Изработка

         Изработка. Обща характеристика. Отграничения. Страни.                                            

                                               Сключване.          

   Изработката или т.нар. граждански договор е уредена в чл.258 – 269 ЗЗД. Легална дефиниция има в чл.258: “С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение”.

   Римското право е познавало договора за наем в три разновидности: наем на вещи, наем на труд, наем на резултат от труд. Днешния договор за изработка има източника си в третия вид (наем на резултат от труд). Този договор е бил договора, по силата на който един занаятчия се е наемал да извърши в полза на клиента една определена работа. По този договор не са могли да се наемат т.нар. свободни професии. Те са сключвали мандатен договор.

   От тази римска традиция договора за изработка в редица правни системи, включително и в стария ЗЗД е разглеждан като вид договор за наем. Самият договор за изработка би могъл да бъде разделен вътрешно на различни видове. Можем да говорим за договор за изработка или поправяне на отделна вещ, за извършване на строеж, дори за пренасяне по суша и море.

   Съвременната българска уредба е уредила договора отделно от наемите. Договора за изработка може да се разглежда като самостоятелен договор, който вътрешно има предвид различни елементи.

   Характеристика на договора за изработка. Договора е двустранен – създава задължения за двете страни. Договора е възмезден по дефиниция и е винаги възмезден. Ако сключим безвъзмезден договор, той няма да бъде за изработка. Договора е консенсуален, което значи неформален, но ще трябва да съобразим ограниченията на свидетелските показания. Договора е комутативен.

   В някои случаи ще се окаже, че има вещно действие.

   Страни. Този дето се наема – легалното му наименование е изпълнител, а другата страна се оказва “другата страна” (използва се понякога поръчващ). В практиката е придобил ггражданственост термина “изпълнител” и  “възложител на работата”. Тук ще се използват термините “изпълнител” и “възложител” (майстор и клиент). Поръчващ е винаги различно от поръчител!

   Съществена характеристика на договора е че работата се извършва на риск и за сметка на изпълнителя. Той дължи резултата от работата, а не самата работа. Поради тази причина се дължи завършения труд, а не самия труд, както е при трудовия договор.

   Предмет. Предмет на договора е работата или “нещото”, както се изразява ЗЗД. Това нещо може да бъде много неща и оттук договора за изработка се оказва, че може да има различни варианти.

   Отграничения на договора за изработка от трудовия договор. По  трудов договор се престира не резултатът от труда, а самия труд – работодателя ви става началник и той ви определя какво да работите. Работника не носи риска от извършването на работата.

   Днешната действителност е дала доста примери, при които трудовото законодателство се заобикаля с граждански договор. Това е наложило реакция на трудовото законодателство, която в много случаи ще се окаже превишена.

   При трудовия договор, в процеса на работа възникват определени отношения между страните – работник – работодател, докато при гражданския договор такова отношение няма.

   Характерно за гражданския договор е самостоятелността на изработващия.

   Отграничение от договора за услуга (ненаименования договор). От договора за услуга, договора за изработка се отличава по това, че не се дължи резултатът от труда, а самите действия, които представляват услугата.

   Отграничение от договора за продажба. Близостта на договора за изработка с договора за продажба ще се наблюдава само в хипотезата, в която изработката е за нова вещ, която ще се изработва с материали на изработващия. Тогава ще трябва да отличаваме дали сме изправени пред продажба на бъдеща вещ, която продавача ще произведе или пред договор за изработка. Разликата ще дойде от специфичността на предмета. Продажбата на бъдеща вещ  е продажба на конфекция. Договора за изработка предполага изработване на нещо уникално, съгласно вашите изисквания за това нещо. Колкото по-малко са специфичните изисквания към предмета, толкова повече се доближаваме до продажба.

