Заем за потребление
Той е уреден под заглавието “Заем” в чл.240 (“С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките”). Договора е реален – до предаването на вещта, договора не е сключен, съответно не е възникнало задължение за връщане. Договора е едностранен, но може да се развие като несъвършен двустранен, заради обратния иск на заемателя срещу заемодателя. Договора е безвъзмезден, но може да бъде уговорен като възмезден в случай, че се връща повече от това, което се дава. Съгласно чл.240 ал.2: “Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките”. Така, че ако не е уговорено писмено, че заема е възмезден, той е безвъзмезден.
Договора е комутативен, неформален, но трябва да се съобразим с ограниченията на свидетелските показания и има вещно действие – прави заемателя собственик.
Предмет на договора. Предмет на този договор са заместими и потребими вещи.
Задължения на заемателя. Негово задължение е да върне заетата сума, респ. заетата вещ. По отношение на връщането на заема е от значение чл.240 ал.4. Тя въвежда едно сериозно изключение от правилата, които са за изискуемост и забава на задълженията, които са без срок. Заема може да бъде уговорен със срок. Ако обаче, не се уговори срок, не се прилага общото правило, а чл.240 ал.4 казва друго: “Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата”. Значи, имате един месец, откакто съм ви поканил да ми върнете заема, освен ако в договора не сме уговорили друго. Можем да уговорим срок, но можем да уговорим и друго. Но опростимия срок е месечен, с което се цели избягването на следното положение: ако приемем общото правило, че заемателят ще изпадне в забава, ако не изпълни задължението си за връщане на заема в посочения в поканата разумен срок, ще се получи следното нещо – сега ви давам 10 лв. на заем. След два часа ви казвам: “Давам ви срок до утре да ми върнете завема”. Всъщност, аз не съм ви отпуснал никакъв заем, защото вие не сте могли да ползвате парите.
Обратен иск на заемателя срещу заемодателя. Съгласно чл. 240 ал.3, при заема се прилага чл.247. Очевидно е че при заема за потребление не можем да имаме обратна претенция, свързана с разноски, защото вие ставате собственик. Така, че каквито и разноски да правите за тези вещи, те са си ваши. Например, яйцата, които ви дава съседката са развалени. Тя знае, че са развалени, но въпреки това ви ги дава в заем, в резултат на което след като вие ги счупвате в супата, не само оставате без яйца, но и без супа. Това е екзотичната хипотеза, в която премълчаването на недостатъците би ви поставило в това по-лошо положение, в сравнение с това, което щяхте да имате, ако не бяхте ползвали заема.
“Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен” (чл.241). Тази хипотеза е известна като обещание за даване на заем. Това е хипотезата, в която вие днес ме питате: “Абе утре ще ми дадеш ли 5 лв. на заем?”. Понеже на вас утре ви трябват парите, а аз не нося толкова много пари в себе си, но за вас е от значение утре да ви дам 5лв, сключвайки реален договор за заем, защото ако не ви обещая и ако не сте сигурен, че ще ги получите утре от мен, ще търсите някой друг да ви ги даде. Така, че обвързващата сила на обещанието за договор за заем за потребление се оказва от едно голямо значение. И тъй като заема може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден, законодателя е счел за необходимо да уреди изрично обещаването на даването в заем като отделен консенсуален договор, който не може да се разглежда като предварителен договор за даване на заем, защото вие няма да водите иск за обявяване на този предварителен договор за окончателен, а евентуално ще искате реално изпълнение на задължението за даване на заем, т.е даването на 5-те лв, което като бъде изпълнено ще се учреди нормално заемно отношение по реалния договор за заем. И това ясно се вижда и от изключението – този, който е обещал да даде заем, длъжен е да го даде, от което не разбираме, че е сключен договор, но с даването ще се учреди, по създаденото отношение, вашето задължение за връщане на заема при условията, които са уговорени с договора за обещаване на заем, освен ако другата страна е станала неплатежоспособна. Ако е станала неплатежоспособна – тогава този, който е обещал да даде заем ще откаже да изпълни това обещание.