Забава на кредитора

Изпълнението е желано както от кредитора (задоволяване на легитимният кредиторов интерес/, така и от длъжника (освобождава се от облигационната връзка/, а понякога и от трето лице. Правото е създало средства за защита при неизпълнение както в полза на кредитора, така и за длъжника. На този особен интерес на длъжника отговаря института на забава на кредитора (mora creditoris) или забава за приемане.

            Забавата на кредитора е уредена в ЗЗД чл.95-98. Смисълът на института е в облекчаване положението на длъжника, когато задължението не е изпълнено поради причина, която лежи в кредитора - да не бъде допълнително утежнявано положението на длъжника, а да се предостави някаква възможност за радикален изход от облигационното отношение. (В крайна сметка няма смисъл длъжникът да продължава да бъде обвързан и да не може да изпълни, когато на изпълнението пречи самият кредитор/.

            Редица задължения не могат да бъдат изпълнени едностранно. Необходимо е приемане на изпълнението или някакво съдействие за осъществяването му. Съществуват и множество задължения за чието изпълнение действията на кредитора са предпоставка. Например няма как да бъда подстриган, ако не отида при бръснаря, дори и да съм си запазил час. Бояджията няма как да боядиса коридора в къщи, ако не му отворя вратата и не съм навил килимите и т.н. Могат да се изведат дори типизирани задължения на кредитора, без които изпълнението от страна на длъжника би било невъзможно - да се вземе вещта, при договора за продажба, да приеме работата, при договора за изработка...

            В редица случаи законът дори вменява в задължение на кредитора да извърши определени действия Така според чл.200 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената, но е длъжен и да вземе вещта. Получаването на вещта е негово право - той може да я иска. Но ЗЗД казва, че той е и длъжен да я вземе. По същият начин възложителят по договор за изработка е длъжен да приеме работата от извършителя. В тия случаи се оказва, че е необходимо съдействие за изпълнение, което е по същество едно насрещно задължение. Тези случаи са повод за някои недоразумения в тълкуването на законодателната уредба от проф. Кожухаров. Той например, си задава въпроса: "Ако кредиторът не е виновен за това, че не приема предложеното му изпълнение - например поради случайна причина не е могъл да отиде и да си вземе костюма от шивача, ще изпадне ли в забава?" Т.е. предпоставка ли е вината за забавата на кредитора.

            Въпросът е уместен, ако търсим някаква аналогия със забавата на длъжника, която винаги е виновна и ако длъжникът може да се позове на някаква външна причина (случайно събитие или форс-мажор) той не би бил в забава. Забавата на длъжника е забавяне на едно възможно задължение, което се дължи на причина, за която длъжника отговаря.

            Кожухаров дава доста особен отговор на своя въпрос. Но в същност когато забавата на кредитора е последица от неприемане или недаване на съдействие, което е насрещно задължение по един двустранен договор (договор за продажба или за изработка/, кредиторът не оказвайки дължимото съдействие ще изпадне в ответна забава на длъжник - например купувачът изпада в забава на кредитор с оглед правото да получи вещта и в забава на длъжник, който трябва да освободи продавача от грижите за вещта. С оглед забавата на длъжник ще бъде от значение наличието на вина. В многото случаи, когато двете забави се кумулират (mora debitoris и mora creditoris) вината ще е от значение за забавата на длъжника, но без всякакво значение по отношение забавата на кредитора.

            Хипотезата на забава на кредитора е уредена в чл.95 ЗЗД: "Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си." В случая разглеждаме кредиторът само в това му качество, без да се питаме дали е и длъжник (по един двустранен договор) и дали е изпаднал в забава като длъжник.

            Текстът на чл.95 говори за неприемане на предложеното изпълнение. Следователно за да изпадне кредиторът в забава, длъжникът трябва да е предложил изпълнение. Това ще означава различни неща в зависимост от мястото на изпълнение и вида на престацията, но длъжникът трябва да предложи точно изпълнение, за да не може кредиторът да възрази. Когато кредиторът не приема, като се позовава на някакво възражение относно недостатък на изпълнението - че е предсрочно, а срокът е в полза на кредитора, че вещта е дефектна, че работата е зле извършена... Във всички тези случаи кредиторът с основание може да не приеме задължението и няма да изпадне в забава.