   Разграничение от мандатния договор. Обикновено се казва, че при изработката се дължи фактическо действие, докато при мандатния договор се дължали правни действия. Това до голяма степен може да се окаже, че е вярно и у нас то едва ли не е канонизирано. При все това, съм склонен да се усъмня в тази формулировка, защото в римското право договора за мандат не е бил ограничен до правни действия в смисъл на сделки, а и днешния закон не урежда мандата като твърди, че негов предмет са възложените правни действия. За това, аз съм по-склонен да приема и една допълнителна разлика между двата договора. Мандатара действа за сметка на манданта. При договора за поръчка действията, които извършва довереника са за сметка на доверителя. И ако поръчката стане невъзможна, а е уговорено възнаграждение, това възнаграждение се дължи. Обратно, при договора за изработка, предприемача действа за собствен риск и за собствена сметка. Ние сме уговорили едно възнаграждение, което е за свършената работа и ако не си свърши работата, възнаграждение не се дължи.

   Видове договори за изработка. Можем да ги разграничим според различни критерии – например, обикновен договор за изработка и договор за изработка в строителството; договор за изработка с оглед личността на майстора и договор за заместимо действие; договор за изработка на нова вещ с материали на клиента (ишлеме) и договор за изработка с материали на изработващия.

                  Задължения на възложителя и изпълнителя.

   Задължения на изпълнителя. За тези неща има доста разгърната уредба. Задължението на изпълнителя е да свърши работата със свои средства, съгласно чл.259 (“Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства”). Под “свои средства” в случая нямаме в предвид материалите, а инструментите и други съоражения, с които се извършва работата. Правилото е диспозитивно и страните могат да се освободят от него като уговорят друго.

   Да свърши работата, съгласно поръчката на другата страна. Под  това разбираме, че проекта, заданието се дава от клиента. Този проект не бива да се схваща в смисъл, че е един разгърнат проект.  Той е по-скоро идейния проект – формулировката на това какво искам. Значи проекта, който дава клиента е по-скоро идеен проект.

   Чл.260 във връзка с проекта и материала на клиента, създава за изпълнителя едно много важно задължение: “Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.

Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди”. Логиката на това задължение е следната: вие сте клиент, вие имате мечти, които искате да бъдат реализирани от майстора. Само, че майсторът е този, който може да прецени дали вашите мечти са осъществими или ако могат да бъдат осъществени, дали няма да доведат до карикатурност на работата.

   Втората възможност е да предупреди клиента  и да приеме работата. Но ако не предупреди за негодността на проекта или на материала, понеже той е майстора и ги разбира тези работи, няма да сме изправени пред обективна невъзможност за изпълнение на поръчката, а ще сме изправени пред неизпълнение, за което той отговаря и той ще отговаря и за похабяване на материала.

   Качество на работата. Съгласно чл.261: “Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.

Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното”. Той всъщност отговаря както за недостатъците на работата, така и за едно особено положение, което не е точно недостатък на работата, а е отклонение от поръчката. Защото той трябва да свърши работата, така, както ние сме я искали, освен в хипотезата, в която ние искаме нещо явно неудачно и той се опита да ни напъти в правия път, но не е станало.

   Самостоятелност на изпълнителя. Изпълнителя е самостоятелен в изпълнение на работата си. Съгласно чл.262 ал.1: “Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя”. Значи, той може да се информира как върви работата, но не може да досажда на изпълнителя. Това право на поръчващия има и обратна страна.

   Закона не го е казал изрично, но това се подразбира, че изпълнителя, бидейки самостоятелен в работата си може да викне помощници, да я превъзлага изцяло или отчасти на други лица, включително и договора да е сключен intoito personae.

   От гледна точка на действащото право, между подизпълнителите и клиента няма никаква облигационна връзка. За действията на подизпълнителя отговаря майстора. Но тези подизпълнители нямат претенция срещу клиента за плащане на възнаграждението. Майстора е техния кредитор и длъжник по плащане на възнаграждението. Той ги е наел, а самия той се е наел пред клиента.

   Отговорност на изпълнителя. Изпълнителя отговаря за извършване на работата в срок (значи носи отговорност за забава); отговаря за качеството на работата, както и за качеството на материала, съгласно чл.261 ал.2, когато той го е дал. Когато неколцина са сключили договор за изработка на страната на изпълнителя, съгласно чл.261 ал.3: “Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното”.

   Задължения на поръчващия. Основните задължения са да плати цената, съгласно чл.266 и да получи (приеме) работата – да я приеме, да си вземе вещта, ако става въпрос за вещ. Наред с това, той има и допълнителни задължения. Такова едно задължение е да представи материала, респ. проекта, ако материала е негов. Казано иначе, при сключването на договора да даде необходимото съдействие. Има дори хипотези на изработка, при които не може въобще да се пристъпи към изпълнение на задължението, ако не сте оказали необходимото съдействие. Например, подстригването – трябва да отидете при фризьора.

