СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ
Когато съдът даде ход на делото, започва СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. То е централният етап. Съобразно принципа за непосредственост à всички доказателства, на чиято база ще се изгради вътрешното убеждение на съда, трябва да се съберат отново.
Как започва съдебното следствие? – с прочитане на ОА от прокурора. А ако делото е НЧХД – прочита се тъжбата. ОА не се чете целият. Но чл. 276 казва, че се чете целият. Идеята на четенето – обвиняемият да си припомни, от една страна, а от друга – публиката в залата да се запознае с делото. На практика, обаче, не се чете целият. Не се прочитат, естествено, и всички доказателства.
След като се прочете ОА/тъжбата, ако има предявен граждански иск, се прочита и той от гражданския ищец – ал. 2.
Ал. 3 – председателят запитва разбрал ли е обвиняемият в какво се обвинява.
Чл. 277 – след горните действия се пристъпва към разпит на обвиняемия. Важен тук е редът на задаване на въпроси. В ал. 3 – редът – принципът е обвинение à защита. Не е задължително подсъдимият да дава обяснения. Ако подсъдимите са повече – те се разпитват поотделно.
Чл. 278, ал. 1: Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.
Чл. 280, ал. 1: Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред.
ал.2: На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.
Принципът на непосредственост изисква показанията да се дадат в съответното производство. В определени хипотези това не може да стане. Затова има изключение от този принцип – за показаният на свидетелите, дадени на досъдебна фаза пред съдия или пред друг състав на съда. Счита се, че тогава централната роля на съдебното заседание не е нарушена, т.к. показанията са дадени пред съд. Чл. 281, ал. 1 – хипотезите.
Чл. 281, ал. 3 - При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
При четенето на показания много често защитата или обвинението не се съгласяват да се четат, щото не знаят какво пише в тях. Щото са ги чели отгоре-отгоре на досъдебна фаза.
След свидетелите à разпит на ВЛ. Ако има допусната експертиза, тя трябва да бъде приета в съдебното производство, което приемане става с прочитане на заключението и разпит на ВЛ. Редът е същият както при подсъдимия и свидетелите – чл. 282, ал. 2.
С оглед процесуална икономия е допусната ал. 3 - Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.
След като се приеме заключението на ВЛ се пристъпва към прочитане на протоколи и други документи по делото – чл. 283. Това е втората голяма лъжа J Те всъщност никога не се четат. Идеята на прочитането е свързана с принципа на непосредственост.
Чл. 284 - Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите. По-особените доказателства не винаги са в делото. Оръжието се съхранява в МВР и често не се носи за самото дело. У нас няма изградена цялостна система за съхранение на ВД.
Последното действие, което се извършва много рядко е съдебният оглед – чл. 285. Тук не присъстват поемни лица.
След всички тези действия à чл. 286. В този текст се казва „необходими...”. Това не значи, че ако обстоятелства по делото не са изяснени, не трябва да приключваме делото, стига да имаме невъзможност за изясняване. Ако не могат да бъдат изяснени à съдебното следствие приключва и се решава според събраните доказателства. Приключването става с протоколно определение.