            Дали кредиторът трябва да бъде поканен, ще зависи от това как е уговорено изпълнението. Ако е уговорено, че трябва да вземе вещта в определен срок, то длъжникът няма нужда да му изпраща съобщение. Ако срок не е уговорен, покана ще е необходима. Ако задължението е носимо (както е при паричните задължения) длъжникът трябва да предложи изпълнение по местожителството на кредитора.

            Има случаи когато изпълнението няма как да бъде точно, защото вече е забавено. Но макар длъжникът при това положение сам да се намира в забава, предлагайки реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, той ще постави кредиторът в забава. Но ако кредиторът няма вече интерес от реално изпълнение? Какво следва да му се предложи, обезщетение за забава? Според мен, когато не става въпрос за парични задължения би била достатъчна готовността на длъжника, че ще плати обезщетение - по споразумение с кредитора, или присъдено от съда. Ако е уговорена неустойка, трябва да се предложи реално изпълнение заедно с неустойката и т.н. Но спорът относно размера на това обезщетение не би следвало да осуети приемането на престацията.

            Втората хипотеза на чл.95 е когато кредиторът не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни задължението. Вече бяха посочени редица случаи, когато длъжникът не може да изпълни без известно съдействие от кредитора - бръснарят няма да ме подстриже, ако не отида в определеният час. Към всички тях могат да бъдат прибавени и други по-сложни. Например когато стоката трябва да бъде натоварена на превозното средство на кредитора - т.е. кредиторът осигурява превозното средство; когато трябва да бъдат спазени някакви формалности - да се получат разрешения и т.н. като за това е отговорен кредиторът; когато кредиторът по една дистанционна продажба трябва да посочи дестинацията на стоката... Във всички тези случаи се оказва, че длъжникът е в състояние да изпълни, но до изпълнение не се стига защото кредиторът не е извършил действието, предпоставка за изпълнение.

            Има обаче и една хипотеза, при която кредиторът е напълно готов да приеме изпълнението и въпреки това изпада в забава. Това е ситуацията при която кредиторът не е готов да изпълни своето насрещно задължение по един двустранен договор. Купувачът отива да вземе вещта, но не носи пари. В този случай продавачът има възражение за неизпълнен договор и може да откаже да предаде вещта, докато не му се плати цената. Налице е забава за плащането на цената (mora debitoris/, което е предпоставка за възражение на продавача да не даде вещта и в съответна забава за неприемане на изпълнението от купувача – mora creditoris, защото до изпълнение не се е стигнало отново по причина, която лежи в кредитора.

            Последици от забавата на кредитора

            Те са уредени на две степени. Както вече беше посочено, въпросът за вината на кредитора е от значение само по отношение забавата му в качеството на длъжник. Ако се ограничим в последиците на забавата на кредитора, вината, включително невъзможността да се окаже съдействие, не е нещо, което пречи на кредитора да изпадне в забава. Това е така, защото забавата на кредитора няма за цел да увеличава отговорността на кредитора, а да не допусне влошаване положението на длъжника. (За длъжника е без значение вината на кредитора - дали той не е дошъл при шивача да му вземат мярка защото се е напил, или защото го е блъснала кола - и в двата случая кредиторът изпада в забава/.

            Първата последица е обща и е насочена към облекчаване положениeто на длъжника, без да се търси радикален изход от облигацията. Обща, защото може да се отнесе както към хипотезите на недаване на съдействие, така и при неприемане на изпълнението от страна на кредитора. Съгласно чл.96 ал.1: "Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици." Според ал.2: "В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава." Едно общо положение е, че рискът преминава върху кредитора. За да премине рискът върху кредитора, то според правилата за носене на риска той трябва преди това да е бил върху длъжника. Но тъй като законът казва още нещо ("ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от последиците и") ще трябва да съобразим правилото на чл.85, което казва, че когато длъжникът изпадне в забава, той носи и риска от случайното погиване на престацията, дори и ако иначе не отговаря за случайно събитие. Забавата на кредитора прехвърля рискът от длъжник към кредитор не само в случаите, когато рискът изначално е бил в тежест на длъжника, но и когато той се е прехвърлил от кредитор върху длъжник като последица от забава на длъжника. Най-просто казано, забавата на кредитора "очиства" длъжника от последиците на неговата забава.

