Подновяване (новация)

Материята на новацията на пръв поглед е уредена само в чл.107 ЗЗД. Там се казва: "Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това." От този текст могат да се направят няколко извода: Новацията е способ един стар дълг да се замени с нов. Това става по съглашение с кредитора - т.е. необходими са волеизявленията най-малко на две лица - т.е. новацията е договор. Модерното право не познава недоговорни, законни новации.

            Уредбата в ЗЗД е меко казано пестелива. Затова могат да се изтъкнат поне две съображения: От една страна през 50те години някой сложни и неприложими в тогавашният стопанско живот правни институти са посмачкани в новия ЗЗД - за сравнение стария закон съдържа 12 текста за новацията. От друга страна за някой новации,по-точно за субективните новации, модерното право познава други фигури - цесия и поемане на дълг.

            Не може да се каже, че новацията е загубила значението си, защото въпреки съществуването на цесията и поемането на дълг, има ситуации, в които тъкмо може да се използва субективна новация. А за обективната новация днес няма алтернатива. Затова към тази оскъдна уредба трябва да се прибавят някой класически и традиционни положения, както и изключително да тълкуваме волята на страните - какво точно са искали да направят. Съществуват все пак значителни разлики между днешната и някогашната уредба - например преминаването на обезпеченията, както и изискването за намерение за новиране.

            Понятие за новация

            Новацията е догвор, по силата на който един стар дълг са заменя с нов. От тази гледна точка новацията е способ за погасяване на цялото задължение, чрез заместването му с друго. Налице е не опрощаване или друго окончателно погасяване на облигационната връзка, а просто едно задължение са замества с друго. Погасяването на стария дълг е основанието на новацията. Оттук и възникването на новия дълг е последица от погасяването на стария. Всичко това днес става чрез един единствен акт - договор за новиране. Новацията би могла да се оформи и като анекс към съществуващ договор - този, от който възниква оригиналното, първоначалното задължение.

            Новацията погасява един дълг, замествайки го с друг, от което не следва, че новацията погасява един договор, замествайки го с друг договор. Един договор създава множество задължения и може да се новира само едно от тях. Това ще бъде обичайната хипотеза на анекса, чрез който се променя нещо в предшестващият договор.

            Предпоставки за новиране

            1)Наличието на валиден стар дълг. Нищожен дълг не може да се новира - от нищо, нищо не става.

            Унищожаемият дълг обаче, би могъл да се новира, но ще се окаже, че и новото задължение е унищожаемо. Може да се разсъждава по въпроса дали страните не са искали да преодолеят, чрез потвърждаване, унищожаемостта на оригиналното задължение. Както е известно, това става чрез писмен акт.

            Има автори, които приемат, че след като новацията погасява старото задължение, а погасяването е "нещо като изпълнение" (доброволно) и понеже доброволното изпълнение, при знание за дефекта, потвърждава унищожаемата сделка и я прави неатакуема, то и новацията сама по себе си ще потвърди унищожаемостта на сделката, от която възниква оригиналното задължение.

            Но между плащането - доброволното изпълнение и новацията съществува много голяма разлика. Затова според мен, ефектите на доброволното изпълнение не могат безрезервно да се пренесат като ефекти на новацията. Това се отнася както за унищожаемите задължения, така и за естествените задължения. Редица автори, особено немски, смятат, че новирането на естествено задължение създава ново, действително задължение, стига самата новация да не е засегната от дефект. Според Фаденхехт и Апостолов "от нищо не става" - ако се новира едно естествено задължение няма да се получи съвършено исково задължение, а ново естествено задължение.

            Логиката на другите е същата, както при унищожаемите задължения: така както изпълнението на естествено задължение изключва възможността да се иска връщане, така и новирането на естествено задължение създавало перфектно задължение. Вече бе споменато, че новацията, колкото и да прилича на доброволно изпълнение не е такова и ефектите на доброволното изпълнение не могат да се пренесат към новацията.

            2)Възникване на нов дълг. Новацията е погасителен способ, но погасяването на старото задължение става за сметка на заместване с ново. Ако нов дълг не възниква, няма да има новация, а може би опрощаване. Не винаги е било така - идеята за обвързаност на двата ефекта на новацията е прокарана от Юстинияновото законодателство. По-рано се е допускало погасяването на едно задължение с новация, без да бъде заместено от нов дълг. Смятало се е, че новацията извършена от недееспособен погасява стария дълг, но (понеже не може да му вреди) не създава ново задължение.

            3)Разлика между двете задължения. Това може да бъде разлика в страните по двете задължения - субективна новация. Може да бъде разлика в обективните елементи - когато новото задължение възниква между същите лица, но съществува някаква промяна в предмета, тежестите и т.н. В този случай говорим за обективна новация.

            4)Способността на страните да се разпореждат с правата си - новацията е погасително основание - страните трябва да имат пълна разпоредителна дееспособност.

            5)Намерението за новиране (animus novandi) - за което също се смята, че е въведено от юстиниановото право. Намерението за новиране не се предполага, но това не означава, че трябва да бъде изразено чрез някаква сакраментална форма. Нужно е от волята на страните да стане ясно, че те целят да заместят едно задължение с ново - да погасят стар дълг, като поемат нов. Ако в поемането на ново задължение не може да бъде открито това намерение, няма да има и новация, а просто задължаване.

