Влог

                                  Влог. Понятие. Видове.

   Има няколко вида влогове. Влоговете, които ще бъдат разгледани в това изложение са влоговете по ЗЗД, които са три.

   Съгласно ЗЗД, с договора за влог, влогодателя предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Предмет на договора е винаги движима вещ.

   Характеристика на договора. Договора е едностранен, но може да се развие и като несъвършен двустранен. Договора е реален – сключва се с предаването на вещта, която ще се пази. Договора е безвъзмезден – в римската традиция, винаги безвъзмезден, по модерното право се допуска договора да е възмезден, т.е да се дължи възнаграждение, в който случай той ще стане възмезден и двустранен. Договора е комутативен, неформален, но трябва да съобразим ограниченията по чл.133 ГПК и нямо вещно действие.

   Задължения за страните. За влогоприемателя – да пази вещта и да я върне след изтичане на договора. Как изтича договора, е казано в чл.255 ЗЗД (“Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.

Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя”).

   На тези задължения съответстват правата на влогодателя. Влогодателя има право по всяко време да изтегли вложената вещ, дори и да е уговорен срок. Значи, при влога, ако има срок, той е в полза на длъжника-влогоприемател. Не мога да ви откажа да ви върна вложената вещ, заради това, че вие сте сключили договора за една седмица. Обаче (това е уредено в чл.252 ал.1), в този случай влогодателя дължи възнаграждение, ако е уговорено, само за времето, за което тя е била пазена, но трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед уговореното веметраене на влога.

    Обратни искове на влогоприемателя (тези, заради които договора е несъвършен двустранен). Те са свързани с разноските по пазенето и с вредите. Съгласно чл.254: “Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.

Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел”. Значи, при възмездния влог, се смята, че нормалните разноски за пазенето на вещта са включени в цената. При безвъзмездния влог обаче, ако пазенето на вещта е свързано с разноски, тези разноски се плащат винаги. Но и когато влога е възмезден не се дължат отделно само обикновените разноски. Извънредните разноски (кучето се разболяло) се плащат отделно.

   Втората хипотеза на обратен иск е свързана с вредите (чл.254 ал.2).

   И двата обратни иска са обезпечени с право на задържане по чл.91. Всъщност, със същото право на задържане е обезпечено и възнаграждението, ако такова е уговорено. Това е, от гледна точка на видовете влог по ЗЗД, т.нар. обикновен (правилен) влог.

   По ЗЗД са разгледани още два вида влог – неправилен и необходим влог.

   Неправилният влог би могло да се твърди, че има два варианта, макар че повече имаме предвид под неправилен влог това, което е казано в чл.257: “Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.

В този случай важат правилата за заема.

Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса”. Хипотезата е следната: давам ви 5 лв. да ги пазите. От моя гледна точка, аз съм направил влог. Но понеже 5 лв. са заместими, вие можете да ги разглеждате като заем и да ги получите в собственост, ако аз съм се съгласил. Прилагат се правилата за заема за потребление с едно изключение – не се прилага чл.240 ал.4 – влогодателя може винаги да си иска вещта (вложената сума) и вие трябва да му я дадете, независимо от това, че чл.240 казва едномесечен срок от поканата. Казано иначе, срока при договора за влог, дори влога да е неправилен, си остава в интерес на кредитора.

   Втората хипотеза на неправилен влог (спорно е дали е неправилен) се свързва с ползването на непотребима вещ. Според чл.253, влогоприемателя не може да ползва вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай, той дължи възнаграждение за ползването и отговаря съгласно чл.244 ал.3. Би могло обаче, да се уговори, че вие ще ползвате вещта докато я пазите.

   Необходимия влог е уреден в чл.251. Хипотезата на необходим влог е случая, в който една вещ се влага по необходимост. Необходимостта може да следва от две неща – от нещастното стечение на извънредни обстоятелства или от реда на определени места. Необходим влог обикновено е наложен от изключителни събития като, както казва закона: “…когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие”. И втората хипотеза, която не е изключително събитие, поне от гледна точка на ЗЗД: “…а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места”. Значи, гардероба, когато е задължителен – влога е необходим и се прилагат правилата за необходимия влог, от което обаче не следва, че това е изключително събитие.

   Правното действие на необходимия влог е едно-единствено – то е свързано с доказването и това изрично е казано от закона, което означава, че влога си остава неформален и реален договор и че вие можете да установявате със свидетели какво сте вложили.