   Цената по договора. Цената би могла да бъде уговорена по два начина: 1) за цялата работа – общо една или 2) за отделните операции, които ще се извършват. Цената е съществен елемент на договора, т.е няма как изработката да е безвъзмездна, но се случва тя да не се уговаря предварително. Отивате на шивач и очаквате, че той ще ви поиска обичайното възнаграждение.

   Дори и да не е уговорено предварително възнаграждение, можем да приемем, че договора е валидно сключен и че се дължи обичайното възнаграждение. Това би следвало както от правилата на практиката, така и от правния обичай.

   Изменение на условията. Съгласно чл.266 ал.2: “Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло”. По никакъв начин не сме изправени пред търговска непоносимост, нито пред онова правило на чл.300 ТЗ, за редуциране на договора при изменение на условията. За договора за изработка, това се смята нормално положение, при това без значение дали цената е определена на части или за цялата работа. В това отношение днешната регламентация, която повече е насочена към занаятчийските услуги, чл.266 ал.2 се различава от регламентацията на стария ЗЗД.

   Ако обаче, изпълнителят е в забава, тогава бихме могли да разсъждаваме дали той ще може да се ползва от този текст, защото ако би си свършил работата на време, той би използвал една по-евтина работна ръка и би вложил материалите по съответни цени.

   Вярно е че закона говори за надлежно определената цена. Днес надлежно се не определят цените, но това не значи, че при отпадането на нормирани цени, под надлежните цени ще трябва да разбираме текущи пазарни цени.

   Плащане на възнаграждението. Съгласно чл.266 ал.1: “Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата”. От този текст разбираме, че нормалното положение е първо работата, после цената. Принципа следователно, е че задължението за плащане на цената става изискуемо, а по някога и ликвидно към момента на приемането на работата. Това, разбира се може да бъде изменено. Но в общия случай, когато не се плаща цената предварително, е очевидно, че изпълнителя не разполага с възражение за неизпълнен договор и следователно не може да каже, че няма да свърши работата, ако не му платите.

   Тава обаче, той би могъл да направи в особената хипотеза на чл.90 ал.2. Във всички случаи обаче, когато предметът на договора е поправка или нещо друго на движими вещи, той ще разполага с право на задържане върху вещта за заплащане на вземанията по договора, доколкото чл.91 не ограничава правото на задържане до вземанията за разноски, а говори за вземанията във връзка със запазване, поправяне или подобряване на движима вещ и вреди, причинени от нея.

   Рискове. Риска от случайното погиване на материала се носи от този, който го е дал. А риска от невъзможността да се свърши работата се носи от изработващия. Съгласно чл.267: “Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил”. Може да се приеме,че чл.267 е специален по отношение на чл.89, който урежда въпросите при частична невиновна невъзможност в смисъл, че договора за изработка няма да се прекрати по съдебен ред в случай че изпълнителят е свършил отчасти работата и след това не може да я продължи поради обективна невъзможност.

   Преминаване на собствеността. Този въпрос е от значение единствено в тази хипотеза на договора за изработка, при която се изработва нова вещ с материали на изпълнителя. В тази хипотеза се оказва, че изпълнителя, освен да свърши работата има и задължение да достави собствеността на клиента. У нас договорите имат облигаторно-вещно действие, което създава едно недоумение в кой момент преминава собствеността.

   Според Асен Николов, тази работа ставала със завършването на вещта, без да е било необходимо предаването.

   Като си дадем сметка, че според чл.263 риска от случайното погиване на материала се носи от страната, която го е дала, освен ако другата страна не е в забава, би следвало, че всъщност този риск ще премине едва чрез предаването. И доколкото разликата между материала и готовата вещ от вещноправна гледна точка не бива да ни пречи и не можем да кажем кога материалът е престанал да бъде материал и кога е станал нова вещ, след като тя още не е приета, според мен, общото правило би трябвало да бъде, че собствеността преминава заедно с риска, при предаването на изработената вещ, освен ако другата страна не е в забава на кредитора.

