БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Правна характеристика и видове правила за здравословни и безопасни
условия на труда. Здравословните и безопасни условия на труд (ЗБУТ) се
отнасят до обкръжаващата Р/С обстановка, при която се полага трудът по
ТПО. Тези условия обхващат:
обезопасеността на производственото оборудване;
чистотата на въздуха, шум, вибрации, осветление и т.н.
“Здравословните и безопасни условия” имат легално определение. То се
съдържа в § 1,т.1 ЗЗБУТ:
О. ЗБУТ – условия, които не водят до ПЗ и злополуки при работа и
създават предпоставки за пълно физическо, психическо и социално
благополучие на работещите.
а) Здравословни са условията, които отстраняват вредностите в трудовата
дейност. Те са свързани с химическото, физическото и биохимическото
вредно въздействие на работната среда. Произтичат от въздействието на
състоянието на въздуха – концентрацията в него над допустимите размери
на вредни вещества за човешкия организъм, от неговата температура,
влажност и т.н. вредното въздействие на тези фактори на работната среда
нарушава нормалното функциониране на човешкия организъм;
б) Безопасни са условията на труда, които запазват физическия и
психическия интегритет на Р/С. Те отстраняват и предотвратяват опасните
последици за техния живот, здраве и работоспособност, с които е свързана
работата на Р/С с машините и съоръженията и създават физическа сигурност
при изпълнение на възложената им работа.
ЗБУТ са тясно свързани помежду си и взаимно се преплитат и
допълват. Тяхното съчетаване може да осигури опазването на живота,
здравето и работоспособността на Р/С. Затова изискванията на закона са
едновременно осигуряване на ЗБУТ.
Социалното предназначение на правната уредба на ЗБУТ е да защити живота,
здравето и работоспособността на Р/С от опасностите и вредностите на
производствения процес. Тази защитна функция е пряко проявление на
закрилата на труда като една от основните цели на правната уредба на ТПО
(арг. чл.1, ал.3).
Правната уредба на ЗБУТ се съдържа в множество източници:
КРБ – чл.48, ал.5 издигна правото на БЗУТ на Р/С в тяхно основно право;
КТ – нарежда БЗУТ между основните права и задължения на страните по ТПО
(чл.126, 127), а след това ги подлага на обстойна правна уредба в глава
XIII “Здравословни и безопасни условия на труда (чл.275-289);
Закон за здравословните и безопасни условия на труд (ДВ, бр.124,
1997г.);
Подзаконови нормативни актове: Наредба № 7 за минималните изисквания за
ЗБУТ на работните места и при използването на работното оборудване
(1999г.); Наредба за комплексно оценяване на условията на труд (1991г.)
и др.;
Уредба на безопасните и здравословни условия на труда се съдържа и в КТД
и едностранно създавани от работодателя вътрешни правила (арг. чл.50 и
277 КТ).
ЗБУТ се създават от държавата и работодателите.
а) Задължението на държавата е в установяването на законова уредба на
БЗУТ. Тя се съдържа в гл.XIII от КТ. Най-общата рамка на тези задължения
е очертана в чл.275, ал.2 КТ. Изпълнението им е възложено на държавните
органи – министри, ръководителите на други ведомства и т.н. Задълженията
на тези органи са да съдействат за осигуряването на БЗУТ;
б) Задълженията на РД-те са от двояко естество. От една страна,
“работодателят е длъжен да осигури ЗБУТ, така че опасностите за живота и
здравето на Р/С да бъдат отстранени, ограничени или намалени”. От друга
страна, задължението на работодателя е да осигури тези условия като част
от и проява на неговото общо и основно задължение по ТПО да създаде
нормални условия за изпълнение на възложената работа на Р/С;
в) Р/С не са ангажирани в установяването на ЗБУТ. Те имат задължение
само да спазват установените норми в законите, подзаконовите нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред и т.н.
