Договор за поръчка

    Договор за поръчка. Обща характеристика. Страни. Сключване.

   Договора за поръчка, известен още като мандат, е уреден в чл.280 – 295 ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция на чл.280: “С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия”.

   Страни по договора за поръчка са довереник (този, на когото сте се доверили - мандатар) и доверител (лицето, което се е доверило на довереника - мандант).

   Предмет на договора за поръчка, от гледна точка на закона са, действия. Според акад. Василев, договора за поръчка се дава само за правни действия, а когато действията са фактически – отношенията се уреждат с договора за изработка.

   Не може да се отрече, че правилата на закона са насочени преди всичко към извършването на правни действия. Това е така, може би, защото с правни действия извършвани за чужда сметка, възникват по-широк кръг проблеми с оглед ефекта от тези правни действия, защото те се правят по отношение на третите лица. Ако се правят само фактически действия, нещата едва ли биха стояли точно по същия сложен начин. При все това, аз поставям следното условие: 1) В римското право мандатния договор е служил за уреждане на отношенията не само пряко свързани с правни сделки; 2) Между изработката и мандатния договор има и други разлики, несвързани с вида на извършваната дейност; 3) Никой не спори, че гесцията възниква както при извършването на правни, така и на фактически действия; 4) Вярва се, че предмет на поръчката са правни действия в тесния смисъл на думата – разбираме и неща, които не представляват действие, които от материална страна ни изглеждат като фактическо действие, защото изпълнението на едно задължение е фактическо действие и като така казваме, че е юридически факт и като така, понеже е действие на човека, е правно действие, което погасява облигационното отношение.

   Следователно, легендата е  че поръчката се дава само за правни действия, би могло обаче, все пак да се мисли дали тези правни действия да ги ограничаваме единствено до правни сделки и други някакви много близки до сделките действия.

   Характеристика на договора. Договора за поръчка е едностранен и безвъзмезден по дефиниция. Той обаче, може да бъде уговорен, подобно на влога, като възмезден, в който случай ще стане нормален двустранен договор. Поръчката, която даваме на адвоката е винаги възмездна.

   Договора, когато е безвъзмезден, може да се развие като несъвършен двустранен, заради обратния иск на мандатаря срещу манданта – actio mandati contrario.

   Договора е консенсуален, което означава че не е формален. Има обаче, едно ограничение по чл.292 ал.3.

   Договора е комутативен и intoito personae – личността на двете страни е от съществено значение.

    Права и задължения на страните. Би следвало да се очаква, че и двете страни трябва да бъдат дееспособни. Възможно е обаче, и да сключим мандатен договор с недееспособен мандант, чрез съответното съдействие на неговите попечители, на неговите законни представители. Например, ако трябва да се явя на дело от името на детенце, ще ме упълномощи майка му. Но мандатаря трябва да е дееспособен винаги.

   Поставянето на някоя от страните под запрещение е основание за прекратяване на поръчката, съгласно чл.291, което обаче може да се отнесе към последващото изпадане в това състояние на този, дето доверява, което пък може да свържем с това да има избор неговият настойник или попечител какво да прави, а и неговата неспособност да взема правилни решения влияе на отношенията между манданта и мандатаря.

      Действие на договора за поръчка. Задължения на довереника.

   Действие на договора. Отношенията между манданта и мандатаря традициотнно са формирани в две групи претенции – actio mandati directa, на която съответстват задълженията на мандатаря и обратния иск на мандатаря съм манданта - actio mandati contrario. Договорът се смята за едностранен, заради това, че типичната му последица е задължението на мандатаря по actio mandati directa – задължението му да извърши възложените му правни действия. Това извършване на правни действия може да стане по два начина – от името на мандатаря, но за сметка на манданта, т.е с косвено представителство и от името и за сметка на манданта (пряко представителство). В последния случай, мандатаря е пряк представител, пълномощник на манданта и прилагаме във външните отношения, по отношение на третите лица, както и с оглед правата и задълженията от сделката, която сключва и действията, които извършва мандатаря, правилата за прякото представителство. Откак пълномощното в действащото право е уредено като едностранна сделка, различна от мандатния договор, в повечето случаи, при даване на представителна власт между представител и представляван съществува и мандатно отношение, което ще играе ролята на основно отношение при представителството, така, както сме сключили договора. Но упълномощаването ще се разглежда, като отделна в мандата, сделка – то ще бъде нещо , което се дава с оглед мандата и даже в изпълнение на мандатния договор и ще си остане едностранна сделка.

   В случай, че се действа без упълномощаване -  за сметка на манданта, но от името на мандатаря, се появяват три групи отношения: 1) учредително, което представлява самия мандатен договор; 2) изпълнителна сделка, която създава отношения между мандатаря и третото лице по отношение на което той извършва правните действия; 3) отчетна операция, по която мандатаря отчита, прехвърля резултатите от изпълнението на сделката на манданта. Към тази група могат да се прибавят и отношенията с третите лица – кредитори на мандатаря, съответно връзката между мандант и трето лице – страна по изпълнителната сделка, ако такава връзка възникне.

