Заем за послужване

Заема за послужване е уреден в чл.243-249 ЗЗД.  Легална дефиниция има в чл.243, в който пише, че: “С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне”.                     Договора е реален, защото се сключва с предаването на вещта. Докато не е предадена вещта, договор няма, т.е няма задължение за връщането и и другите задължения, които произтичат от този договор. От това можем да кажем и още нещо – понеже договора е по дефиниция безвъзмезден, не може да се уговори възнаграждение, а ако би бил възмезден, би се превърнал в наем, но и обещанието да се даде заем за послужване ще трябва да се квалифицира като нищожно обещание за дарение. Казано иначе, предварителния договор за заем за послужване е нищожен (по-скоро би следвало да се разглежда като необвързващ).

   Проф. Кожухаров има едно разсъждение, където казва, че има спор дали са възможни предварителните договори към реалните безвъзмездни договори. Нему се иска този договор да е възможен, защото за немското право приложното поле на предварителните договори са тъкмо реалните договори. И разсъждавайки по този  въпрос, той изнамира една екзотична хипотеза. В тази хипотеза не се говори обаче за предварителен договор за заем. В нея става въпрос за един друг ненаименован, организационен, рамков договор между двете библиотеки за сътрудничество или каквото и да е нещо друго, който ще има и основанието си в това, че едната библиотека се задължава пред другата да и дава книги при поискване, ако ги има срещу което обещание  получава обещанието на другата на библиотека, че ще дава книги и т.н.

    Договора е неформален, комутативен и няма вещно действие. Договора е intoito personae и личността на заемателя е от съществено значение по две причини: 1) на този заемател се доверявате, а не на някой друг; 2) със смъртта на заемателя се прекратява договора за заема.

   Предмет на заема за послужване са индивидуално определени непотребими вещи. Законът е казал определена вещ. Освен това, тъй като договорът е сключен с предаването на вещта, няма как да бъде предадена родово определена вещ.

   За това, че вещта трябва да бъде непотребима е очевидно, защото се дължи връщане на същата вещ.

   Действие на договора. Договора е едностранен и създава задължение само за заемополучателя. Това е т.нар. actio comudati directa – нормалния иск от договора за заем, иска, който отговаря на задълженията на заемателя. Заемателя е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, да я използва само с обикновеното или с договорното и предназначение и да не преотстъпва вещта, и след прекратяването на договора да я върне. Връщането също е негово облигационно задължение, а не следва от това, че заемодателя е собственик, защото от никъде не следва, че заемодателя е собственик. Ако неколцина са взели една вещ в заем за послужване, те отговарят солидарно.

   Относно повредите на вещта, отговорността е уредена чрез препращане от чл.248 към чл.233, който е от материята за наема и казва, че се дължи обезщетение за повреди, нанесени през време на ползването, както от наемателя, така и от другите, свързани с него лица. Същото нещо важи и тук.

   При неизпълнение на тези задължения (да си служи с вещта така, както е уговорено или според нормалното и предназначение), заемателя отговаря, дължи обезщетение и за причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност. Следователно, тук имаме една засилена отговорност.

   С оглед грижата и отговорността на заемателя, “заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи”. Намират се автори, които приемат, че тук е уреден случай на особената най-лека вина – culpa levisima и по този начин се опитват да възкресят идеята за тройното деление на вината. Законът не излиза от тройното деление на вината. Правилото изрично посочва, че се дължи грижата на добрия стопанин, което означава, че се отговаря за culpa levis, но създава едно специално правило как да се постъпва при конкуренцията на интереса между нашите и чуждите вещи, което не можем да кажем че води до culpa lewisima.

   Договора за заем за послужване може да се развие и като несъвършен двустранен, заради обратните искове на длъжника-заемател срещу заемодателя. Заемателя по заема за послужване има  два обратни иска – единия следва от чл.245 (“Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.”). Значи, първата претенция на заемателя срещу заемодателя е претенцията за възстановяване на необходимите разноски. Когато колата, която съм ви дал в заем за послужване се повреди на пътя, вие ще трябва да я поправите. Тези необходими разноски са станали неотложни и те са свръх обикновените разноски и за тях вие ще имате претенция срещу заемодателя.

   Вторият иск е по чл.247: “Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя”. Отговорността за вреди, в случая, не е отговорността по чл.50 (деликтната отговорност), защото самия заемател ще има положението на лице, което има надзор върху вещта и ще отговаря спрямо третите лица. Отговорността за тези вреди не е свързана и с общите правила за отговорността за недостатъци при възмездните договори. Тя е обособена от недобросъвестността на заемодателя и скритостта на недостатъка. Заемодателят знае, че ютията е повредена, но въпреки че знае, че е повредена, той нарочно не ви казва за това за да си изгорите панталона или пък небрежно забравя да ви предупреди (т.е без да има намерение да ви постави в това неловко положение). Само при тези предпоставки заемателя отговаря за вреди, причинени от недостатъци на вещта.

   Тези два обратни иска са обезпечени с правото на задържане на заемателя. Той има изискуемо искане за извънредни разноски за поддържането или пък вредите има изискуемо вземане свързано с вреди, причинени от вещта, която задържа.

   Прекратяване на договора. Договора може да бъде сключен в два варианта – за определено време или определена работа или без да е посочена тази работа. Ако е посочено какво ще правите, колко време ще ползвате вещта, ще трябва да я върнете в единия случай с изтичането на срока, а в другия случай – като си свършите работата, която е уговорена. Ако не е уговорено времето на ползването, респ. работата, за която ще я ползвате, вещта може да бъде искана всякога (чл.249 ал.2).

   Дори и да е определено времето, ако заемодателя се нуждае внезапно от същата вещ, по причина, която не му е известна преди това, той може да си я иска. Тук става въпрос за внезапна нужда.

   Договора се прекратява и като заемателя умре или не изпълни задълженията си по чл.244.