ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ – понятие, обща х-ка, видове

Правната категория ТПО е непосредствено свързана с предмета на правния

отрасъл ТП.

О. ТПО -  регулирано от правото, ОО между Р/С и РД при/по повод

отдаването на работна сила.

ТП урежда възникването, съществуването, изменянето и прекратяването на

ТПО.

Понятието ТПО е доктринално понятие, научна абстракция. Изградено е

върху общото учение за правоотношението. В теорията заслуга има професор

Радоилски, повлиян от съветската школа – Александров “Трудовое

правоотношение”, Иванов, Орловски.

В България, трудово-правната литература заслуга за учението за ТПО има

проф. Мръчков, който доразвива доктриналното понятие за ТПО. Понятието

ТПО не е само доктринално, но и легално (не се среща често). То се

използва само и единствено в смисъл на индивидуално ТПО (ИТПО) – глава

5, глава 16. В науката за ТП, ТПО се употребява в по-голяма степен.

Според едно становище ТПО е родово понятие с два вида – индивидуално и

колективно.Това родово понятие съдържа редица белези, които очертават

облика му:

чрез него и посредством него правните норми намират проявление;

негов предмет – най-съществен белег на ТПО е че възниква при/по повод

отдаване на работна сила от Р/С на РД;

регулативният елемент е свързан с редица права и задължения, но фокусът

е върху работната сила и условията, при които тя се отдава;

трудово-правната връзка са правата и задълженията – субективни права и

задължения, с оглед гарантиране упражняването и спазването им;

ТПО е саморегулиращо се и самозащитаващо се. Саморегулиращо – условия,

които имат нормативен характер. Самозащитаващо – уредени са възможности

и механизми, чрез които да се защитят установени права, не само чрез

намесата на трети, независим орган, но и чрез действията на участниците

в самия трудов процес (чрез доброволни способи или правото на стачка,

чрез възможността едностранно да се прекратят трудовите задължения на

работника, когато има опасност за неговото здраве);

Второ определение - ТПО е, уредено от трудово-прани норми, ОО, което

възниква при/по повод предоставяне на работна сила от Р/С на РД,

определяйки условията за нейното предоставяне и използване, и съдържа

произтичащите от товаП и З, както и тяхната защита и самозащита.

ТПО се проявява чрез своите видове – индивидуални и колективни. Общи

белези за двата вида са:

ИТПО и КТПО имат общ предмет – престация на работна сила + условията за

извършването и;

Сходство в субектите. В ИТПО Р/С и РД участват в индивидуалното си

качество, а в КТПО те участват чрез своите колективни организации;

ИТПО и КТПО се уреждат от ТПН;

Различия м/у ИТПО и КТПО :

Интересът – ИТПО защитава индивидуалния интерес, а КТПО – колективния;

Разлика по правните им признаци – различни субекти, разлика в

съдържанието на самото правоотношение. Различни са юридическите факти,

от които възникват ИТПО и КТПО (трудов договор, конкурс, избор – КТД,

решение на общото събрание).

Някои автори не се съгласяват с тази конструкция на понятието ТПО. В

определението се наслагват елементите на ИТПО и КТПО.  Белегът на

предмета трябва да бъде наемният труд, а не работната сила. Следователно

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за

предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд.

Тук не се съдържат субектите и съдържанието, но те се съдържат

иманентно. От тук следва ОПРЕДЕЛЕНИЕ 2:

ТПО е уредено от трудово-правни норми правоотношение, имащо за

предназначение да уреди отношенията, свързани с наемния труд, между Р/С

и РД (техните организации) и съдържащо произтичащите от това права и

задължения (родово понятие за определението).

Двата вида ТПО са генетично свързани. ИТПО предхождат КТПО, а КТПО

оказват влияние върху ИТПО и ги модифицират. По-добре уредените КТПО

имат сила пред ИТПО. Чл. 74: КТПО в този случай имат приоритет, а ИТПО

не могат да им противоречат, а се дерогират.