Участието на различни правни субекти в създаването и спазването на
изискванията за ЗБУТ със специфични за тях задължения води до
създаването на различни ПО :
ПО между държавните органи, на които е възложено съдействието за
осигуряване на ЗБУТ и техните висшестоящи органи (чл.275, ал.2). Те са
административноправни и изразяват отношения на власт и подчинение;
ПО между РД и органите на ИВл при изпълнение на задълженията на
работодателя по ЗБУТ. Поради обществения интерес, на който служи, и
наличието на публичноправни задължения на работодателя към държавата в
лицето на нейните органи, и това правоотношения е административно;
ПО м/у Р/С и органите на държавно управление. То възниква при изпълнение
на задължението на Р/С да спазва правилата за ЗБУТ. Това задължение е
публичноправно;
ПО м/у РД и Р/С. При него е налице едностранност на задълженията:
работодателят дължи изпълнението на своите задължения по осигуряването
на ЗБУТ, независимо от това дали Р/С изпълнява своето задължение да
спазва тези правила.
Органи, свързани с управлението и осъществяването на дейността по ЗБУТ
(по ЗЗБУТ):
Органи за 3-странно сътрудничество:
А) Национален съвет по условията на труд при МТСП – включва
представители на МС, НОИ, представители на синдикални и работодателски
организации. Функции – обсъждане на състоянието на условията на труда,
на проекти за нормативни актове и т.н.;
Б) Отраслови и браншови съвети – включват представители на
представителните синдикални и работодателски организации и представители
на съответното ведомство. Функции – обсъждане на специфични въпроси на
условията на труда в съответните отрасли;
В) Регионални съвети – те се изграждат на областно и общинско ниво и се
състоят от представители на представителните синдикални и работодателски
организации и представители на областната или общинската организация.
Функции – разработват програми за оптимизиране на условията на труда в
предприятията на тяхната територия, контролират дейността на контролните
органи и т.н.
Органи за 2-странно сътрудничество:
Комитети по условията на труд – създават се в търговски дружества,
предприятия и организации, в които работят повече от 50 Р/С. Състоят се
от не-повече от 10 членове при равен брой представители на Р/С и
работодателя;
Групи по условията на труда – те се създават в търговски дружества и
предприятия с по-малко от 50 Р/С и се състоят от 1 представител на Р/С.
Те обсъждат състоянието на условията на труда, разработват програми за
обучението на Р/С и т.н.
Специализирани органи на РД за въвеждане и спазване на ЗБУТ са:
Органи за безопасност и здраве при работа – това са длъжностни лица със
съответна професионална квалификация, назначени от РД. Те организират и
координират дейността по осигуряване на ЗБУТ в предприятието,
консултират работодателя по тези въпроси и контролират спазването на
техните изисквания от Р/С;
Служби по трудова медицина – консултират и подпомагат РД, комитетите и
групите по здравословните условия на труда и укрепване на здравето и
работоспособността на Р/С.
Изискванията за ЗБУТ – те се установяват с правни норми. В зависимост
от приложното им поле правилата за безопасни и здравословни условия на
труда могат да се разделят на две основни групи:
Общи правила за ЗБУТ – глава XIII КТ, ЗЗБУТ;
Отраслови правила – те се отнасят за определени отрасли на дейност и
заетите в тях Р/С: енергетика, минна промишленост, строителство и т.н.
Издават се на основание чл.276, ал.3 КТ от министъра или ръководителя на
друго ведомство, който ръководи съответния отрасъл.