   Неизпълнение на задълженията. Що се отнася до неплащане на цената или до недаването на съдействие – имаме иск за изпълнение на задължението за плащане на цената, забавянето на даване на съдействие ще постави клиента в забава.

   По-интересни са въпросите, свързани с неизпълнението от страна на изработващия. Той отговаря за забавеното изпълнение. Има обаче, едно специално правило на чл.262 ал.2: “Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила”. Това е една особена хипотеза на предварително, антиципирано разваляне на договора – клиента не е длъжен да чака да изтече срока и тогава да се разбере, че работата няма да бъде свършена. Ако от действията на изпълнителя е видно, че той няма да може да изпълни в срок, той може да развали договора още преди да е изтекъл срока за изпълнение.

   Втората хипотеза на неизпълнение е свързана с дефектите на работата. Работата трябва да бъде приета от поръчващия. Той е длъжен да приеме работата, извършена съгласно договора (чл.264 ал.1).

   “При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците” (чл.264 ал.2). Ако не направи такива възражения работата се счита приета (чл.264 ал.3). Общо взето това, което важи за договора за продажба и прегледа, можем да го пренесем тук.

   Възможностите при ненадлежно изпълнение на работата са уредени в чл.265. Ненадлежното изпълнение на работата е свързано не само с недостатъци. Понеже поръчката се дава за някакъв специфичен резултат, е от значение съобразността на поръчката с дадения проект: “Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;

заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението”. Отклонението от поръчката е различно от недостатъци.

   Възможности на клиента. Съгласно чл.265, те са основно две – да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане и да иска заплащане на разноските, необходими за поправянето или съответно намаляване на възнаграждението.

   Но съществува и още една възможност – да развалите договора: “Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години” (чл.265 ал.2). В този случай, ако материала е даден от поръчващия, ще възникне въпроса от загубата на материала. Според Кожухаров, развалянето на договора и неприемането на работата при недостатъци и отклонения е една много крайна мярка – той държи на реалното изпълнение, което реално изпълнение да стане, макар и чрез поправянето на вече омърляната вещ.

   Според мен, подобна теза е очевидно прекалена и е свързана с принизяването на значението на това, което сме поръчали.

   Тези права, подобно на правата при продажбата, се погасяват в специални срокове, които се дадени в чл.265 ал.3: “Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години”.

Особености при прекратяване на договора за изработка. Разваляне.

Развалянето на договора по чл.262 ал.2 и развалянето на договора, поради отклонение от поръчката или недостатъци вече бяха разгледани.

   Съгласно чл.267: “Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло”. Ето значението на предупрежденията по чл.260, които трябваше да направи изпълнителя – ако той се е съгласил да работи съгласно проекта или с материалът, който той е обявил за недостатъчно подходящ, пропадането на работата не е за негов риск, ами е възложено на клиента.

   Има още две специални правила за прекратяването на договора за изработка, типични само за него. Едното е чл.269, който вече бе разгледан по аналогия при продължаването на договора за издръжка и  гледане, след смъртта на длъжника-приобретател.

   “Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението”. Наследниците не са длъжни да продължат изпълнението, но ако не го продължат, понеже риска от случайната невъзможност се носи от изпълнителя, те няма да получат възнаграждение. За да запазят пълното възнаграждение, те трябва да довършат работата, но срещу тях това не може да се претендира.

   “При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение” (чл.269 ал.2).

   Отказ от страна на клиента. Той е уреден в чл.268: “Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата” Значи, ако има основателни причини. Основателни причини, според мен, това изискване за основателни причини е само за очи. Истината е че клиента може произволно да прекрати договора за изработка като се откаже от услугите на изработващия и никой не може да го спре. Само, че при този произволен отказ, той ще трябва да плати това, което е посочено в чл.268, а именно: “…направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата”. Казано иначе, той трябва да му плати пълно възнаграждение, с изключение на това, което спестява изпълнителя от това, че не довършва  работата. Това правило дава една изключителна свобода на клиента и това е оправдано.

   Това правило ще ни помогне да не водим спорове по отношение на работата на изработващия, когато при проверката се установи, че той не работи както трябва.