            Логиката може да се види и в следните разсъждения: След като кредиторът не е дал съдействие или не е приел изпълнението, той не се интересува от престацията. Явно забавата, която досега е съществувала, не му причинява вреди и следователно длъжникът няма защо да обезщетява.

            Дори и да отминем тази логика, текстът на ЗЗД е ясен - длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава - от ВСИЧКИ нейни последици - не само рискът преминава върху кредитора, но длъжникът вече не отговаря за забавата, не дължи мораторно обезщетение и лихви и т.н.

            В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради забавата. Кои разноски? Разноските свързани с продълженото пазене на вещта; разноските свързани с подновеното изпълнение в нов момент...Това не е отговорност на кредитора, а нормално разпределение на тежестите от новата ситуация, създадена от него. Това не е отговорност на кредитора и затова не трябва да търсим вина за да му я вменим.

            Към тези последици Кожухаров посочва още две: не се дължели лихви - нещо, което BGB изрично казва. У нас такъв текст няма, но е очевидно, че лихви не се дължат в хипотезата на забава на кредитора, защото ако става дума за мораторни лихви, те отпадат като част от отпадналата отговорност на длъжника за неговата забава. Ако става въпрос за договорни лихви, то те по принцип се дължат до падежа, но ако длъжникът изпълни предварително съгласно чл.71 ЗЗД той може да прихване лихвите, които се дължат до изтичане на срока. Т.е. ако длъжникът е бил готов да плати преди срока (и е могъл да наложи плащане) а кредиторът е отказал изпълнението и следователно изпада в забава, справедливо е да приемем, че все едно длъжникът е изпълнил тогава и повече лихви не се дължат.

            Второто допълнение, извън посочените в чл.96 последици, е следната: Отговорността на длъжника се намалява и той отговаря при забава на кредитора само за умисъл и груба небрежност. Забавата на кредитора според Кожухаров била източник на едно облекчаване на длъжниковата отговорност. Това следвало например от чл.255 ал.2. Но чл.255 ал.2 е едно специално правило в областта на влога: "Ако до изтичане на определения в договора или предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичането на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районният съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя."

            Идеята на Кожухаров е, че този текст отразява една по-обща идея. Един принцип в правото, който бил универсална последица от забавата на кредитора. Вярно е, че от гледна точка на Юстинияновия кодекс, на пандектите и BGB нещата стоят така. Но българският ЗЗД (нито днешния, нито стария) не свързват със забавата на кредитора такава универсална последица. По тоя повод Апостолов казва, че всъщност такъв универсален принцип не може да се изведе, при все че се среща на определени места.

            Според мен, тезата на Апостолов е по-правилна. Не може да се изведе една последица, при това универсална, която намалява отговорността на длъжника, ако тя не е посочена в закона. Да приемем, че винаги при забава на кредитора, отговорността на длъжника се ограничава единствено до умисъл и груба небрежност би означавало общо взето следното: бояджията дошъл в къщи, чака да дойда и да прибера килимите, но понеже ме няма, отишъл да пийне малко. Аз се прибирам и вдигам килимите, но бояджията вече се е напил и не е в състояние да работи. Може ли той да ми каже: "Ами аз малко се понапих, ама не е умишлено и затова не отговарям за изпълнението по-нататък!" При все това в тезата на Кожухаров има и една истина, която не бива да се пренебрегва. Съществуват редица хипотези (а статистически те ще са повечето) при които при забава на кредитора се учредяват отношения между страните по договора, подобни на тези при влога. (Ако не съм си прибрал навреме костюма от шивача, в какво качество той го държи?) В тези случай длъжникът пази вещта като влогоприемател в хипотеза на забава на влогодателя да си изтегли вещта. На това основание за тези случаи можем да приложим чл.255 ал.2 и да кажем, че ще се намали отговорността на длъжника (шивача, който ми пази костюма/. Извън тях обаче не можем да търсим някаква обща последица, която трудно може да се обоснове.