   “Чл. 281. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.

Чл. 282. Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.

Чл. 283. Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично.

Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.

Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването.

Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.

Чл. 284. Довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.

Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката”.

   Задължението на манданта е това по обратния иск – да авансира средствата и да изплати допълнителните, ако са необходими за изпълнението на поръчката и да обезщети за всички допълнителни разноски и вреди, които е претърпял мандатаря. Закона казва, че манданта трябва да приеме върху себе си резултатите от изпълнителната сделка. Но това не е необходимо, защото той е длъжен да обезщети всички разходи, включително и цената.

   “Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя” (чл.292 ал.1).

   “Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него” (чл.292 ал. 2 изр.1). Значи, когато вие купите, например две кафета (по поръчка на някой), вие ставате длъжник на продавача за цената – правата и задълженията от изпълнителната сделка с третото лице (продавача), при косвено представителство, възникват за мандатаря.

   “Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата”. Следователно, правата и задълженията от третото лице в изпълнителната сделка възникват за мандатаря, той е длъжник и кредитор на третото лице, но само правата, а не и задълженията във вътрешните отношения се смятат за права на манданта и по отношение на трети недобросъвестни лица (които знаят за мандатния договор), а така също и по отношение на кредиторите на мандатаря, които биха насочили принудителното изпълнение върху имуществото на мандатаря, смятайки, че кафетата са негови. Обаче, ако договорът има достоверна дата и кредиторите знаят за мандатния договор, спрямо тях този, който е поръчал се смята за манданта. Така, че те няма да могат да използват удовлетворяване на вземанията си срещу мандатаря – имуществото, което мандатаря е придобил от изпълнителната сделка от свое име, но за чужда сметка.

   Задълженията обаче не преминават – само правата се смятат така. Задълженията си остават при мандатаря. Спрямо него имат претенция кредиторите – третите лица нямат директна претенция спрямо манданта.

   Манданта може да упражни правата си срещу трето лице или след като те му бъдат прехвърлени или ако то е недобросъвестно. Третото лице е необходимо да знае към момента на претенцията.

   “Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите” (чл.292 ал.3).

   А как трябва да бъде сключен договора, ако поръчката е дадена за отчуждаване на вещни права от името на довереника?

   Ако имаме пълномощно, по което да се действа от чуждо име и за чужда сметка, договора за поръчка не се нуждае от особена форма. Ако обаче, ще придобивате недвижим имот с косвено представителство, ви е необходима тази форма – нотариална заверка на подписа.

   За да можем да имаме отчуждение на недвижим имот от мандатаря, от негово име, но за наша сметка, мандатаря  трябва да има легитимация за правата върху недвижимия имот. Това означава, че с оглед изпълнението на поръчката, между манданта и мандатаря трябва да има едно фидуциарно прехвърляне – фидуция с мандатна цел. Вие му прехвърляте по нотариален ред на мандатаря апартамента и той ще стане собственик на апартамента, но не пълно, а само с оглед изпълнението на поръчката. Той ще изпълни поръчката от свое име, но за ваша сметка – в нотариалния акт той ще фигурира като продавач или като дарител. Нека например приемем  следното нещо: искам да подаря нещо на любовницата си, но да не се знае, че аз съм го подарил, защото ще стане усложнение. Искам да го подаря чрез косвено представителство от чуждо име, но за моя сметка. За целта ще трябва да взема някой, който да свърши тази работа, комуто предварително ще трябва да  прехвърля по нотариален път имота и това може да се смята и за продажба, но той ще е сключил с мен мандатен договор, по силата на който аз му прехвърлям имота само до толкова, доколкото той да изпълни поръчката ми. И ако любовницата ми откаже дарението, тогава мандатът ще стане невъзможен за изпълнение и понеже е станало невъзможно прехвърлянето, манданта ще трябва да ми прехвърли обратно апартамента, защото той му е прехвърлен фидуциарно не за да бъде все негов, а само доколкото му е необходимо да изпълни мандата. 

                      Прекратяване на договора за поръчка

   Договора за поръчка, тъй като е свързан с личността на страните и предполага едно значително взаимно доверие, се прекратява със смъртта  и поставянето им под запрещение и още, значи чл.287 казва: “Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник”. Оттеглянето на поръчката е акт на манданта. Той може по всяко време да вземе доверието си от мандатаря и да каже: “Аз си оттеглям поръчката”, с което договора се прекратява, в смисъл че се прекратяват възможностите на мандатаря да изпълни изпълнителната сделка. Но това, което до този момент е изпълнено остава за сметка на манданта.

