Отговорност за вреди, причинени от вещи
Има се предвид хипотезата на чл. 50 ЗЗД. Съгласно чл.50: “За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило”. Значи, отговарят солидарно собственика и лицето, което има надзор. Вредите са причинени от вещите, а не от действията на лица. Смята се , че това е типичния случай на безвиновна отговорност. Собственика и лицето, което има надзор върху вещта, отговарят без тяхното поведение да е погрешно. Те отговарят гаранционно по отношение на увредените от вещта. При това не е необходимо вещта да има особени свойства, да е сама по себе си опасна и т.н.
Разликата между отговорността по чл.45 и покриващата я отговорност за възложителя по чл.49 и отговорността по чл.50 изисква да се каже следното нещо: собственика и лицето, което има надзор върху вещта отговарят, заради неправилното си действие с вещта. И в този смисъл, наличието на вината и ползването на този, който действа с вещта ще индикира отговорността по чл.45 на този, който действа с вещта, а не на собственика на вещта – предпоставка за отговорността на собственика е липсата на вина у някой друг.
Изключването на отговорността, която е безвиновна, значи става на базата на доказване, че вредите не са причинени от самата вещ, а са причинени било от непреодолима сила (общото основание за изключване на отговорността), било от случайно събитие, което представлява действието на третото лице с вещта. Например, дал съм ви в заем за послужване един чук и вместо да забиете пирона, вие с него удряте някой по главата. Аз няма как да отговарям за това, защото вашето действие тук е противоправно. Но, ако чука причини вреди от самосебеси, например се пръсне, въпреки правилните действия на този, който действа с него, ще отговаря собственика.
Отговорността по чл.50, понеже е безвиновна, ще бъде изключена и от вината на пострадалия. Като случайно събитие ще се окаже и действието на самия пострадал. Но обикновено, безвиновната отговорност се изключва не от какво да е действие, а от действието при изключителна вина на пострадалия. При липсата на вина у собственика и у този, който има надзор, всяка вина на пострадалия би била изключена. Тук обаче, ще трябва да съобразим следното нещо - вината на пострадалия се отразява като неправилно действие, вината на пострадалия ще изключи вината на собственика, когато пострадалия сам действа неправилно с вещта и се самонаранява. Какво от това, че ножицата е моя, при положение, че вие сте си отрязали носа с нея.
Много важни са случаите, в които случайно е поставен в досег с предмета увредения. Например, дупка на улицата. Някой паднал в дупката. Дупката обаче, била сигнализирана (имало табелка). Трябва да се запитаме, доколко е сигнализацията е била такава, че да наложи вие да я видите и да избегнете дупката.
Има ситуации, в които една опасна вещ е обезопасена. Например, има табелка, на която пише: “Високо напрежение! Не пипай!” и стълб. Отговорността ще бъде вече виновна, ако стълба не е достатъчно добре обезопасен, ако имаме само табелка, но нямаме ограда, но той не е направен така, че да не може всеки да се качи върху него и т.н. И в ситуацията на обективна отговорност, значи, за да преценим дали имаме изключващо отговорността обстоятелство, ще трябва да преценяваме следното нещо: доколко са били изпълнени задълженията за обезопасяване на вещта, която е причинила вредите и доколко настойчив е бил пострадалия, за да бъде изключителна неговата вина в преодоляването на тези ограничения.
Кучето било с намордник. Пишело на него: “Зло куче!”. Той отишъл и започнал да го дразни, та му свалил и намордника.
Но в ситуацията, когато аз си вървя и мина покрай кучето, което е без намордник и то ме ухапе – това вече индикира една виновна отговорност, а не толкова вреда от вещ.
Кое лице има надзор?
Практиката и теорията приемат следното нещо: тръгвайки от теорията за риска, оттам идеята, че отговорността се възлага за възложения риск, поради ползите, които вие извличате от една дейност с тази вещ, върху една вещ, има лицето, което е различно от собственика, когато то използва тази вещ в свой интерес. Значи, надзора има заемателя, наемателя, крадеца, който е отнел вещта и я ползва в свой интерес, но няма надзор върху вещта работника, на който му е дадено да използва в трудовата си функция една вещ, в интерес на работодателя.
