Отговорност на продавача за недостатъци

   Интереса на купувача по договора за продажба е да придобие собствеността и да получи фактическата власт върху една вещ, която може да ползва – да я ползва сам като я употребява или да получи нейната цена като я продаде в същия, преработения и т.н вид. Оттук цената, която той плаща е еквивалентна с това положение, че вещта може да бъде ползвана адекватно.

   Според чл. 193: “Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление”. Както е известно, от известно време има един закон (ЗЗППТ), който в допълнителните си разпоредби, т.9 казва какво е дефект. Според т.9 ЗЗППТ: “ "Дефект" е недостатък, който не осигурява безопасността на стоката или годността и да служи за договореното или обикновеното и предназначение”. От гледна точка на това ще трябва да допълним идеята за недостатък, като добавим, че недостатък би било не само това, което намалява стойността или годността на вещта, но и това което прави вещта опасна за ползване.

   Коя стока е опасна ни казва т.8 ЗЗППТ : “ "Опасна стока" е всяка стока, която не е безопасна по смисъла на т. 7”. Значи недостатъка е такова отрицателно качество (свойство), което съществено намалява нейната стойност или годността и за обикновеното или предвиденото в договора употребление или пък я правят опасна. Всъщност, може би и без допълнението на ЗЗППТ, опасността на стоката би се разглеждала като дефект, доколкото ограничава годността и за ползване или пък обикновеното и предназначение. Например, книгата има бели страници. Тези бели страници ви пречат да получите представа за съдържанието и и намаляват годността на нейната употреба. Всъщност, в много случаи намаляването на годността има за последица и намаляването на стойността, но те са дадени алтернативно, за да се избегне всяко съмнение, че и нещо, което без да влияе на годността все пак намалява цената на вещта, е също така дефект.

   Друг пример: ризата има дупка – някои поуплисти казват: “Ами дупката е отзад, ако си я носиш със сако, тя не се вижда ”. Тя не се вижда, но във всички случаи намалява стойността.

   Недостатък е алиус. Алиус е друго нещо, различно от дължимото и алиус не е недостатък на вещта. Правилата за продажбата на вещ с недостатъци не се прилагат към престирането на друга вещ. Например, алиус би било, ако сме поръчали маслодайно семе, пък са ни докарали влакнодайно. То си е много хубаво като влакнодайно, но не е онова маслодайно, което ние сме поръчали. Туй не е недостатък, а просто друга стока и се прилагат правилата за пълно неизпълнение.

   Предаването на вещ, която е не само с намалена годност, ами направо негодна за употреба също така се разглежда от практиката и теорията като пълно неизпълнение или неизпълнение с недостатъци и по този повод може да се цитира р. 246/62г. I ГО.

   Скрити и явни недостатъци. Някои законодателства делят недостатъците на скрити и на явни. Така например, според чл.269 от стария ЗЗД, продавачът не отговаря за явните недостатъци, които купувачът би могъл да съгледа сам. Значи недостатък, който може да го види купувача е явен. Следователно, отговаря се само за скритите недостатъци, според стария ЗЗД.

   Днешния ЗЗД не възприема тази мисъл. Той не говори за явни и за скрити недостатъци и поради тази причина проф. Кожухаров, като разглежда въпроса за недостатъците казва, че в модерното право се излиза от онази буржоазна доктрина – да си отваря очите купувача, кой му е виновен като не гледа.

   Но все пак има останало нещо и в днешния ЗЗД. Продавача, според чл.193 ал.2, не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. На практика това би се отнасяло общо взето към индивидуално определени вещи, защото те се предават във вида им, в който са били при сключване на договора, съгласно чл.189, но е възможно да се приложи и при родовоопределени вещи, когато представителите на един род имат типичен недостатък – напимер, всички костюми са ушити от плат, който има някакъв дефект на нишката и този дефект се повтаря навсякъде или всички вещи са мръсни, защото са стояли десетки години в магазина и въпреки това не са били обезценени. Значи, продавача не отговаря за недостатъци, които са били известни на купувача. Оттук може да извадим едно житейско предположение, че това, което е очевидно, вижда се, няма как да не е било известно на купувача. Едно такова предположение, не само житейско, но и легално съдържа чл.460 БГБ: “Продавача не отговаря, ако купувача е знаел за недостатъците или поради груба небрежност не го е узнал, освен ако продавача не е изрично обещал липсата ”. Например, ако купувате нещо и казвате: “Абе, тук май има дефект”, а продавача ви отвръща: “А-а, нищо му няма, то това си е така, това не е дефект”

   Така, че с известна доза понижение и ЗЗД може да се приеме, че разглежда недостатъците като скрити и явни, без обаче дефинитивно да изключва отговорността за явни недостатъци, а казвайки, че не се отговаря само за тези недостатъци, които са били известни на купувача по време на сключването на договора.

