Неоснователно обогатяване
Правната уредба на неоснователното обогатяване се намира в чл.55 – 58 ЗЗД.
Съвременната уредба има наченките си в римските кондикции. Те първоначално са били абстрактни искове, с които се е искало да бъде осъден ответника да плати една сума пари или да даде нещо, без във формулата на иска да се сочи основанието, на което иска туй нещо. Днес те общо се наричат condictio indebiti.
Целта на уредбата се състои в следното: има случаи, когато от формалноправна гледна точка едно придобиване е законно. Придобилия има легитимация да получи правата на нещото, което е било у него. Например, плащането по една унищожаема сделка. В тези случаи придобиването, станалото имуществено разместване е допустимо от правото, то се признава някак си от правото, иначе не бихме придобили нещото, което ни се дава. Но това придобиване, въпреки формалната си правомерност и допустимост, е недопустимо от гледна точка на други правни принципи и правила. Следователно, макар самото придобиване да е правомерно, да е разрешено то правото, то не може да бъде задържано за винаги, то трябва да бъде върнато на този, който го е дал. Правилата на неоснователното обогатяване имат за цел да уредят условията, фактическия състав, при който може да се иска изравняване на едно неоснователно обогатяване, както и предмета на претенцията на полученото без основание. Защото, ако не подлежи на връщане ще се получи неоснователно обогатяване.
При неоснователното обогатяване нямаме правонарушение с оглед придобиването, но е противоправно, нежелано състоянието, което следва след придобиването и за това правото създава средството, с което това придобиване ще бъде иззето отново. А тази цел са създадени кондикциите (исковете за връщане на даденото без основание, при отпаднало или неосъществено основание, т.е по чл.55 и 56 и субсидиарния иск по чл.59).
Под заглавието “Неоснователно обогатяване” в ЗЗД са уредени две групи претенции – исковете за връщане на даденото без основание (кондикциите) и субсидиарния иск по чл.59.
Строго погледнато, термина иск за неоснователно обогатяване трябва да се отнесе само към чл. 59 – това е иска за неоснователно обогатяване. Останалите искове (кондикциите) са претенциите за връщане на даденото без основание, при отпаднало или неосъществено основание.
Разлика между кондикциите и иска по чл.59: различни са хипотезите на тези претенции и е различно съдържанието на тези претенции (различни са нещата, които можем да искаме с чл.55 и чл.56 респ. с чл.59) – в единия случай се иска това, което е дадено, а в другия случай се търси едно икономическо изравняване на базата на това, с което се е обеднил до размера на обогатяването.
Понятие за основание в областта на неоснователното обогатяване. Съществен елемент на фактическия състав, както на кондикциите, така и на иска по чл.59, е липсата на основание.
Кога сме изправени пред липса на основание?
- Кожухаров смята, че основанието в областта на неоснователното обогатяване е същото нещо, което е основанието в областта на договорите. Казано иначе, каузата, по смисъла на чл.26 ал.2 (дето ако я няма договора е нищожен) е равна на основанието при чл.55, а може би и по чл.59.
- Според акад. Василев, основанието е различно от каузата и под основание в областта на неоснователното обогатяване разбираме съществуването на валидно правоотношение, което оправдава престацията, разместването на имуществените блага.
- Според акад. Ч. Големинов, основанието в областта на неоснователното обогатяване е юридически факт – законов, договор и пр. Значи той приема, че основанието е равно на титулус, не на кауза, а на титулус (юридически факт, създаващ правоотношение).
- Аз съм склонен да подкрепя теорията на акад. Василев. Тя е и най-общата от трите теории. Освен това, тя еднакво добре обяснява липсата на основание като елемент от фактическия състав, пораждащ както кондикциите, така и в областта на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване. Съществъването на задължението като част от валидното правоотношение, ще обясни защо ние плащаме нещо и не можем да си го искаме обратно, а липсата на това задължение ще бъде липса на основание за плащането, за престацията и ще можем да кондицираме тази престация. В областта на иска по чл.59, наличието на валидно правоотношение ще обясни защо разместването, което се е получило е окончателно и няма нужда да бъде изравнявано за в бъдеще със субсидиарния иск за неоснователно обогатяване.
Тезата на Кожухаров. Това е класическото обяснение на липсата на основание в областта на кондикциите. Тази теза излиза от теорията за договорния характер на изпълнението, от идеята, че всяко плащане представлява сделка, която се прави solvendi causa и когато не съществува задължение, което да бъде погасено чрез плащането – плащането няма как да е направено solvendi causa, защото няма какво да се изпълнява, няма задължение, плащането виси. Всяко плащане предполага задължение и за това всяко плащане се прави с оглед погасяването на това задължение (solvendi causa). Като няма задължение, плащането е направено без тъкмо тази solvendi causa и схванато като сделка е недействително, поради липса на основание.
Тази идея ще се окаже безпредметна в областта на субсидиарния иск по чл.59.