Отговорност на държавата за вреди причинени на граждани. Правна уредба. Фактически състави.
Съгласно чл.7 от Конституцията, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните органи. Държавата се явява и възложител по отношение на тези лица, които изпълняват държавни функции по смисъла на чл.49. Въпреки това имаме един специален закон, в който специалното се отнася до две неща: 1) възложителя по чл.49 отговаря, доколкото имаме противоправно действие, виновно действие на неговия служител. И ако се окаже, че неговия служител (който е намерен кой е), е действал правомерно и невиновно – не отговаря и възложителя; 2) по чл.49 се отговаря за деликт, извършен по чл.45 от прекия извършител, а това ще означава и съобразяването на онова понятие за противоправност, което сме си избрали. И ако изберем това по-ограничено понятие, което бе представено, ще има случаи, за които държавата няма да отговаря, защото не са засегнати абсолютни субективни права .
Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите (ЗОДВПГ) решава и двата въпроса: първия – държавата отговаря независимо от вината на длъжностните лица и това е така, защото има редица хипотези, в които длъжностните лица не са виновни и въпреки това се причиняват някому вреди, като резултатът е противоправен. Следователя е длъжен да наложи мярка за неотклонение на лицето, което е привлякъл като обвиняем. Когато след това съда установи, че това лице не е извършителя и го оправдае, това лице има право на обезщетение, независимо от това, че действията на следователя, тогава, когато той ги е извършвал са били не само невиновни, не само правомерни, ами той е бил задължен да го направи. Така, че покриването на отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, независимо от вината на длъжностното лице е нещо, което е една от целите на закона.
И второто нещо, е описанието на съставите, които пораждат отговорността. Това са, общо погледнато, незаконни административни актове, след тяхната отмяна и действия на защитните органи в областта на наказателното правосъдие, на които действия са приравнени и действията на някои административни органи – финансова полиция и финансов контрол. Тези действия са посочени в чл.2.
С оглед противоправността, ще се окаже, че сме изправени пред специални деликтни състави – обективно неправомерно административно действие или акт, вкл. и бездействие.
Отговорността е обективна и по този начин се осъществява едно преразпределяне в следния смисъл: може да се каже, че държавата действа чрез своя административен апарат в интерес на всички, защото ако нямаме административен апарат, бихме имали анархия. Но, ако при това положение, рано или късно, все някой ще бъде обвинен неправилно, все някой ще бъде задържан неправилно и т.н, понеже и той се ползва от общото благо – да има ред в държавата, нека да бъде така добър да поеме тежестта върху себе си, защото тези органи са действали правомерно. Ако приложим теорията за разпределянето на риска, можем да кажем следното нещо: всички ние, които се ползваме от тази държава, имаме интерес да съществуват тези органи и когато един от нас случайно е увреден, дори и от правомерни действия на държавен орган, ние всички, чрез бюджета ще трябва да платим неговото обезщетение, за да не остане той да плати за всички чрез страданието и вредите, които е претърпял.
Регреса на държавата е даден в два варианта:
- По отношение на административен орган – съгласно КТ и ЗДС
По отношение на правозащитен орган, в това число и данъчна полиция, и органите за финансов контрол – отговорността е в пълен размер, но само след като е установено, че съответния орган е извършил престъпление. Значи, съдиите, следователите не могат да бъдат принудени да плащат на държавата, каквото и да е от обезщетението, което е платено на гражданина в случай, че не се установи, че те са извършили престъпление. Това решение е повече от разумно, защото иначе, ако тези хора бяха поставени под риска да отговарят по регреса на държавата за обезщетението, което тя е платила, те нямаше да запрат никого под стража, нямаше да произнесат нито една обвинителна присъда и нямаше да вкарат никой в затвора. За това, те трябва да бъдат пощадени от този риск и да отговарят единствено, когато са извършили престъпление.