   Чл.25 ЗЗППТ, в рубриката “Право на рекламация” дели недостатъците на скрити и на явни, защото рекламацията за явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката, а рекламацията за скрити дефекти се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена. Скрит ще бъде значи този недостатък, който не може да се открие при нормален преглед, който се проявява едва при използването на вещта, макар неговата причина да е съществувала при предаването на вещта, при преминаването на риска, макар и в латентен вид.

   Принципите, от които излиза уредбата на отговорността за недостатъци на продавача са следните:

1. Недостатъка следва да е съществувал, поне в този латентен вид като причина при преминаването на собствеността и риска. Например, факта, че ви е продал един сироп, който изглеждаше добре, когато ви го продаде, а на следващия ден, като нищо не му е правено взе, че се захароса или вкисна – значи бактериите или другото нещо, което го разваля си е било в него и е представлявало недостатък. Кожухаров дава пример с кожа, инфектирана от молци. Значи, имало молци в латентен вид (още неизлюпени), не се виждали, но причината да се излюпят молците и да изядат кожата си е била в кожата към момента на предаването.
2. Недостатъка следва да е рекламиран своевременно. Реакцията на купувача е ограничена във времето, както в интерес на сигурността, така и с оглед необходимостта да може да се провери състоянието на вещта, а не тя да е твърде употребявана, преработена и т.н.
3. И последния принцип е че продавачът носи отговорност за недостатъците и когато не ги е знаел. Това ни казва чл.193 ал.3: “Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително”. Следователно, отговорността за недостатъци е обективна, не зависи от това дали продавача го е причинил, дали продавача го е знаел, дали се дължи на причина, за която той отговаря (така, както се оказва, че продавача отговаря и за евикция, без да е виновен за това, че трето лице има права върху вещта). В този смисъл отговорността за недостатъци е насочена по-скоро към запазване на еквивалентността на отношенията, отколкото към репариране на някакви други вреди, макар че се дължи обезщетение за вреди, но то е съгласно общите правила, когато ще може да се възразява за липсата на вина.

   Рекламиране на недостатъци. Съгласно чл.194: “След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък”. Казано иначе, принципа е че трябва да реагирате за недостатъци веднага: за явните – при първоначалния преглед, а за скритите, незабавно след като те се появят. От тук е твърде деликатно кои недостатъци са явни и кои са скрити и това е действителната причина, поради която ЗЗД не говори за явни и за скрити недостатъци, а се изразява описателно. С оглед различните възможности за недостатъци, времето за обикновения преглед е различно. Във всички случаи, при покупката на вещта, купувачът не е длъжен да я разглоби за да види как е отвътре, да пробва палят ли кибритените клечки от кибрита, който получава. Такива неща няма как да очакваме, че ще бъдат прегледани в дълбочина. Във всеки случай, купувачът не е длъжен да разруши опаковката, което всъщност би намалило стойността на вещта и да предприеме към нея такива разни други интервенции, които също я разрушават, нито пък да търси недостатъка, който се проявява с ползването на вещта. Например, от никъде не следва, че трябва да прочета книгата в книжарницата, за да видя дали има страници от друга книга. Тези недостатъци са очевидно скрити, защото те се проявяват с течение на времето и не могат да бъдат установени веднага. В този смисъл, делението на недостатъците на явни и на скрити е относително, а според мен е доста трудно да се определи кои ще са тези явни дефекти по ЗЗППТ, които се рекламират до три работни дни след покупката, а пък кои са скритите. Винаги има една група недостатъци, за които можем да спорим дали са явни или скрити.

