Трудово възнаграждение

Трудово възнаграждение

– понятие, правна х-ка, видове ТВ и с-ми за определяне

Правна уредба - Трудовото възнаграждение (ТВ) е един от най-важните

институти на ТП. В неговия център е правото на ТВ на Р/С, което се

ползва и с конституционно-правна закрила и признание. Съгласно чл.48/5/

КРБ - “Р/С имат право на ... минимално ТВ и на заплащане на труда,

съответстващо на извършената работа...”.

КТ – глава 12 (чл242-272);

Наредба за договаряне на работната заплата, ПМС № 133 от 14.07.1993г;

Наредба за допълнителните и други ТВ, ПМС № 85 от 04.04.2001г;

Наредба за образуване на средствата за работна заплата, ПМС № 20 от

23.01.1998г;

Терминологични бележки. Действащото право в тази област си служи с

няколко различни термина: ТВ, РЗ и заплащане на труда. ТВ и работна

заплата са синоними. При тях ударението се поставя върху паричната сума

за дължимото и плащано възнаграждение за труд по ТПО. А заплащането на

труда изразява по-скоро дейността, която се извършва за определяне

размера на ТВ. Употребява се ТВ – когато става въпрос за дължима

престация на РД, а РЗ – когато става въпрос за заплащане на труда !

ЗНАЧЕНИЕ на ТВ :

ТВ е основният интерес на Р/С в ТПО. Той се изразява в 3 основни

направления:

Неговият размер е определящ фактор за жизненото равнище, за начина и

качеството на живот на Р/С и на членовете на семейството му;

Основният стимул е за труда на Р/С;

То има и важно морално значение за Р/С и се възприема от него като израз

на оценката на професионалните му качества и постижения. В този смисъл

ТПО е и фактор на човешкото достойнство;

ТВ има голямо значение и за РД. За него то е част от производствените

разноски и себестойността на произвежданата от него продукция или

извършваните услуги.

Икономическа същност – ТВ е паричен израз на стойността на стоката

работна сила. Тя е нейната цена. Стойността на работната сила е

необходимото количество от средства за потребление за нейното поддържане

и възпроизводство. “Поддържането” на работната сила означава

необходимите средства за изхранването, обличането, жилището и други

подобни средства, за да бъде работната сила работоспособна.

“Възпроизвеждането” на работната сила включва разходите за издръжката и

отглеждането на неговите деца. Най-сетне, като цена на стойността на

стоката работна сила ТВ и неговият размер се определят от състоянието на

пазара на труда – от търсенето и предлагането на работната сила.

Правната същност на ТВ се изразява в следните основни моменти.

То представлява престацията от РД на Р/С за предоставената му на

разпореждане и за ползване работна сила. Възнаграждението е “трудово”,

заради използването на работната сила, за която се дължи, а е

“възнаграждение”, защото е отплата за предоставената работна сила и

положения труд. ТВ изразява възмездния характер на ТПО. Не може да

съществува ТПО, по което се полага труд и да не се дължи и плаща ТВ.

Този принцип е категорично изразен в императивната норма на чл.242,

която предвижда, че “Положеният труд по ТПО е възмезден”;

ТВ е плащане от РД на Р/С за престираната от него работна сила.

Престацията тук означава, че работната сила е била на разположение на РД

и той я е използвал или е могъл да я използва за изпълнение на работата,

за която е учредено ТПО;

ТВ е парично плащане - парично задължение на РД и парично вземане на Р/С

срещу РД;

ТВ е престация от РД на Р/С. Р/С е носител на вземане – к-р по него, а

РД – негов д-к;

ТВ изразява имуществения характер на ТПО. Този му характер се определя

от паричния характер на ТВ като благо.

ОТГРАНИЧАВАНЕ  на ТВ от други близки плащания :

По редица граждански договори и ПО се изплащат възнаграждения за

извършеното по тях. Такива са плащаните възнаграждения по договора за

изработка, поръчка и други. Общото, което ги обединява е, че са все

гражданско-правни възнаграждения за трудов резултат. Тези плащания са

трудови по своя произход. Те са трудов доход за лицето, което ги

получава, защото се дължат за личен труд, положен от него. Общото между

тези плащания и ТВ е, че се дължат срещу труд. Различията обаче са

повече: гражданските възнаграждения се дължат за трудов резултат, а

трудовото възнаграждение за живата работна сила, предоставена на

работодателя, и за процеса на нейното използване и прилагане в

изпълнение възложената работа по ТПО;

Дълбоки различия съществуват и между ТВ и обезщетенията за ВН по

общественото осигуряване. В редица случаи тези две плащания са

алтернативни: обезщетенията при временна неработоспособност се изплащат

вместо ТВ. Него те заместват и неговото отсъствие обезщетяват. Различни

са и основанията, на които се дължат: ТВ се дължи за положения труд по

ТПО, а посочените обезщетения – за временната неработоспособност,

причинена от реализирания осигурен социален риск. Различни са и

заделените за тази цел средства: За ТВ – от средствата на работодателя,

а за обезщетенията за временната неработоспособност – от фондовете на

общественото осигуряване;

Най-близки до ТВ са редица плащания по ТПО, които КТ обединява под

сборното наименование “обезщетения”(чл.213-228). Общото между тях е,  че

се извършват в рамките на ТПО и от страните по него. Между тези плащания

по ТПО съществуват и различия: Една част от тях са компенсационни

плащания, които възмездяват извършени от Р/С разходи при изпълнение на

възложената му работа (чл.215-216), плащания, при които рискът от

непредоставяне на работната сила по закон е прехвърлен върху РД

(чл.217-219) и други.