            Текстът на чл.97 урежда една възможност за длъжника за радикален изход от облигацията, когато неин предмет е задължението да се предаде нещо. Кредиторът е поставен в забава и макар положението на длъжника да е облекчено, той все още не е освободен. Съгласно чл.97 ал.1 ЗЗД: "Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районният съд по местоизпълнение." Длъжникът може да вложи вещта, но след едно охранително решение на РС, което посочва и "подходящото" място. Това решение се взема по реда на охранителното производство, като на практика съдът няма да посочи мястото. В същност длъжникът ще трябва да намери едно-две места, където са склонни да приемат вещта и да ги предложи на съда, който да утвърди едното от тях. Ако изпълни тази процедура, влагайки вещта на разноски за кредитора, длъжникът вече е изпълнил своето задължение и се освобождава от облигационното отношение, а може и да търси ответно изпълнение от страна на кредитора. (Например продавачът е вложил вещта на хранение и може да си търси цената/.

            Ал.2 на чл.97 посочва: "Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят на пазене в банка по местоизпълнението и без решение от съда." По принцип банките са мястото, където се пазят ценности. В случая няма нужда да се минава през охранителната процедура и да се чака съдът да посочи в коя банка да се оставят ценностите. Но какво означава "да се оставят на пазене"? Ценностите (семейните скъпоценности и разни бижута) ще трябва да останат в правилен влог в банката. Същото ще се окаже за ценните книжа - те се дават за пазене, а не за управление. В този смисъл и пари няма да бъдат вложени на сметка на кредитора (неправилен банков влог/, а ще бъдат оставени за пазене - правилен влог. Според мен,това е истинският смисъл на закона. А и по този начин ще се избегне риска при евентуалното фалиране на банката - кредиторът нищо не губи, защото нещата му са на съхранение в банкова касетка и не са засегнати от неплатежоспособността. Ако приемем обратното - че длъжникът трябва да вложи парите по сметка на кредитора и банката изпадне в неплатежоспособност ще бъде трудно той да си измие ръцете. При правилният влог такъв риск не се носи, защото не се смесват вложените вещи с вещи на банката.

            Според ал.3: "Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районният съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора." Разрешението на РС в този случай е обусловено от едно предизвестие до кредитора, че ще се разпореди с престацията - ще бъде осребрена и така кредиторът ще може да получи само получената сума, но не и самата вещ.

            Ал.4 дава да се разбере какво е действието на влагането: "Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното преди да е прието от кредитора." Но ако длъжникът не го изтегли се смята, че от момента на влагане на вещта, длъжникът се освобождава от задължението си и то чрез изпълнение. Влагането на престацията по правилата на чл.97 представлява сурогат на нормалното изпълнение, до който се прибягва защото кредиторът не е приел изпълнението.

            Тук ще остане спора, дали изпълнението е било адекватно. Но доколкото рекламационните срокове за недостатъци на вещта текат от предаването и, а за такова ще се смята осъщественото влагане на съхранение, то за начален момент на сроковете ще се приеме момента на влагане на вещта. Така може да се окаже, че когато една година по-късно кредиторът отиде да си прибере вещта, ще бъдат преклудирани всички възможности за възражения за недостатъци!

            Така е при задълженията за dare, които са и масовият случай и именно тук, още преди да е вложена вещта на хранение може да се приложи правилото на чл.255 ал.2 за намаляване отговорността на длъжника по подобие с договора за влог.

            В случаите когато задължението е за facere, такова изпълнение чрез влагане е невъзможно. Изход от тези случаи посочва чл.98: "Ако задължението няма за предмет а се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забава на кредитора." Отказът от договор пък напомня на разваляне на договор поради неизпълнение. Но това не е точно същото, защото възможността за отказ от договор е последица само от забавата на кредитора. Продавачът наистина може да развали договора защото купувачът не е дошъл да вземе вещта на време, защото купувачът е длъжен да го направи. Но извън тази хипотеза в която кредиторът изпада в двойна забава (и на кредитор и на длъжник) до разваляне не може да се стигне. Затова и законодателят е предвидил този допълнителен способ за прекратяване на договора - отказ от договор, който ще може да се приложи както към едностранните, така и към двустранните договори.

            Разноските за които става дума в този текст са свързани с безплодните опити на длъжника да изпълни, или да довърши изпълнението. Това са самостоятелни последици на забавата на кредитора, към които в ситуация на двойна забава ще се прибавят и самостоятелните последици от забава на длъжника.

Не са намерени никакви материали.