства
-да поправи допуснати съществени процесуални нарушения
З/ След доклада по чл. 226 разследващият орган пристъпва към предявяване на разследването.
а/обвинението се предявява само на обвиняемия и на неговия защитник. А разследването се предявява и на пострадалия и неговия повереник.
б/обвинението се предявява, за да научи обвиняемият в какво е обвинен, а разследването – за да научи обвиняемият всички приложени по делото доказателствени материали.
в/разследването се предявява в канцеларията на разследващия орган като се дава възможност на обвиняемия и пострадалия, както и на техните защитници и повереници да прочетат всички приложени по делото документи. За тази цел се определя срок, който е различен в зависимост от обема на делото.
г/лицата след като прочетат материалите по делото могат да правят искания, бележки и възражения, които разследващият орган докладва на прокурора. Когато той уважи исканията, бележките и възраженията и се извършат нужните действия, отново се предявява разследването.
И/ След предявяване на разследването разследващият орган изготвя своя заключителен акт – заключение за спиране, за предявяване или обвинително заключение. Неслучайно НПК нарича този акт нарича заключение, защото това не е същински юридически акт. Със заключението не се решават каквито и да било въпроси по делото. В него се съдържа само мнението на разлседващия орган как да се решат тези въпроси. Това заключение е адресирано до прокурора, но не е задължително дори за него. Затова на практика е възможно разследващият орган да е приключил със заключение за прекратяване, а прокурорът да изготви ОА.
ИЗВОД: Когато изтече срокът на разследването (2 месеца) и макар да е направено всичко възможно не са събрани достатъчно доказателства за лицето, че е извършило престъплението, производството се спира. Всички действия, които се извършват в хода на разследването се извършват по един и същи начин – независимо дали от следовател или разследващ полицай. Цялостното разследване може да се извърши от прокурор, по всяко дело, което той прецени. Прокурорът, освен това може да извърши отделни действия по разследването и други процесуални действия. Овен това прокурорът през цялото време е длъжен да осъществява постоянно и системно надзор за законност върху дейността на разследващите органи.
-
Действия на прокурора след приключване на разследването. След като прокурорът получи приключилото разследване се запознава със същото и може да вземе едно от следните решения:
-да прекрати наказателното производство по чл. 24 НПК – с постановление – смърт, давност, амнистия и др.
-да спре наказателното производство по чл. 25 и чл. 26 НПК – болен обвиняем например
-да изготви ОА. Изготвянето на ОА е по своята същност повдигане на окончателното обвинение. А по смисъла на чл. 127 КРБ това действие е привличане към наказателна отговорност. ОА е компетентен да изготви единствено прокурорът. Това е уникално негово правомощие. ОА е средството за повдигане на обвинението пред съда. Той също трябва да съдържа както фактическите, така и правните изводи на прокурора. Този акт не случайно НПК обозначава с думите „ОА”, а не постановление, защото той не е юридически акт в същинския смисъл. С този акт се повдига обвинението пред съда, но в самия акт няма решаващи моменти. ОА съдържа само мнението на прокурора, адресирано до съда как да се решат въпросите по съществото на делото.
-в този стадии прокурорът може да е постигнал споразумение с адвоката на подсъдимия, което се изготвя и се внася в съда.
-в този стадии прокурорът може да изготви постановление, в което се съдържа предложение, адресирано до съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, ако са налице предпоставките по чл. 78а НК.
II. СТАДИИТЕ НА СЪДЕБНАТА ФАЗА
- Подготвителни действия за разглеждане на делото в СЗ(СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ).
а/Делото, заедно с ОА на прокурора се докладва на председателя на съда(≠председател на съдебен състав), който образува съдебното производство и докладва делото на съдия докладчик. Не може да откаже да образува делото. Но защо – ще разберем по-късно.
б/Съдията докладчик след като се запознае с делото, прочитайки го може да вземе едно от следните решения:
- да прекрати наказателното производство по чл. 24;
- да спре наказателното производство по чл. 25 и чл. 26 (същото го може и прокурорът);
- да върне делото на прокурора, ако на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения.
