Отмяна на дарението

             Отмяна на дарението. Основание, същност, последици.

   Отмяната на дарението може да стане в различни хипотези. Дарението е безвъзвратно, в смисъл, че не може да бъде отменено произволно, но на посочените в закона основания, то е възможно.

   Чл.227 урежда отмяната на дарението, поради непризнателност: “Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил”.

   Иска се предявява в едногодишен срок, откакто дарителя е узнал обстоятелствата и в рамките на този едногодишен срок може да бъде предявен и от неговите наследници, ако дарителя е починал. Отмяната на дарението става по исков път, независимо от това какъв е предмета.

   Последицата е връщане на подареното имущество, но ал.5 дава да се разбере, че отмяната на дарението не може да се противопостави на трети лица, които са придобили от надарения подареното имущество и тогава надарения дължи само това, което е получил от третите лица, обезщетение за онова, с което се е обогатил.

   Според ал.2 чл.227, отмяната на обичайното и възнаградителното дарение поради непризнателност е невъзможна.

   Предварителен отказ от правото за отмяна на дарението е нищожен.

   Освен отмяна, поради непризнателност, едно дарение може да бъде прекратено и при неизпълнение на тежестта, по реда на развалянето поради неизпълнение (чл.87).

   Също така, дарението може да бъде отменено и съгласно чл.105 СК, с прекратяването на брака.

   Цончев разглежда една малко особена хипотеза – прекратяване на осиновяването. Ако можем да влезем в хипотезата на чл.227, ще прилагаме този текст – тогава ще може да се развали.

   Цончев обаче, отива по-нататък и казва, че според него е възможно и основание за това ни дава чл.273 ГПК.

   Ако се опрем на това правило, ще разберем следното нещо: не е изключено прекратяването на осиновяването като основание за отмяна на дарението, но само еднопосочно. Осиновения, който е надарил осиновителя си и след това се прекрати поради вина на осиновителя, осиновяването, той може по силата на чл.273 да иска да се съедини с иска за отмяна на осиновяването и своя иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имуществото на осиновителя. Обратната връзка, закона не допуска.