ПЪРВИ СТАДИЙ НА СЪДЕБНА ФАЗА – ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПЪРВИ СТАДИЙ НА СЪДЕБНА ФАЗА – ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Самото заглавие говори за същността и задачите. Трябва да се проверят налице ли са предпоставките, за да може делото да се разгледа в съдебното заседание, а ако не са налице - да се реши какво ще се прави. Редом с тези решаващи въпроси, трябва да се решат и много технически въпроси по организацията (призоваване, връчване на книжа и др.).
Този стадий е много спорен – и като съдържание на дейностите, и като наименование. Преди се е наричал „предаване на съд”, после другояче и сега така. Този стадий е призван да предаде обвиняемия на съд. Ако са налице всички предпоставки, тогава обвиняемият се предава на съд и делото продължава. В хипотезата на отменения НПК лицето се привличаше като обвиняем и със самото постановление за привличане му се повдигаше обвинение. Сега има разделяне на две действия, което е правилно. Едва с окончателното обвинение се повдига обвинението – с ОА. Това отговаря на новия принцип – че съдебна фаза е централна фаза, а досъдебна фаза има подготвителен характер и играе роля на подпомагане на прокурора, за да може той да обоснове обвинението.
Самите подготвителни действия са разделени в 2 части:
-раздел 1 - предаване на съд. Тук се разглежда въпросът какво трябва да се прави с делото;
-раздел 2 - подготвителни действия за разглеждане делото в съдебното заседание – за фактическото подготвяне на самото съдебното заседание;
След като се образува съдебното производство, следва да се определи съдията-докладчик – чл. 248, ал. 1. Не се прави разлика м/у характера на делата – НОХД/НЧХД. Председателят/зам-председателят на съда определя съдията-докладчик.
(Има две функции на административния председател на съда – образува съдебното производство и определя съдията-докладчик.)
Съдията-докладчик е председателят на състава. Той разглежда делото при едноличен състав или председателства съдебния състав, ако има съдебни заседатели или разширен състав. Съдията-докладчик проверява може ли делото да се разглежда в съдебното заседание. Чл. 248, ал. 2 очертава кръга от въпроси, които той следва първоначално да провери. Въпросите, които са предоставени, са в 4 групи – да си ги видим. Т.1 няма да я коментираме, също и 2та. Проблемът е в т.3. Тя визира допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними. Ако не са отстраними, то няма за какво да връщаме на досъдебна фаза (обвиняемият е бил -18, не е имал защитник и 2 дни след това става +18. И да го върнем делото – няма смисъл.).
Какво означава ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, защитника му и останалите участващи на досъдебна фаза? Тази категория нарушения е доста широка. Няма изброяване нито на категорията нарушения, довели до ограничаване на правата, нито на ограниченията на правата. Предоставено е на съдията-докладчик да прецени дали даденото нарушение се е отразило или не на правата. Ако например обвиняемият е искал защитник и разследващият орган е отказал и на следващия път обвиняемият си идва със защитник – няма ограничаване на правата. Най-често тази хипотеза се прилага при неясноти в ОА – в обстоятелствената част и в диспозитива. Често в диспозитива цифрата е една, а в обстоятелствената част – друга(например 3млн. лв. à 2 млн.лв.). Идеята е да има яснота на обвинението, за да може да се защитят правата. Връщането става основно на база неясноти и противоречия.
Т.4 е също безспорна.
След като съдията-докладчик получи делото и отговори на тези 4 въпроса, трябва да реши какво ще прави. Първо може да предаде обвиняемия на съд – чл. 252. Второто – да прекрати съдебното производство – чл. 249. Третото – да прекрати наказателното производство – чл. 250. Четвъртото – да спре наказателното производство – чл. 251. При прекратяването може или да препрати на друг съд, или да върне на досъдебна фаза. Прекратяване на досъдебно производство и прекратяване на наказателното производство е едно и също, когато се прави на досъдебна фаза. Не е така на съдебна фаза. В съдебна фаза може да прекратим съдебното производство и делото да продължи на досъдебно производство. Когато прекратим наказателното производство, слагаме край на цялото дело.
Първото правомощие, и най-важно: предаването на съд – чл. 252. Делото продължава нататък. Има противоречия за същността на този стадий. Текстът – чл. 252 - гласи”насрочване на делото”. Това е пряката последица от това, че обвиняемият е предаден на съд. Когато делото е подсъдно на този съд - т.е. позитивно отговаряне на въпросите по чл. 248, ал. 2 – съдията-докладчик с разпореждане предава обвиняемия на съд. Самото разпореждане насрочва съдебно заседание. Когато предаде обвиняемия на съд и насрочи съдебното заседание, възникват страните – чл. 253.
Страните са изброени в 4 точки в чл. 253. Страните са субектите на процеса, които осъществяват 2те основни функции – по обвинение и защита. Поверениците НЕ са включени в страните (по стария НПК бяха).
Чл. 252 – касае само срока за насрочване, който по характер е организационен. Процесуална санкция за неспазването на този срок няма (както например, когато ако се просрочи жалбата – тя се връща, а тук нищо не става).
Второто правомощие – чл. 249 – прекратяване на съдебното производство. Има две хипотези на прекратяване:
-когато делото не е подсъдно – чл. 248, ал. 2, т.1;
-чл. 248, ал. 2, т.3 – допуснато на досъдебна фаза отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правата на участниците.
В тези две хипотези има различен резултат за самото дело. Когато делото не е подсъдно на съда, то се препраща на съответния съд. Когато на досъдебното производство се установят допуснати отстраними съществени процесуални нарушение, чл. 249, ал. 2 урежда въпроса – делото се праща на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането за връщане трябва да се укажат допуснатите нарушения. Поставя се въпросът дали тези указания са задължителни. Категорично да. Прокурорът е длъжен да се съобрази с тях и да ги използва. Прокурорите искат да могат да обжалват това, но уредбата не го допуска.
