Привилегии

За привилегии се говори към края на чл.133: "Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако нямат законни основания за предпочитане." "Законните основания за предпочитане" са някакво право, което превръща обикновеният хирографарен кредитор в привилегирован.

Б чл.136 са изредени привилегиите по ЗЗД - реда, в който се удовлетворяват вземанията. Самата привилегия представлява една облага, призната от закона за едно вземане, по силата на която това вземане се удовлетворява преди други. По силата на привилегията едно вземане се удовлетворява преди друго - кредиторът му има законно право на предпочитане.

Привилегиите са два вида: 1)общи и 2)специални. Специалните привилегии представляват договаряне на едно вземане при удовлетворяването му от конкретен актив на длъжника. Така кредиторът ще има привилегия при конкуренцията с останалите кредитори, когато се удовлетворява от стойността на недвижим имот, който е ипотекиран. Ако цената на имота е недостатъчна, остатъкът от вземането вече не е привилигирован по отношение останалото имущество на длъжника. Специалната привилегия е правото на определен кредитор да се удовлетвори с предпочитание от един конкретен актив на длъжника. (Например: заложният кредитор, който има в залог едно вземане, има право на предпочитане при удовлетворяването от събраното вземане/.

Общи са привилегиите, които дават право на предпочитание върху цялото имущество на длъжника.

Ред на привилегиите

Редът на привилегиите е уреден на две места: в чл.136 ЗЗД и чл.722 ТЗ. Б ТЗ са подредени вземанията на различните кредитори на несъстоятелният длъжник, в какъв ред ще се удовлетворяват те от постъпленията при осребряване масата на несъсъстоятелността. Б ЗЗД са дадени привилегиите при общият случай - при т.нар. индивидуално принудително изпълнение. (Защото несъстоятелността пък е способ за универсално принудително изпълнение/. Редът на привилегиите по ТЗ общо взето съвпада с този в ЗЗД, но съществуват и някой различия.

Чл.136 ЗЗД гласи: "/1/Ползват се с право на предпочитано удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1.вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски;

2.вземанията на държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот;

3.вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4.вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобряване на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3;

5.вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения, и вземания за издръжка;

6.вземанията на държавата, освен тия за глоби;

/2/Вземанията по т.5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

/3/Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

/4/Освен присъдените лихви правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда."

Първо са специалните привилегии - не може един хирографарен кредитор, който има право да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, да конкурира ипотекарен или заложен кредитор. Такава е логиката, следвана от закона.

Привилегиите са изброени в 6 точки. Точка трета са вземанията, обезпечени със залог или ипотека. На четвърто място са посочени вземания, върху които се упражнява право на задържане, с тази малка разлика, че когато вземането произтича от разноски за запазване или подобрения на задържания имот, то се удовлетворява преди обезпечените със залог или ипотека кредитори. Б тези 4 точки са изброени специалните привилегии, като в 5 и 6 точки следват двете общи. Всички останали кредитори се конкурират на общо основание.

Може да се говори за фактическа привилегия от една относителна несеквестируемост. Единственото жилище на длъжника е несеквестируемо. То обаче може да бъде обект на принудително изпълнение при задължения за непозволено увреждане и други, описани в ГПК. Следователно кредиторът, който има вземане по отношение на което относителната несеквестируемост на единственото жилище на длъжника не важи, ще има една фактическа привилегия, защото от този имот ще се удовлетвори единствено той.