върждават от компетентните технически органи и банките не откриват
финансирането на съответните производствени обекти, ако проектите за тях
не отговарят на изискванията за безопасни и здравословни условия на
труда;
Инвеститорски контрол. Чрез него инвеститорът следи и изисква спазването
на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труда. Съгласно чл.5, ал.2 ЗЗБУТ той се простира върху процеса на
проектирането и строителството;
Въвеждане в експлоатация на новите, реконструирани или модернизирани
обекти (чл.6 ЗЗБУТ). При него се прави окончателна проверка, че
проектирането и строителството са извършени в съответствие с
изискванията на БЗУТ и се удостоверява тяхното надлежно изпълнение. За
тази цел се следва специална процедура на приемане на обектите преди
реалното им въвеждане в действие. То се извършва от държавна приемателна
комисия с участието на специализираните контролни органи – Инспекцията
на труда, Държавния санитарен контрол и др. Тя приема решение за
въвеждането и действието на новите производствени обекти, когато след
надлежна проверка установи, че са спазени правилата за създаване на
безопасни и здравословни условия на работната среда;
Действащото законодателство разпростира изискванията за БЗУТ, установени
в страната, и за произведените в чужбина и внасяни от други държави
машини, съоръжения и технологии;
Мерки за предпазване от най-често срещаните вредности и опасности в
производствената работа: вибрации, ел.ток, йонизиращи лъчения, прах, шум
и т.н. Тези мерки се предвиждат в чл.284-285 КТ.
2. Общи правила за опазване личността на Р/С. Според непосредствения им
обект на защита те могат да бъдат разделени на три групи:
Правила, които целят да създадат сигурност, че изпълняваната от Р/С
работа е поносима за неговото здравословно състояние. Тези мерки се
отнасят до следните въпроси:
Медицински прегледи. Те биват: предварителни – извършват се преди
възникването на ТПО и периодични – те се извършват през определени
интервали от време на Р/С. Честотата на тези прегледи се определя според
възрастта на Р/С – например: ежегодно за Р/С до 18-годишна възраст; един
път на две години за Р/С от 18 до 40-годишна възраст и т.н.;
Ограничаване продължителността на работа във вредна или опасна среда. То
е установено в чл.286 КТ. Смисълът на това изискване е да не позволи на
Р/С да работят продължително време при “особено вредни и опасни за
здравето условия и видове работи”, като установява максимален брой
години, след които Р/С задължително се премества на друга подходяща
работа.
Чл.281 КТ установява изрични изисквания за специална професионална
подготовка на Р/С за овладяване на правилата за ЗБУТ. Тя се изразява в:
Изискване за специална правоспособност на Р/С (чл.281, ал.2 КТ). Тя
означава придобиване на специални професионални знания и умения на Р/С
безопасно да обслужват определени машини и съоръжения с повишена
опаснос;
Провеждане на инструктаж с Р/С. Той представлява даване на указания на
Р/С относно правилата за ЗБУТ, които действат и са задължителни за
спазване от Р/С. Инструктажът бива: встъпителен – при постъпване на Р/С
на работа; периодичен – провежда се през определени интервали от време
за опресняване и повишаване на знанията на Р/С по правилата за безопасни
и здравословни условия на труда; извънреден – при въвеждане на нови
машини и съоръжения в работата;
Обучение – това е системно запознаване на Р/С със специфичните правила
за ЗБУТ и е уредено в чл.281, ал.2 КТ. Провежда се в случаите, когато
естеството на работата изисква специални и по-големи познания по
безопасните и здравословни условия на труда.
Правила за ЗБУТ, свързани с естеството на изпълняваната работа :
Осигуряване на лични предпазни средства – това са средства за защита и
предпазване на отделни части на човешкото тяло – ръце, крака, глава, от
вредности или опасности, които се съдържат в условията на труда – опасни
машини, течности, газове. Личните предпазни средства са: специални
ръкавици, ботуши, очила и т.н. Закупуването и снабдяването на Р/С е
задължение на работодателя (чл.284 КТ). Личните предпазни средства се
ползват от Р/С по време на работа според тяхното предназначение. Това е
задължение на Р/С;
Предоставяне на специално работно облекло (чл.284 КТ). То е средство за
защита на цялото тяло на Р/С и по това се отличава от личните предпазни
средства. То се предоставя при опасни и вредни за здравето условия на
труда. И то, както и личните предпазни средства, се предоставя на Р/С
безплатно в натура и е забранено неговото парично компенсиране (арг.