   Правата на купувача, когато му е предадена вещ с недостатъци и той е рекламирал своевременно, в сроковете (3 дни, респ. срока на гаранцията, а по общите правила на ЗЗД, тези, които се виждат при първоначалния преглед – веднага, а останалите – когато бъдат забелязани, в крайна сметка не повече от 6м при движими вещи, но пък уведомяването, според чл.194 ал.2, не е необходимо, когато продавачът е знаел за недостатъка, от което пък и разбираме и смисълът на уведомлението – продавачът да може да се ориентира, да види основателна ли е рекламацията, наистина ли е дефектна вещта или просто купувачът не знае как да я използва) са уредени в чл.195 ЗЗД. Първата възможност на купувача е т.нар. редхибиторен иск – да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските. На практика това е едно разваляне на договора, поради недостатъците на вещта. То обаче, не се подчинява на правилата на чл.87, в смисъл, че е безпредметно да правите предупреждение, че ще развалите договора, ако недостатъка не изчезне в допълнително дадения от вас срок – няма как да изчезне.

    По същата причина и когато разсъждаваме по максимата, че само изправната страна можела да разваля срещу неизправната, според мен, не би трябвало да се мисли, че правата на купувача да разваля договора, поради недостатъци се губят, ако той не е платил още цената. Идеята, че изправната страна разваля срещу неизправната се свързваше с обстоятелството, че ако кредитора, който иска да развали договора е в неизпълнение, което дава насрещно възражение за длъжника, то тогава длъжника няма да бъде в неизпълнение и следователно няма да отговаря за неизпълнението си, няма да може да развали договора. При недостатъци обаче, е очевидно обратното: от това, че ние не сме платили цената, никак не е обусловен недостатъка на вещта и тя няма сама да се поправи като платим цената. Продавача не може да каже, че упражнява възражение за неизпълнен договор – вещта ще има недостатъци, докато не му се плати цената.

   Втората възможност е т.нар. квантиминорен иск – да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да редуцира цената, така че тя да отговаря на действителната стойност на вещта, заедно с недостатъците.

   Третата възможност на купувача е да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Обикновено се казва следното нещо: да иска поправяне на вещта. По ЗЗД обаче, такава възможност директно не е предвидена – купувача може само да поправи вещта за сметка на продавача или пък да я даде на поправка за  сметка на продавача. Той няма директна претенция срещу продавача да му поправи вещта и това следва най-малкото от обстоятелството, че ЗЗД съдържа общите правила за продажбата, общите правила за всякакви продажби, а не за търговски продажби, не за потребителски продажби. Съгласно чл.26 ЗЗППТ, купувача, освен да върне вещта и да иска отбив от цената, може да иска и безплатно извършване на ремонта. Разбира се, тези възможности са алтернативни. При продажбата на родовоопределени вещи, съгласно чл.195 ал.3: “…купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая”. Тези последици, всъщност представляват особената отговорност на продавача за недостатъци, особената гаранция (не в смисъл на гаранционна отговорност), неговата безвиновна отговорност за недостатъци. Тези последици са независими от вината, те не могат да бъдат ограничени със съглашение между страните, за тях продавача отговаря и без да е знаел за недостатъците и е нищожно освобождаването му от отговорност.

   Извън тези последици, съгласно чл.195 ал.2: “Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията”. Общите правила на договорната отговорност вече включват липсата на вина у длъжника, като предпоставка за едно негово възражение и освобождаване от отговорност, както и изискванията за доказване на вредите. Общо взето, в тази отговорност, понеже е договорна, ще се окаже, че тя не обезщетява неимуществените вреди, съгласно онова разбиране, което посочихме при имуществената отговорност.

   Също така, съществува едно разбиране, че отговорността, която е имал в предвид законодателя в чл.195 ал.2 се отнася до т.нар интерфектни вреди – тези, свързани със самата вещ и нейното използване, а не за налични увреждания (например, за други вещи на купувача), макар закона да не го казва изрично, съществува такова обяснение и по отношение на стария ЗЗД то е било до голяма степен утвърдено. Значи, вредите, които се имат в предвид тук са преди всичко вредите, които са свързани с нарушения интерес от ползването на вещта.

   Като са ви продали дефектна ютия, която не топли, не можете да си изгладите панталона и не можете да отидете на изпит или пък не можете да извършвате гладене срещу пари, не можете да ползвате вещта – тези вреди ще бъдат обезщетени, съгласно общите правила за договорната отговорност, към които препраща чл.195 ал.2.

   Изборът как да се ликвидират отношенията между продавача и купувача при недостатъци на вещта принадлежи на купувача – той е този, който избира.