в/ ако всичко по делото е перфектно, съдията докладчик разпорежда да се връчи препис от ОА на подсъдимия и насрочва датата за съдебното заседание. Моментът, когато съдията докладчик реши, че трябва да се връчи такъв препис, той се връчва вече на подсъдимия, което значи, че обвиняемият е вече предаден на съд. в този момент се конституира фигурата на подсъдимия.
г/ След тези действия съдията докладчик разпорежда да се призоват всички страни по делото, свидетелите, ВЛ, преводачи и др.
- Втори стадий – съдебното заседание на първата инстанция, което има 5 етапа.
а/ Действия по даване ход на делото. Председателят на състава или съдията открива СЗ, след което проверява явили ли са се всички призовани по делото лица и ако някои липсва – поради какви причини.
Когато са се явили всички лица, съдът с ОПРЕДЕЛЕНИЕ дава ход на съдебното следствие, а в противен случай – отлага СЗ за друга дата.
б/ Съдебно следствие. Прокурорът прочита ОА, след което съдът запитва подсъдимия разбира ли в какво е обвинен. Следва разпит на подсъдимия – задължително!
След разпита на подсъдимия à разпит на свидетели и ВЛ.
Междувременно се прочитат всички приложени по делото писмени документи. Страните се запитват дали ще представят нови доказателства. С ОПРЕДЕЛЕНИЕ съдът дава ход на съдебните прения.
в/Съдебни прения. Това са речите на страните, в които те излагат своето мнение за фактическите обстоятелство, които трябва да се приемат за установени, за правната квалификация и за наказанието.
Съдебните прения се произнасят по ред, който е предписан в НПК с императивна норма. Най-напред винаги говори прокурорът, а на последно място – подсъдимият.
Забележителното е обстоятелството, че право на съдебна реч има, както защитникът, така и подсъдимият.
г/Последна дума на подсъдимия. Тя се дава, за да му се осигури възможност да изрази своето окончателно отношение към обвинението.
Последната дума НЕ Е разпит на подсъдим. Затова изразеното в последната дума не може да се използва като доказателство. Доказателства са само неговите обяснения, а те се получават чрез разпит.
д/ Постановяване на присъдата. Присъдата се постановява на тайно съвещание, в което участва само съдът. Постановява се с обикновено мнозинство като гласът на съдебните заседатели е равен на гласа на съдиите.
Присъдата, за да произведе ефект, трябва не само да е произнесена, но и да е написана и подписана. Задължително условие е същата да е обявена, при това чрез прочитане в самото СЗ.
3.Съдебно заседание на втората инстанция. Нашето второиснтанционно производство след измененията на НПК 1998г е въззивно такова( а до 98 – контролно – обвинително). Във въззивната инстанция се проверява цялото производство и цялата присъда. Нещо повече – въззивният съд може да проверява, както правилността на фактическите констатации на първата инстанция, така и правилното приложение на закона. Въззивният съд може да се определи като втора първа инстанция, защото той не само може да проверява фактическите констатации на първата инстанция, но може като резултат на тази проверка да приеме различни фактически констатации.
4. Съдебно заседание на касационната инстанция. Единствена касационна инстанция по наказателни дела е ВКС. ВКС заседава като касационна инстанция, защото той има правомощия да проверява единствено правилно ли е приложен законът. Фактическите положения, приети за установени за касационната инстанция имат сила на присъдено нещо. Той не може да ги проверява никак.
Проверява единствено ли е приложен законът, а то значи НК и НПК. Ако неправилно е приложен НК, това означава грешка в правната квалификация. При неправило приложен НПК – съществено процесуално нарушение.
В СЗ на ВКС няма пет етапа. Няма съдебно следствие, т.к. ВКС не може да проверява фактическите положения, приети за установени. Това означава, че не може да събира и проверява доказателства. А доказателства по НПК в съдебната фаза могат да се събират и проверяват само на етапа съдебно следствие.