чл.285, ал.3 КТ);
Противоотрови. Те се предоставят на Р/С, които работят при вредни за
тяхното здраве условия на труда. Предназначението им е да
противодействат и неутрализират вредното действие на условията на труда
върху здравето и работоспособността на Р/С;
Средство за неутрализиране на вредностите в условията на труда е и
безплатната предпазна храна. Тя се предоставя, за да се предпази
организмът на Р/С от вредностите, които съдържат условията на труда или
да се компенсира тяхното неблагоприятно въздействие. Противоотровите и
предпазната храна съгласно чл.285, ал.1 КТ се предоставят безплатно на
Р/С и е забранено паричното им компенсиране;
Максимални норми за физическо натоварване. Те са норми за максимално
допустима тежест за пренасяне. Диференцирани са според физиологическите
възможности на Р/С и според пола.
ОТКАЗ НА Р/С ДА ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНАТА МУ РАБОТА :
Съгласно чл.283 Р/С има право да откаже да започне изпълнението или да
преустанови изпълнението на работата, когато възникне сериозна и
непосредствена опасност за живота и здравето му, като незабавно уведоми
прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска
само след отстраняване на опасността по нареждане на работодателя или
непосредствения ръководител. Това право се упражнява при наличието на
определени предпоставки:
Наличие на + сериозна и + непосредствена опасност. Сериозна е
опасността, при която възможността от настъпването на отрицателни
последици е реална и с висока степен на вероятност за осъществяването й.
Непосредствена е опасността, чието настъпване е близко и предстоящо.
Тези два белега на опасността трябва да съществуват кумулативно;
Опасността трябва да се отнася до живота или здравето на Р/С;
Необходимо е сериозната и непосредствена опасност да е възникнала. Това
значи тя да се е появила, да съществува, а не да е възможно или
предстоящо нейното появяване.
Правото на отказ по чл.283 КТ се упражнява от Р/С, след като уведоми
прекия си ръководител. Уведомяването може да бъде извършено както
писмено, така и устно. То трябва да бъде извършено “незабавно”, т.е.
веднага щом възникне сериозната и непосредствена опасност. Уведомяването
на прекия ръководител има важно значение. От тук нататък възникват
задължения и за работодателя, и за прекия ръководител, които установява
чл.22 ЗЗБУТ. Те са:
да установи основателността на отказа. Това ще рече да проучи
обстановката, да направи своето заключение за наличието на
предпоставките за упражняване на правото на отказ и да я съобщи на
работника;
да предприеме необходимите мерки за отстраняване на опасността;
да осигури възможност на работника сам да участва в предотвратяването й.
Продължаването на работата се допуска само след отстраняване на
опасността по нареждане на РД или на непосредствения ръководител.
Отказът на работник да изпълнява възложената му работа по чл.283 КТ е
правомерен, когато се упражнява при наличието на предвидените в закона
предпоставки. От правомерното упражняване на това право настъпват две
основни ПП:
а) спиране на действието на ТПО;
б) право на обезщетение на работника за времето, през което е
преустановил изпълнението на възложената му работа.
Размерът на дължимото обезщетение се определя на базата, от която се
изчислява, и продължителността на времето, за което се дължи. Базата, от
която това обезщетение се определя, е брутното ТВ, което Р/С е получавал
през месеца, предхождащ месеца, през който е направил отказа и е
преустановил работата (арг. чл.228 КТ).
Правото на отказ на работника по чл.283 КТ е по правната си природа
негово субективно право. Той може да го упражнява по своя преценка,
когато са налице предпоставките за това. Правото на отказ по чл.283 има
важно социално съдържание и предназначение. То е право на индивидуална
самозащита на Р/С срещу нарушаването на неговото право на БЗУТ и
реакция срещу неизпълнението на основното задължение на РД по ТПО да му
осигури такива условия.