Време на изпълнение

Въпросът за времето на изпълнение се свързва с проблема за изискуемост и изпълняемост на задължението и изпадане на длъжника в забава и съответната възможност за забава на кредитора. Общата правна уредба се съдържа в чл.69-72 ЗЗД, както и в чл.74, 84ал.2 и 208. Частично отношение имат и някой правила от ГПК.

            Едно вземане е изискуемо, когато кредиторът разполага с претенцията - материално-правната възможност вземането да бъде принудително осъществено. До падежа вземането не е изискуемо и претенцията на кредитора е парирана от едно възражение за предварително заведен иск. Т.е. задължението е изискуемо, когато може да се иска изпълнението му по принудителен път.

            Задължението е изпълняемо, когато длъжникът може да наложи изпълнение - когато кредиторът е длъжен да приеме предложеното му изпълнение и ако откаже ще изпадне в забава и ще се приложат правилата на чл.95-98 ЗЗД.

            Изискуемостта на задълженията се управлява от две хипотези: 1)задължения без срок; 2)задължения със срок - задължения с падеж. Съществува и една хипотеза в която не е много лесно да кажем дали има срок или не, по-скоро може да се приеме (според мен) че това е задължение с падеж - когато изпълнението на задължението по време е предоставено на волята на длъжника. (Давам ви 5 лв на заем и вие ще ми ги върнете когато се поулесните).

            Според чл.69ал.1 ако задължението е без срок кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Задължение, при което не е уговорен срок е изискуемо веднага. Ако се обърнем към идеята за изпълняемост, можем да кажем че такова задължение е и изпълняемо веднага. Кожухаров обаче прави едно подвеждащо разсъждение. Задължението е веднага изискуемо, но това не значи мигновено като тази разлика според него се състои в следното: задължението е изискуемо веднага, но това не значи, че длъжникът изпада в забава ако тутакси не изпълни. Той ще изпадне в забава едва след като бъде поканен да изпълни в подходящ срок от кредитора. Това наистина е така. Сключваме договора сега, задължението е изискуемо, но аз няма да изпадна в забава, докато вие не ме поканите да изпълня. Но от това, че не изпадам в забава преди поканата никак не следва, че задължението не е изискуемо. (?!) Напротив, една валидна покана, която има за цел да постави длъжника в забава ако не изпълни в дадения срок може да бъде отправена само тогава, когато задължението е изискуемо. (Кожухаров в същност допуска една грешка като казва, че този който дължи без срок хем дължи веднага, хем не, защото веднага не значи мигновенно?!)

            Втората хипотеза на изискуемостта е задължението със срок Чл.69 ал.1 ЗЗД казва, че се едно задължение е изискуемо веднага, ако не е определен срок. Ако срок (падеж) има, длъжникът трябва да изпълни на падежа и едва ако не изпълни тогава ще изпадне в забава. Тук две неща са от значение: покана не е необходима, защото самият срок има характера на покана; значението на падежа в субективно отношение. Когато едно задължение е срочно, срокът би могъл да е уговорен в полза на длъжника, при което казваме, че до настъпване на падежа задължението е неизскуемо - т.е. кредиторът не може да иска изпълнение преди падежа. Когато срокът е уговорен в полза на длъжника той може да направи възражение за неизискуемо - парира предварителната претенция. Но длъжникът в този случай може да изпълни и преди падежа - чл.70 ал.2.

            Срокът може да бъде уговорен в полза на кредитора, при което задължението ще бъде неизпълняемо преди падежа. В много хипотези кредиторът има интерес изпълнението да се осъществи в един по-късен момент. (Поръчал съм си торта за Нова година и ако ми я доставят седмица преди това нямам какво да я правя и тя ще се развали. Или съм сключил договор за доставка по енда каса бира на седмица, а ми струпат всичко дължимо за една година - как ще изпия толкова бира преди да се развали?)

            Според чл.70 ал.1: "Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението." Презумпцията е, че в субективно отношение срокът прави задължението неизискуемо, но може да бъде и друго при изрична уговорка между страните. От гледна точка на тази презумпция в повечето случаи, когато от естеството на отношенията или от уговореното между страните следва друго бихме казали, че срокът е в полза и на двете страни: длъжникът не може да принуди кредитора да приеме изпълнение преди падежа, но и кредиторът няма да изпадне в забава ако откаже изпълнение - задължението е неизискуемо и неизпълняемо. Така е например в повечето хипотези на фикс-сделките. (Например извикал съм такси да ме закара до летището 1 час преди самолета. Ако таксито пристигне 2 часа по-рано, е очевидно, че не може да ме вдигне от леглото - ще чака, защото задължението му не е изпълнимо. Аз обаче ако стана 2 часа по-рано не може да се обадя и да си искам таксито, защото е още рано и задължението е неизискуемо).

            Съществуват хипотези, при които срокът ще се смята за уговорен само в полза на кредитора и вземането му ще бъде изискуемо, но задължението ще бъде неизпълняемо. (Такава е ситуацията при срочният влог - когато съм дал на някого да пази кучето ми, защото заминавам някъде за 1 месец, ако се върна по-рано мога да си прибера кучето. Но другата страна не може да ме принуди да си прибера кучето преди срока).

            В заключение ще разгледаме някой хипотези свързани с особености при срочните задължения. Изгубване на приемуществото на срока, съгласно чл.71: "Изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения." За да се защити при една такава ситуация (например дадената в залог вещ се е оказала развалена) кредиторът би могъл да иска изпълнение веднага, макар падежът да не е настъпил - т.е. длъжникът губи облагата на срока. Същото нещо ще стане и когато длъжникът е станал неплатежоспособен - спрял е да плаща на останалите кредитори и това ни дава основание да очакваме че не смята да плати и на нас.

            Втората специална хипотеза е предсрочното плащане на лихвоносни задължения. Съгласно чл.70 ал.3: "При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока." Този текст е създаден, за де не се остане с впечатление, че длъжникът не може да плати предсрочно едно лихвоносно задължение, защото кредиторът има интерес от плащане на падежа на главницата и всички лихви. Чл.71 казва, че длъжникът може да плати като прихване вече платените лихви до края на срока, в случай че са платени преди изтичането му.

            Срокът в обективно отношение, с оглед начинът по който може да бъде уговорен може да бъде: лимитиран или определяем, а също и подразумяем (виж стр.161-164 от учебника на Кожухаров).

            С оглед съдебното разсрочване на задълженията - чл.191 и 348 ГПК.

            Що се отнася до хипотезата на срок, който длъжникът сам трябва да определи, се прилага правилото на чл.69 ал.2. За съжаление текста не е доразвит, няма практика по него, не е ясно дали това искане ще бъде част от иска на кредитора, предявен за изпълнение или ще бъде някакво охранително производство, в което районният съд ще трябва да определи нещата и едва тогава да се предяви иск. При това положение - не давайте пари по такива задължения! Ако все пак това се случи, може би като предявите иска длъжникът ще се опита да направи възражение, че той не дължи защото не е настъпил падежа и тогава вие ще трябва да помолите съда да определи срок.