   Правата на купувача, свързани с развалянето на договора или с подмяната на вещта зависят от възможността той да представи дефектната вещ, да я върне – за да си искате парите обратно, разваляйки договора, трябва да върнете вещта. Ако не можете да върнете вещта, излиза че няма как да развалите договора. Това обаче, не винаги е така, защото не би било винаги справедливо. Според чл.196 ал.1: “Купувачът има правата по предходния член и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие”. Този текст дава да се разбере, че се прехвърля риска за съществуването на вещта върху продавача, макар вещта да е предадена на купувача и купувача се освобождава от необходимостта да върне вещта, за да развали договора тогава, когато тя е погинала, поради недостатъците си (няма как да върна крушката, когато е гръмнала), но също така и когато вещта е погинала, поради случайно събитие, защото все едно купувача да не е приел като изпълнение на договора, защото това изпълнение е неточно и риска от случайното събитие не тежи върху него.

   В кои случаи това няма да бъде така, разбираме от чл.196 ал.2: “Ако повреждането или погиването са станали по вина на купувача или на лицата, на които вещта е била прехвърлена от него, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на предходния член. По същия начин се ограничават правата на купувача и в случаите, когато вещта е била преработена”. От което в крайна сметка разбираме, че купувачът може да иска намаляване на цената след като е прехвърлил вещта и не може да я върне поради тази причина или че въобще прехвърлянето на вещта не лишава купувача от възможността да рекламира недостатъците. Всъщност, той ще може и да развали договора и да си иска обратно цената, в който случай обаче ще трябва да върне вещта, удовлетворявайки по този начин рекламацията на следващия купувач.

    Правата за предявяване на тези възможности са ограничени в сроковете по чл.197: “Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните”.

   Първият въпрос, който възниква е: какъв е този срок? Законът е казал “давност”. Като си дадем сметка обаче, че правата на купувача в този случай са повечето пъти преобразуващи – правото да иска редуциране на цената, правото да развали договора, единствено правото да поправи вещта за сметка на продавача може би не е преобразуващо. Като съобразим трудността потестативно право да се погасява тъкмо чрез давностен срок и като прибавим и туй, че закона, под давност обикновено разбира какъв да е срок, можем да направим извод, че срока е по-скоро преклузивен, отколкото давностен.

   И още нещо – как се предявяват правата на купувача? Исковете на купувача се погасяват с изтичане на тези срокове. Значи купувача може да предяви правата си само по съдебен ред и иска трябва да бъде предявен в тези срокове. Така, общо взето, мисли Кожухаров.

   Според мен, обаче под иск, в случая трябва да разбираме претенция, иск в материалния смисъл на думата, а не в процесуалния смисъл (т.е. че правата се упражняват по съдебен ред). Кожухаров казва следното нещо: те, правата се изпълняват извънсъдебно, обаче ако продавачът не е съгласен с предложеното от купувача, купувачът трябва да предяви иск.

   Ако приемем това, ще имаме следният парадокс: правилата за ликвидиране на отношенията във връзка е недостатъците целят да улеснят купувача. Ако сравним с общите правила на чл.87, по чл. 87 развалянето е извънсъдебно. Излиза, че общия текст за разваляне е извънсъдебно разваляне, развалянето поради недостатъци трябва да бъде направено пред съд. Собствено, текста за исковете е дошъл от стария ЗЗД, където също така не е кристално ясно дали действително те са се предявявали по съдебен ред.

   Ето защо, според мен, правата на купувача могат да бъдат упражнени и сроковете се отнасят до заявяването на тези права, до правенето на рекламация, която съдържа недостатъка и искането за ликвидиране на отношенията или пък ако е направена рекламация по-рано: “Ела да видиш каква дупка има телевизора!” и след това, в срока по чл.197 вие сте казали: “Искам тоя телевизор да ми го смениш” и т.н

    Тази по-нова мисъл е изложена и от Асен Николов в книгата “Отговорност за неизпълнение на договора”, а също така е възприета и в някои решения на ВС (например, р. 1770/95г, V ГО и 799/95г, 5-чл. състав)

    Има състави, които приемат (правилно според мен), че срока е преклузивен и ако това е така, то за него ще се следи служебно.

   Безспорно е обаче, че купувачът може да предяви правата си, вкл. за разваляне на договора поради недостатъци, като възражение срещу иска на продавача за заплащане на цената. Добре е, обаче и това възражение да бъде направено в срока по чл.195.

   Отговорността за недостатъци не се прилага при публичната продан.