Чл. 249, ал. 2 – вж. Чл. 242, ал. 2 е текстът, който е в стадия действия на прокурора след завършване на разследването.
Трето правомощие: прекратяване на наказателно производство – чл. 250. Ал. 1 урежда 2 хипотези:
а/т.1 препраща към общите основания за прекратяване по чл. 24, ал. 1.
Т.1 на чл. 24 е изключена, т.к. представлява същността на т.2 на ал. 1 на чл. 250. Т.5 на чл. 24 отсъства в чл. 250, ал. 1, т.к. тук не може да се установи по безспорен начин това обстоятелство – трябва да има съдебно-психиатрична експертиза и т.н. Ако има индиция за това, делото трябва да се внесе в съда и в съдебното заседание на 1ва инстанция чрез заключението на експертизата, това обстоятелство да бъде установено и делото да се прекрати.
б/Даде се възможност на съдията-докладчик да прекрати делото, ако извършеното не представлява престъпление. Но това значи анализиране на целия доказателствен материал, а съдиите ги мързи. Така или иначе, това правомощие е правилно, т.к. в немалко случай именно това е причината да не издържи обвинението в съдебна фаза. Когато прекрати наказателното производство, съдията-докладчик е длъжен да реши всички последици от това – за веществените доказателства, мерките за процесуална принуда и т.н. Следващата алинея на чл. 250 урежда тези въпроси.
За да се гарантират правата на участниците, това разпореждане за прекратяване може да се обжалва – ал. 4. Препис от разпореждането задължително се връчва на указаните лица в ал. 3.
Законодателят е непоследователен по отношение на това какво трябва да се прави с пострадалия. НПК чл. 250, ал. 4 – пострадалият се уведомява на посочения от него адрес. Конституирането на фигурата на частния обвинител често се осуетява точно защото пострадалият не бива намерен на посочения адрес.
Обжалването на разпореждането за прекратяване е по реда на гл. 21 – ал. 4. Счита се, че прекратяването на наказателното производство е от съществена важност и трябва да бъде приравнено на хипотезата на постановяване на присъда.
Четвърто правомощие – спиране на наказателното производство – чл. 251. Няма особеност. Едновременно със спирането съдията-докладчик трябва да се произнесе и за мерките за процесуална принуда и др.под – ал. 2. По отношение на мярката за обезпечение на гражданския иск, разрешението на кодекса не е еднозначно – ал. 3. Разпореждането за спиране се обжалва по гл.22 – ал. 4.
Освен контролни правомощия, сега съдията-докладчик има и решаващи правомощия: прекратяването на наказателното производство, когато деянието не съставлява престъпление. Съдията-докладчик, при упражняването на това си правомощие, навлиза по същество в делото. И го решава негативно – прекратява го (позитивното решение е постановяването на присъда).
Продължаваме с техническите правомощия на съдията-докладчик. След като съдията-докладчик извърши всички действия по решаване съдбата на делото, ако то продължава нататък, съдията-докладчик следва да извърши една поредица от технически действия. Какво включват тези подготвителни действия по раздел 2:
-връчването на книжа, казано най-общо – чл. 254. Връчва се препис от ОА на обвиняемия. Когато делото е образувано по тъжба се връчва препис от тъжбата и разпореждането, с което се дава ход на делото – ал. 2. Поставя се въпросът следва ли да се връчва разпореждането по дела от общ характер. Чл. 254 – единствено ОА е посочен. Но би следвало и по НОХД са се връчва разпореждането – такава е практиката, макар да няма изрична разпоредба. Идеята: да могат обвиняемият и неговият защитник да се подготвят по обвинението. Когато привличаме лицето като обвиняем, ние му връчваме по чл. 219 копие от постановлението за привличане. Това е работното обвинение. По-късно, ако има изменение на обвинението, има механизъм за ново привличане, ако обвинението е по-тежко (а ако е по-леко се прекратява). Тези действия на прокурора са неприсъствени и обвиняемият няма информация за тях, няма достъп до делото. Делото отива в съда и съдията-докладчик се произнася, но обвиняемият все още няма информация. За да може да организира защитата си трябва да получи ОА.
В тази връзка, ал. 3 на чл. 254 дава възможност на подсъдимия в 7-деневен срок от връчване на ОА да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. В отговора обвиняемият, станал подсъдим, следва да изрази отношението си към обвинението (да каже признава или не, вярно ли е или не). Своите възражения, искания, той трябва да направи по отношение на процедурата(че делото не е подсъдно на този съд например; да иска разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие), а и по отношение на доказателствата(да сочи нови доказателства, които да бъдат събрани и др.). На практика отговор не се подава, т.к. в наказателния процес нямаме преклузия. Ако той не направи възраженията си тук, може да го стори по-късно. Основният принцип в наказателния процес е разкриването на обективната истина и заради това няма предвидена преклузия на възможността за събиране на доказателствата.
Книжа се връчват и на другите участници. Съобщава се за насрочването на всички участници – ал. 2 на чл. 254 и чл. 255. Указват им се правата за участие.
Съдията-докладчик следва да извърши определени технически действия по самата организация на съдебното заседание. Чл. 256 в 5 точки посочва какво трябва да направи за подготовката. Произнасянето по мярката за неотклонение и мярката за обезпечение на гражданския иск е с оглед движението на делото.
По отношение на мярката за неотклонение НПК предвиди възможността, ако съдията-докладчик я разглежда – това да става в открито съдебното заседание, което е отделно от основното. Ал. 3 предвижда насрочване на такова открито съдебното заседание.
Като извърши тези действия, приключва и този първи стадий – подготвителните действия.