            Видове новации

            Обективна новация - новото задължение се поема между същите страни и се отличава от старото по някакви свои обективни принципи. Например предмета - дължат се ябълки - вече се дължат круши, но на мястото на ябълките се дължат круши, с които ще се изпълни след време на падежа, а не сега, както е при datio in solutum. Капитализацията на лихви, дори така, както е уредена в Наредба 9 БНБ, се оказва една новация, при която старото задължение се заменя с ново, чийто предмет е главницата и изтеклите лихви на стария дълг - отпуска се нов кредит.

            Разликата може да се състои и в основанието: Дължа ви 5лв срещу ябълката, която ми продадохте, но сега новираме и смятаме, че сте ми дали заем - уреден е въпросът с ябълката и ви дължа 5лв по заем. Ефектът от една подобна новация е, че повече няма да могат да се прилагат възраженията за неизпълнен договор-че не съм получил ябълката.

            Затова трябва да се внимава при издаване на абстрактни ценни книжа с оглед изпълнението на някакво друго задължение, защото по общо правило те не новират стария дълг. За да има новация трябва да се посочи връзката между двете задължение и изрично да се подчертае, че новият дълг замества изцяло стария, който е погасен.

            Разлика може да има в модалитетите, но простото удължаване на срока (пролонгация) няма да бъде новация, защото няма намерение за новиране, а само се отлага изпълнението на задължението. По същият начин се разсъждава при промяна на местизпълнението, или някакъв друг елемент от задължението.

            Все пак тук ще бъде нужно тълкуване. Ако променим местоизпълнението или ликвидацията по един договор за превоз - искам вместо на гарата, да бъда откаран на летището, според мен, това ще бъде новация. Но може би няма да има новация, ако първоначално трябва да ми доставят ябълките в къщи, но после уговарям да ми ги донесат на вилата. От тези два примера се вижда значението на намерението за новиране.

            Субективни новации - при тях има промяна в страните по двата дълга:

            1)Пасивна субективна новация - променя се длъжника. За това е необходимо съгласието на кредитора и на новия длъжник. Т.е. пасивната субективна новация може да стане без участието на стария длъжник, по същият начин, както едно задължение може да бъде изпълнено и от трето лице. Когато тази новация става без инициатива (а може и дори без знанието) на стария длъжник, сме изправени пред експромисия.

            Когато (както е в повечето случаи) новацията е резултат от инициатива на стария длъжник - той е намерил кой да се задължи на негово място, обикновено сме изправени пред съвършена пасивна делегация.

            Нерядко този резултат (смяна на длъжниците) се постига не чрез пасивна новация, а чрез поемане или заместване в дълг - това, което е уредено в чл.101 и 102 ЗЗД.

            2)Активна субективна новация - променя се кредитора. Необходимо е съгласието на 3 лица - на стария кредитор, на новия кредитор и на длъжника, който трябва а обещае на новия кредитор това, което е дължал на стария, а стрия кредитор да го освободи от задължението. Тази активна субективна новация, или по-скоро нейният резултат днес по-лесно може да бъде осъществен чрез института на цесията. Още повече че при цесията не се пита цедирания длъжник дали иска да има нов кредитор.

            Разликата между двете субективни новации и поемането на дълг и цесията, освен в броя на страните и нужните волеизявления, може да се открие в следното: при новацията се погасява едно задължение, чрез заместването му с ново, докато при способите за прехвърляне на вземане (респективно на задължение) се изхожда от идеята, че едно и също правоотношение се прехвърля между различни субекти, но то се запазва същото - със същото основание, действие и т.н.

            Действие на новацията

            Новацията погасява стария дълг. Последица от това е, че не може да се търси неговото изпълнение, прекратяват се последиците от неизпълнението до този момент и не може да се претендира отговорност за неизпълнение. Погасяват се и субсидиарните права, свързани със старото задължение - погасяват се обезпеченията.

            Чл.107 ЗЗД обаче в своето второ изречение казва: "В този случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това." Т.е. обезпеченията преминават върху новото задължение само със съгласието на лицата, които са ги дали. Безспорно същите лица, които са обезпечили старото задължение, може наново да обезпечат и новото. Но по този начин ще се промени реда на обезпеченията, които са реални. За да не се получи това, законът позволява да се запазят старите обезпечения за новото задължение, при което биха запазили своя ред.

            Второто следствие от новацията е възникване на нов дълг. Този дълг по начало би следвало да бъде хирографарен, но (препращайки към по-горе казаното) върху него могат и да преминат обезпеченията на стария дълг. Следва да се приеме, че доколкото това е нов дълг, а старият е погасен, възраженията свързани със стария дълг не могат да се използват ефективно. Вече беше посочено, че това не винаги е така при обективната новация, защото недействителността на стария дълг прави недействителен и новия. При субективните новации очевидно не могат да се правят възражения, свързани с ефектите при изпълнение, защото стария дълг е погасен. Но в много случаи новият длъжник се задължава за същото, което е дължал стария длъжник (или същото, което е дължал на стария кредитор - при активната субективна новация/. Такава новация се нарича титулована - цели погасяване на старото задължение, но при изрично ограничаване на новото. При това положение ще може по новият дълг да се правят възражения, черпени от съдържанието на стария.

Не са намерени никакви материали.