Отговорност за вреди, причинени от непълнолетни и лица, неразбиращи свойството и значението на постъпките си
Отговорност за вреди, причинени от непълнолетни и лица неразбиращи свойството и значението на постъпките си
Отговорността за такива лица е уредена в чл.47 и чл.48, което представляват две групи състави:
- По чл.47 ал.2: “За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им”. Лицето, което е натоварено с надзора на такива лица може да бъде различно, но натоварването с надзор не може да бъде плод на някаква случайна ситуация. Натоварени с надзор са учителите, възпитателите в детската градина, санитарите в лудницата и др. Според мен, натоварена с надзор е и частната гувернандка, която сме взели за детенце.
Не са натоварени с надзора хората, които например, случайно са намерили едно безпризорно лице на улицата и са го повели към полицията; съседката, на която сте оставили да наглежда децата, докато отидете да купите хляб.
Тези лица се освобождават от отговорност, като докажат, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Така погледнато, тази отговорност се разглежда като отговорност за личното виновно действие на лицата, които имат надзора и които са били в състояние да предотвратят вредата, предизвикана от пряко действащия, от този, който не е в състояние да ръководи постъпките си. При все това, тази отговорност представлява началото на прехода от виновната отговорност по чл.45 към безвиновните отговорности по чл.49 и чл.50. Отговорността на лицата, имащи надзор и на родителите, се оказва по средата между виновната и безвиновната отговорност.
Дали отговорността е повече виновна или е повече безвиновна, зависи от способите, по които можем да се освободим от отговорност. Според някои автори, тази отговорност не е точно отговорност за лични виновни действия, поради което и не могат да отговарят и възложителите на работата на надзираващите. Казано иначе, ако можем да упрекнем леличката в детската градина, тя ще трябва да плати обезщетението, а нейната отговорност няма да бъде покрита от детската градина, ако тя е юридическо лице. Отговорността на лекаря или санитаря, няма да може да бъде покрита от болницата и т.н Практиката обаче, приема обратното.
Според мен, тази отговорност е много повече виновна, отколкото безвиновна и способите за екскулпиране са много по-широки, защото достатъчно е да докажете, че в съответния момент вие психически не сте били в състояние, не поради вашата грешка, да предотвратите резултатите. Ако това е така, значи таткото ще трябва да отговаря по чл.49 като възложител на работата на гувернандката, която пък от своя страна ще отговаря по чл.47 за вредите, които малкото детенце е причинило.
Отговорност на родителите. Тя е уредена в чл.48: “Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите”. Обаче, положението на родителите и осиновителите, което е еднакво, е малко по-различно от положението на настойника – едните отговарят за вредите, причинени от непълноетните им деца, а от един момент насетне, макар те да са непълнолетни, са деликтоспособни. Настойника отговаря само за вреди, причинени от малолетния, т.е. от лицето до 14г.
Възможността тези лица да се оневинят, доказвайки, че не са били в състояние да предотвратят вредите, е силно ограничена. Ако в хипотезата на надзор търсим конкретната възможност, то в хипотезата на родители и осиновители, както и на настойник, търсим идеята, че тези лица са длъжни да възпитават децата си. За това един родител, който не е бил на екскурзия с 15-годишното си дете, което запалило огън и подпалило гората, ще отговаря и не може да каже, че не е бил там и не е могъл да му каже да не пали огън в гората, по простата причина, че е трябвало да му го каже това по-рано, че е трябвало да го възпита по съответния начин.
Има случаи, в които отговорността по чл.47 и по чл. 48 се оказва едновременно ангажирана. Например, детенце в училище уболо друго дете с пирон. Това нещо станало пред очите на учителката. Учителката има надзор и отговаря по чл.47, а родителите отговарят по чл.48 за общото възпитание на детето.
Как ще се раздели отговорността между тези две групи отговорни лица?
Ако детенце е непълнолетно, проблем няма да има. Но ако детето е малолетно, отговорността ще трябва да бъде по някакъв начин разделена. Правилото е следното: давайки си сметка за какво отговаря учителката, тя отговаря за своята вина при надзора, че тя е трябвало да надзирава децата; давайки си сметка за какво отговарят родителите, те отговарят не само за своята вина при надзора, но и за възпитанието на децата си. Значи, ще разделим нещата по следния начин: отговорността на родителите ще бъде много трудно избегната, освен ако не установим, че действията на детенце не са проява на неговото лошо възпитание, включително и самонадеяност.
Има още един проблем – в много случаи детенце, което е на 16г. не само е непълнолетно и като така вменяемо, има собствено имущество, а има и сертификат за допускане до някакви дейности. Например, ако аз съм непълнолетен, но имам право да карам мотоциклет, като убия или нараня гаджето си, баща ми ще покрие моята отговорност по чл.48. Но всъщност, аз имам всички данни да бъда непосредствен делинквент. Може ли да бъде предявен иска и срещу мен? – Практиката приема, че може.
А когато баща ми плати, той няма ли да плати за чуждо виновно поведение? - Да, има регрес, съгласно чл. 54.
Ще може ли да иска от мен обезщетение?
Формално, изглежда да. Според мен обаче, по-скоро отговорността между двамата ще бъде съвместен деликт и неговия принос по линия на възпитанието ми, може би ще се окаже по-тежък. Казано иначе, отговорността на родителя по отношение на непълнолетен има не само функцията да обезщети пострадалия, но и да освободи имуществото на детето от тежестите на една отговорност, която е предизвикана от неговите виновни действия, но все пак виновни действия, които малко или много могат да се отнесат и към небрежното възпитание на родителите. Така, че макар регреса да не е изключен напълно, според мен, ще трябва да се съобрази и приноса на родителите и ако те не са в състояние да отхвърлят въобще иска върху тях, защото възпитанието им е било правилно, а последиците се дължат на едно нещастно стечение на обстоятелствата, тогава те пък не биха отговаряли, а би отговарял някой друг, понеже аз съм деликтоспособен, значи няма да отговарям аз само, когато е налице типичното случайно събитие, което изключва както моята, а чрез моята отговорност и отговорността на родителите ми.