Връщане на даденото без основание, при отпаднало основание и неосъществено основание

Това всъщност са кондикционните претенции, уредени в чл.55-58. Правната уредба се съдържа в чл.55 - 58 ЗЗД. Тези четири текста уреждат две групи неща: 1) фактическия състав, който поражда  претенцията на връщането за даденото без основание, респ. при отпаднало и неосъществено основание, както и 2) специални правила, относно съдържанието на иска за връщане в някои особени хипотези (чл.57 и чл.58).

   Фактическите състави на претенцията за връщане на даденото без основание са уредени в чл.55 и чл.56. Чл. 55 гласи следното: “Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг”. Това, което се връща е полученото, а неоснователното обогатяване в по-общия план е полученото чрез пряка престация между солвента и акципиента. Например, изпълнил съм нещо, дал съм 5 лв., но даването на тези 5 лв. е без основание или с отпаднало основание или с неосъществено основание.

   Първата хипотеза (дадено без основание) ще е налице, когато към момента на плащането, към момента на престацията между солвента и акципиента не съществува валидно правоотношение, което да оправдае плащането. Това може да стане в редица хипотези, като например договора, въз основа на който се плаща е нищожен.

   Но също така, въобще няма да има задължение, което да се погасява и ако някога е имало такова задължение, но към момента на плащането то вече не съществува. Например, имало е договор, договора е развален поради неизпълнение.

   Втората хипотеза (неосъществено основание) ще бъдат случаите, в които се прави престация с оглед бъдещо задължение (значи антиципирано изпълнение на бъдещо задължение), което се очаква да се появи. Например, изпълнил съм нещо в преддоговорния период и този договор не се сключва.

   Третата хипотеза (отпаднало основание) – към момента на плащането между солвента и акципиента е съществувало задължение, което се погасява чрез това плащане, значи имало е основание, имало е валидно правоотношение, но в един по-късен момент това правоотношение е отпаднало с обратна сила. Например, изпълнявам задължението си по един договор и тъй като насрещната страна не изпълнява, аз развалям договора. Развалянето на договора, когато има обратно действие води до това, че моето плащане е осъществено при отпаднало основание и аз мога да си искам парите с иска по чл.55.

   Разлика между отпаднало основание и липсващо основание. Ако основанието е отпаднало преди плащането, плащането ще бъде направено без основание.

   При отпаднало основание е направено това плащане, към момента на което е съществувало основанието, но то отпосле е отпаднало с обрата сила.

   По същия начин ще можем да мислим и че хипотезата на отпаднало основание е налице и при унищожаемост на една сделка – връщане на даденото по унищожаема сделка може да се квалифицира при отпаднало основание.

   В нашия закон обаче, има специален текст и това е текста на чл.34.

   В чл. 55 е дадено едно изключение – кондикцията е изключена, макар даването от солвента на акципиента да е направено без правно основание, когато това даване представлява съзнателно изпълнение на нравствен дълг.

   Нравствен дълг. Той е пример за естествено задължение. Естествени са неисковите задължения, тези които не могат да бъдат изпълнени по принудителен път – погасените по давност задължения, задълженията погасени при приключване на производство по несъстоятелност, а можем да мислим и тези, които са преобразувани чрез оздравителния план в несъстоятелността, както и задълженията, които никога не са имали иск.

   Модерното право включва в тази категория и т.нар. категория нравствен дълг.

   Според Апостолов, в модерното право, естествените задължения не са нищо друго освен нравствени задължения и тяхното единствено действие е възможността акципиента да задържи изпълнението, т.е отказа на правото да даде на солвента кондикция за връщане на даденото без основание.

   За да е изключена кондикция следователно, трябва да сме изправени не пред какво да е естествено задължение, а пред нравствен дълг, който съзнателно е изпълнен като такъв. Такъв ще бъде случая, когато ние нямаме въобще правно задължение и правим нещо, когато смятаме, че така е добре да се постъпи без да проявяваме щедрост (без да правим дарение). Смята се, че родителите са нравствено задължени да подпомагат децата си, дори и когато вече не им се дължи издръжка.

   Друг пример за това може да бъде следната ситуация: пътувате в трамвая и минава контрольор. Той хваща едно младо момиче без билет и започва да крещи по него. На вас ви става неудобно и плащате глобата на момичето. Няма как да искате след това от момичето парите, които сте дали за да платите неговата глоба, смятайки че сте изпълнили едно свое морално задължение.