Поръчителство. Обща характеристика. Сключване

Целта на едно обезпечение е да спаси кредитора от конкуренцията на другите кредитори, той да има някакво предимство пред другите кредитори. Предимство, което да представлява законно основание за предпочитание, съгласно 135. Тази работа може да стане по два начина: или като едно отделно имуществено благо се предназначи – било от длъжника, било от трето лице, което обезпечава чуждия дълг, да служи за обезпечаване на кредитора, т.е. той да може да разчита на неговата стойност при публичната продан и да се удовлетвори от тази стойност, както е при реалните обезпечения – в този случай кредиторът с пълно реално обезпечение е игнорирал конкуренцията на останалите кредитори на длъжника или пък на останалите кредитори на третото лице, дало своята вещ в залог или ипотека за чуждо вземане.

            При личните обезпечения такъв ефект не настъпва, но там изключването на конкуренцията идва за сметка на това, че към имуществото на длъжника, което служело за общо обезпечение по 133, се прибавя имуществото на гаранта, на личния обезпечител, който в ГП е поръчител, който с цялото си имущество гарантира изпълнението на чуждото задължение. Кредиторът ще може да насочи изпълнението както към имуществото на длъжника, в който случай ще се конкурира с другите негови кредитори, така и срещу имуществото на поръчителя, на гаранта, на далия лично обезпечение, в който случай то би конкурирал другите лични кредитори на поръчителя по 133. Но при избора на поръчител или при приемането на поръчител, тази конкуренция (евентуална) ще бъде съобразена и ние не бихме взели за поръчител едно лице, което има много кредитори и малко имущество. Но говорим за лично обезпечение, защото всъщност зад дълга на длъжника стои цялото имущество на лицето, което го обезпечава, а не една конкретна вещ или едно конкретно право, както е при реалните обезпечения. Личното обезпечение в ГП е поръчителството. То е уредено в т.3 на гл.ХІІ.

            Поръчителството възниква от договор. Легална дефиниция за договора за поръчителство ни дава чл.138. Договорът за поръчителство е договор между поръчителя и кредитора, а длъжникът не е страна по него и не участва в него. Друг е въпросът, че на практика житейски длъжникът намира поръчителя си, но макар инициативата да е в длъжника и кредиторът да му казва “няма да ти дам заем, ако не си намериш трима поръчители”, договорът е между поръчителя и кредитора.

            Характеристика на договора. Той е формален, независимо от стойността на дълга, за който се поръчителства. Той е следователно един от тези формални договори, които са тържествени заради типа договор (като ипотеката/. Води се спор дали договорът е каузален или абстрактен. Калайджиев правилно на фона на 26(2), дето изисква всички договори да имат основание, приема, че договорът за поръчителство е каузален и каузата му е нещо като “обезпеченди кауза” (терминът всъщност не съществува, ей!/, т.е. целта му е да обезпечи едно вземане.

            Спорен е въпросът дали е възмезден или безвъзмезден. Модерните автори, включително Калайджиев, го разглеждат като безвъзмезден. Ако търсим какъв е договорът от гледна точка на странност, той ще бъде едностранен, защото създава някакво задължение само за поръчителя – да отговаря за дълга на длъжника пред кредитора му. За кредитора не възниква задължение за насрещна престация. Би могло да се уговори т.нар. платено поръчителство, което е рядкост и едва ли би било точно поръчителство, а по-скоро би било някакво застраховане на риска от неплатежоспособност на длъжника, застраховане на кредита, а не поръчителство в истинския смисъл на думата.

            Договорът за поръчителство може да се разглежда като акцесорен, доколкото той предполага действителен дълг. И ако обезпеченото задължение не съществува, ще се окаже недействителен и договорът за поръчителство, респ. ако съществува в по-малък обем, ще се редуцира и отговорността на поръчителя.

            Поръчителят може да поеме отговорност само за действителни задължения, което значи, че ако задължението се окаже недействително, ще бъде недействително е поръчителството, но затова пък, съгласно ал.2 изр.2 “то може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение”. Това създава една условност на договора за поръчителство. Вие сега подписване договор за поръчителство, за да поръчителствате на колегата, пред мене за петте лева, които аз ще му дам, когато той ми покаже подписания договор за поръчителство. Ако не му ги дам, ние всъщност поръчителствате за едно бъдещо задължение, което не възниква и следователно нямате отговорност. Но понеже аз няма да му дам тия пет лева, докато не видя договора за поръчителство, вие можете да се обвържете като поръчител по бъдещо или условно задължение.

            Не можете обаче да гарантирате с поръчителство всички бъдещи задължения на едно лице, защото това би създавало напрежение – не само социално-морално, но и в противоречие с чл.21(1), че договорите имат относително действие. Тогава ще са окаже, че всеки договор на длъжника, всяко негово действие рефлектира в сферата на поръчителя, защото той се е задължил да обезпечава всички задължения на длъжника.

Не са намерени никакви материали.