   Отказа от поръчката е акт на мандатаря. Той също може да се окаже относително произволен, но той е по-стриктно уреден, отколкото оттеглянето на поръчката: “Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди”. Казано иначе, за отказа ви все пак трябва някакво основание, докато оттеглянето на поръчката може да стане произволно. Освен това отказа трябва да бъде направен по начин, че да не засегне интересите на доверителя: “При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й”.

Отграничения на договора за поръчка от упълномощаването, комисионния договор и персоналната симулация. Отграничение от      договора за изработка.

   Отграничение от пълномощното. Макар някога пълномощното да се е разглеждало като ефект на договора за поръчка и самия договор за поръчка да се е наричал пълномощно, то към днешна дата упълномощаването е отделна едностранна сделка. Пълномощното е нещото, което създава представителна власт, докато договора за поръчка урежда отношенията с оглед изпълнението на тази представителна власт, с оглед упражняването на тази представителна власт, включително и задължението ви  да изпълните тази представителна власт.

   Вън от това, договора за поръчка може да не е съчетан с пълномощно, когато мандатаря ще действа с косвено представителство.

   Отграничение от договора за изработка. Тези разлики бяха разгледани по-горе, във въпроса за договора за изработка.

   Отграничение от комисионния и спедиционния договор. Комисионния и спедиционния договори са търговски договори, които се разглеждат като вариант на мандата, търговски вариант на мандата и заедно с мандатния договор образуват семейството на мандатните отношения. Спедиционния и комисионния  договори са уредени в ТЗ. Комисионния договор е търговски договор, по силата на който комисионера се задължава срещу възнаграждение, по поръка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Сравнен с договора за поръчка, ще видим следните разлики: 1) комисионния договор има за предмет само извършване на сделки, а не други действия; 2) комисионния договор е възможен само с косвено представителство.

   Оттук насетне бихме намерили и други разлики: комисионния договор е винаги възмезден, от което следва че той е двустранен; комисионния договор е абсолютна търговска сделка, дори и да е сключена не от търговец – към него се прилагат правилата на ТЗ; положението за intoito personae при комисионния договор е по-смекчено и там заместването е възможно; при комисионния договор, за разлика от уреденото чл. 292, по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката права и задължения възникват за комисионера и когато е съобщил на третото лице и името на доверителя (т.е когато третото лице е недобросъвестно) -  “По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя” (чл. 349 ал.2 ТЗ), но отчетната сделка е винаги прехвърлителна – “Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице” (чл.349 ал.3 ТЗ); “Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера” (чл.349 ал.4 ТЗ).

   За неуредените в тази глава случаи има изрична препратка към договора за поръчка.

   Спедиционния договор е договорът, по силата на който спедитора се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя, договор за превоз на товари. Казано иначе, разграничението от поръчката като че ли идва от предмета – поръчката е за всякакво действие (представителство), както с пряко, така и с косвено представителство. Комисионния договор е възмезден търговски договор, по който комисионера сам, чрез косвено представителство приема да извърши една или няколко сделки. Спедиционния договор е този, по силата на който спедитора приема да извърши не каква да е сделка от свое име за чужда сметка, а договор за превоз.

   Разграничение от персоналната симулация. Персоналната симулация от типа “сламен човек”, дето го подставяме и той участва в симулацията трябва да бъде разграничена от договора за поръчка, защото в много случаи ще се окаже, че те имат близко действие. При персоналната симулация имаме едно лице А, което иска да сключи сделка с лицето Б. То не иска да участва пряко в тази сделка и за това използва С, при което се сключват следните сделки: между сламения човек и Б се сключва една симулативна сделка, която е нищожна на основание чл.26 ал.2. Тази симулативна сделка прикрива действителните отношения, които са между истинските заинтересовани, които действителни отношения, ако са изпълнени останалите изисквания, са оформени като една парична сделка (симулираната) и съгласно чл.17 ал.1 прикритата сделка е валидна, освен ако не нарушава някоя разпоредба.

   Между С и Б има нищожна продажба като привидна сделка.

   Между С и А – не е ясно какво има. Проф. Таджер казва, че има пълномощно. Всъщност тук имаме мандатно отношение и това мандатно отношение не е симулативно, а е мандатен договор – поръчка за извършване на едно симулативно действие. Аз пращам някой да извърши от свое име, но за моя сметка едно симулативно правно действие. Ако сравним двете неща, ще видим следното нещо – след като между А и С имаме мандатен договор и при общия случай на поръчка имаме мандатен договор, значи разликата между двете ще дойде в положението на мандатаря и на сламения човек. Мандатаря е страна по действителна сделка. Сламения човек не е страна по действителна сделка – той не е нито длъжник, нито кредитор на симуланта (третото лице, което сключва симулативната сделка).

   Така, че разликата ще дойде в исковете: мандатаря е ответник и ищец (длъжник и кредитор) по отношението му с третото лице, сламеният човек не е нито длъжник, нито кредитор.