5.Възобновяване на наказателни дела. Единствено оправомощен е ВКС. Това е извънреден способ, т.к. на него подлежат само присъди, влезли в законна сила и които подлежат на изпълнение.
ІІІ. Нашият НПК регламентира както общия наказателен процес, така и редица диференцирани процедури и особени производства. В част 5та НПК със заглавие „Особени правила” в самостоятелни раздели са регламентирани:
-бързо производство
-незабавно производство
-разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия
-съкратено съдебно следствие
-освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК
-споразумение (подсъдимият заявява, че приема фактите, изложени в ОА)
При тези особени правила са съкратени отделни стадии, етапи, разпоредби и правила на общия наказателен процес, за да се осигури бързина.
В тази част пета се намират и особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни и особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища. При тези особени правила наказателният процес не е съкратен, а точно обратното – обогатен е със специфични форми, институти и правила, за да се съобрази в максимална степен процедурата с подсъдимите, които са или непълнолетни или военни лица.
ИЗВОД: особените правила са по своята същност общият наказателен процес, който обаче или е съкратен, или е обогатен, за да се съобрази с особените качества на подсъдимия.
В част седма НПК „Особени производства” са регламентирани:
-реабилитацията
-прилагане на принудителни медицински мерки
-прекъсване изпълнение на наказанието
-отмяна на зачитането на работните дни
-замяна на доживотен затвор с ЛОС
-трансфер на осъдени лица
-трансфер на наказателно производство
-признаване присъда на чуждестранен съд и др. (неизчерпателно)
ИЗВОД: особените производства нито са общия наказателен процес, нито са особени правила, а самостоятелни процедури, регламентирани в НПК, т.к. имат тясна връзка с наказателния процес.
№7 Наказателно процесуални функции
1.Понятието наказателно процесуални функции (НПФ). Дефиниция: НПФ е наказателно-процесуално дейност е и направлението на тази дейност. От тази дефиниция се правят следните изводи:
а/НПФ нито е само дейността, нито е само направлението на дейността, а е едното и другото.
б/направлението на наказателно-процесуалната дейност не може да се откъсне от дейността, т.к. намира проявление в и чрез самата нея.
в/направлението може да се познае по самата непосредствена задача на дейността. Тази задача може да бъде узната само ако е известно кой извършва дейността.
2. От гледна точка направлението в българската доктрина единодушно се приема, че в наказателния процес има три основни функции – по обвинение, защита, по ръководство и решаване. Две допълнителни: функция по предявяване на граждански иск, която е по своята същност непълна функция по обвинение и функцията, свързана с отговорността по предявения иск, която е по своята същност непълна функция по защита.
3. В наказателния процес функциите са тясно и неразривно свързани, взаимно се обуславят и допълват. Затова няма стадий, в който да се извършва само една функция, всички функции намират приложение във всички стадии.
4. По принцип една функция се осъществява от един субект, но е възможно 1 и съща функция да се осъществява от повече субекти. Например функцията по обвинението в съдебната фаза се осъществява от прокурора, но може и от частен обвинител. Възможно е и обратно – повече от 1 функция да се осъществява от 1 субект. Тази възможност обаче съществува само на досъдебна фаза, т.к. прокурорът на тази фаза осъществява и функция по обвинение и функция по ръководство и решаване. Същото важи и за разследващия орган.
5. В зависимост как се разпределят функциите един процес може да бъде определян като състезателен или не. В нашия процес е състезателна само съдебната му фаза. На досъдебната – няма състезателност, защото функциите по обвинение и ръководство и решаване се осъществяват от едни и същи държавни органи. При това едните – разследващите органи са напълно процесуално подчинени на прокурора. Функцията по р&р се осъществява само от държавни органи. Функция по защита – само от граждани. Функцията по обвинение – и от държавни органи, и от граждани.
Държавните органи осъществяват своята функция по обвинение и р&р като една дейност, която е винаги многопосочна. Държавните органи са длъжни да събират и проверяват всички доказателства, независимо дали това ще ползва обвинението или защитата.