Задатък. Отметнина

ЗЗД урежда задатъка в чл.93, където в ал.1 се казва: "Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение." Посочени са функциите на задатъкът, но от това не става ясно какво точно представлява. Малко яснота внася ал.2 на чл.93: "Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер." Изглежда задатъкът е нещо, което се дава при сключването на договора.

            Ако търсим дефиниция, то задатъкът е една имуществена ценност, която се дава при сключване на договора и има няколко функции: 1)доказателствена и конфирмативна - потвърждава сключването на договора и 2)обезпечителна.

            По своята обезпечителна функция задатъкът прилича на неустойката - служи за обезщетение на вредите от евентуалното неизпълнение на договора. Но за разлика от неустойката, където задължението за заплащане на неустойка се поема със сключването на договора, но се изпълнява при неизпълнение, задатъкът се дава при сключване на договора. Задатъкът може да бъде част от обещаната по договора престация (капаро/, но може да бъде и различна ценност. Същевременно даването на нещо при сключване на договор може да има различно действие. Това може да бъде задатък, може да бъде авансово плащане (едно антиципирано изпълнение на задължението, без обезпечителни функции) или отметина.

            Уредбата на чл.93 ЗЗД е позитивна, в смисъл че предполага, че ако при сключването на договора е дадено нещо, то има функциите на задатък и действие на задатък. (Затова е добре при сключването на един договор, ако давате нещо на ответната страна, изрично да уговорите какво е неговото значение/. Действието на задатъкът е уредено в ал.2 и 3 на чл.93: "Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна, може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер." И ал.3: "Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя от общите правила."

            С оглед задържането на задатъка, респективно плащането му в двоен размер, може да се стигне до извода, че задатъкът действа като обезщетение за вреди. Оттук и неговата обезщетителна функция, която косвено обезпечава изпълнението на задължението.

            В учебникът на проф. Кожухаров действието на задатъкът е разгледано по следният начин: Първата хипотеза е неизпълнение, но изправната страна настоява на реално изпълнение - задатъкът не участва тук. Втората хипотеза е забавено изпълнение - иска се реално изпълнение и мораторно обезщетение - отново задатъкът не играе никаква роля. В тези два случая задатъкът може или да се прихване от изпълнението (ако двете престации са еднородни/, или да се върне.Третата хипотеза е невъзможност за изпълнение. Ако невъзможността е виновна може да се търси компенсаторно обезщетение - тук отново задатъкът не учатства и съответно или трябва да се върне или а се прихване.

            Кога ще се прояви посоченото в чл.93 ал.2 действие на задатъка? В един единствен случай - когато изправната страна се отказва от договора - не търси реално изпълнение, не търси и обезщетение, а поради неизпълнение разваля договора. ЗЗД не говори за разваляне, а за отказ, защото развалянето е възможно по обща клауза само при двустранните договори. (А макар и рядко се срещат и едностранни договори, при които може да се уговори задатък/. Задатъкът действа като обезщетение - той или се задържа (или може да се търси в двоен размер) от изправната страна, която е развалила договор поради неизпълнение.

            Във всички останали случаи, в които договорът остава в сила, задатъкът няма обезщетителна функция и подлежи на връщане. Ако изправната страна държи на изпълнението на договора, обезщетението за вреди ще се определи съобразно общите правила - чл.93 ал.3. Т.е. задатъкът не изключва претенцията за реално изпълнение, а и всички други претенции за ликвидиране на отношенията между страните, основаващи се на запазване на договора.

            Тук може да се постави въпросът: може ли задатък да бъде намален поради прекомерност? Съдебната практика твърдо приема, че макар задатъкът да прилича на неустойка, той не е такава и не може да се намалява поради прекомерност. А могат ли да се претендират по-големи вреди от размера на капарото, т.е. можем ли а говорим за "зачетен" задатък? Кожухаров отговаря положително на този въпрос в хипотезата на виновна невъзможност за изпълнение. Според мен, задатъкът не само не е неустойка, но и няма как да бъде "зачетен". Правилата за зачетната неустойка, която ЗЗД разглежда като основният вид неустойка, не могат да се приложат и за задатъка. При все това разсъжденията на Кожухаров ще се окажат основателни в една хипотеза: задатъкът от гледна точка на обезщетение при развалян на договор поради неизпълнение, има функции на една изключителна неустойка за разваляне. Ако изправната страна предпочита да се откаже от договора, тя трябва да се задоволи със задатъка - било като го задържи, или като го претендира в двоен размер. Оттук и същественото значение на това кой дава капарото. Този, който го е дал, наистина може да го иска в двоен размер, но се оказва "висящ" - на него му се дължи, но не е ясно кога ще му се даде! От друга страна този, който е получил капаро, макар и в единичен размер, вече го "държи в ръце" и няма да му е толкова трудно да го задържи.

            Все пак, ако е налице невъзможност за изпълнение, може би може да се разсъждава в същата насока, както при изключителната неустойка - т.е. чрез правилото на чл.94 ЗЗД. Доколкото във всяка хипотеза задатъкът ще действа като предварително ограничаване отговорността на длъжника, то може би Кожухаров е прав и може да се търси и допълнително обезщетение.

            Освен функцията на задатък, даването на нещо при сключване на договор може да има и друго действие, но страните трябва изрично да са го уговорили. Законът презюмира, че даденото е капаро. Но може да бъде и нещо друго, като отметината (пишманлък/.

            За отметина говори чл.308 ТЗ: "Ако при сключване на договор едната от страните е дала или обещала нещо, в случай, че се отметна, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи." Излиза, че в ДП отметината не е нормативно уредена. Преди включването и в ТЗ, отметината се разбираше като такъв задатък, който изключва иска за реално изпълнение. Ако задатъкът, така като е уреден в чл.93, ползва изправната страна (срещу която не е изпълнено) то при отметината същата тази изправна страна вече не може да избира между задатък и реално изпълнение - може само да реализира задатъка във функцията му на отметина.

            Чл.308 ТЗ общо взето възприема тази идея, като дава и една малко по-различна уредба. Къде е разликата? Ако при сключването на договор едната страна е "дала или обещала" нещо - за разлика от задатъка по чл93 отметината може и да не е реално престирана, а само обещана. Прекратяването на договора е възможно само преди да е започнало изпълнението му. За сметка на това изглежда чл.308 ТЗ не държи на реципрочността на отношенията, така както те с уредени в материята за задатъка. Според мен, това дава да се разбере, че отметината може да бъде уговорена едностранно. Нещо повече, ако и двете страни имат равно право да "излязат" от договора, преди да е започнало неговото изпълнение, като жертват отметината, можем да се запитаме дали въобще сме изправени пред отговор! Нещо, което при тълкуването на отметината като задатък, изключващ иска за реално изпълнение не може да се случи, защото задатъка поради обезпечителната си функция обвързва двете страни.

            Извън тези два института ще останат всички други случаи на даване на нещо при сключване на договор с чисто потвърдителни функции, или пък имащи значение на авансово плащане. В крайна сметка може да се разсъждава по въпроса, дали свободата на договаряне не позволява да се сключи и договор със задатък, който е наказателен. И защо пък не! Наказателен ще бъде този задатък, който се дължи независимо от прекратяването на договора - дължи се при простото неизпълнение и въпреки, че е задържан, може да се търси изпълнението на договора, или ликвидация на отношенията.

Не са намерени никакви материали.