ММРЗ е основата в/у която се гради ТВ за отделните категории Р/С. Може

да се определят минимални р-ри ТВ за отределени категории длъжности.

Това може да стане както с ПМС, така и чрез КТД. Условно ТВ може да се

раздели на 2 части :

 Основно ТВ – служи като база за определяне р-ра на допълните плащания

(нощен труд, извънреден труд и др.). В бюджетната сфера, р-ра на ОТВ се

определя като минимален и мах р-р!;

Допълнителни плащания – те са уредени в Наредбата за допълнителине и

др.ТВ.

ЗНАЧЕНИЕ на ТВ за ТП  и за другите правни отрасли :

Значението на ТВ за ТП е многопосочно. Неговото изплащане е изпълнение

на едно от основните задължения на РД по ТПО, а забавата може да доведе

до едностранно прекратяване на ТД от Р/С без предизвестие (чл.327, т.2).

От друга страна ТВ се използва като основа за изчисляване на редица

обезщетения по ТПО – чл.206,207,213 и др.;

Голямо е и значението и за другите отрасли от правото. За Осигурителното

право то е един от основните елементи при определяне на осигурителните

вноски и на осигурителните обезщетения при ВН. За финансовото право, то

е в основата на облагането с данък общ доход. За принудителното

изпълнение в ГПП то има значение за определяне на секвестируемата част

от ТВ на Р/С, когато принудителното изпълнение е насочени върху него –

чл.341 ГПК;

Правната уредба изгражда т.н. ЦЕЛЕВИ ПОНЯТИЯ за ТВ :

Основно месечно ТВ – това е възнаграждението, което се определя за

изпълнението на възложената работа за един месец;

Брутно месечно ТВ - това е възнаграждението, което включва основното и

допълнителните, и други ТВ;

Уговорено ТВ - това е възнаграждението, което се уговаря между страните

по ТД (чл.66/1/), в споразумението по чл.107 или в колективния ТД по

чл.50. Използва се за определяне на обезщетението по чл.206-208 –

имуществената отговорност на Р/С.

СИСТЕМИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на ТВ :

Системата за определяне на ТВ – съвкупност от правила, които установяват

съотношението между количеството вложен труд от Р/С, и размера на ТВ –

насрещната престация на РД!  Според критерия, който се използва за

определяне на размера на ТВ, системите за определяне на ТВ са две:

повременна и според изработеното чл.247/1/ :

Повременна е системата – при нея размерът на ТВ се определя според

продължителността на РВ. При тази система размерът на ТВ се определя за

работен час, ден, и най-често за месец. При нея не се измерва конкретно

и точно извършваната и свършена работа, а времето, през което Р/С е на

работа за изпълнението на възложената му трудова функция и е на

разположение на РД. Тази система е масово прилагана. Тя се прилага

предимно за работи и дейност на служители, както и за работници в

предприятията, учрежденията у организациите, в работата на които се

изисква особена прецизност – изработване на оптически инструменти,

работа в аптеки и т.н;

СДЕЛНА с-ма – тя е според изработеното. При нея критерии за определяне

на размера на ТВ е интензивността на труда, тоест наситеността на

работното време с трудови усилия. Тя се измерва с изработената от

работника продукция, измервана със специфични за нея мерни единици –

парче, брой, метър, килограм и т.н. Извършва се разценка на труда – 1

брой = 1 лев! При нея се заплаша за постигнатия резултат в работата, а

не за прекараното работно време на работното място. Интензивността на

труда при системата според изработеното се измерва чрез трудовите норми.

Те се определят и изменят едностранно от РД – чл.250/2/. Това е негово

правомощие, което произтича от работодателската му власт да организира и

ръководи трудовия процес. Единственото задължение на РД е преди да

определи или измени трудовите норми, да вземе “мнението на

заинтересуваните работници”.

Според използваната единица мярка за измерване на интензивността на

труда, съществуват следните ТРУДОВИ НОРМИ :

Норми за време – те определят продължителността на работното време за

произвеждане на единица продукция. Например за изтъкаване на един метър

плат – две минути;

Норми за изработка – те определят количеството продукция със съответни

качествени показатели за произвеждане на единица време. Например нормата

за изработка за един работен ден от осем часа за една тъкачка е 240

метра плат;

Норми за обслужване – чрез тях се определя броят на машините или други

съоръжения, което един или повече работници обслужват. Такава е например

нормата, определена за броя на становете, които обслужва една тъкачка;

Норми за численост – те определят броя на работниците, необходими за

изпълнението на дадена работа. Например функционирането на един агрегат

в металургично предприятие се извършва от четирима работници – двама

механици и двама електротехници;

Изборът на един или друг вид трудови норми се прави от РД в зависимост

от естеството на изпълняваната работа. Всяка от двете системи за

определяне на размера на ТВ е подходяща за прилагане при определени

дейности и видове работа в предприятието. Въпросът не е коя от двете

системи е по-добра от другата, а коя от тях при конкретните условия в

предприятието е по-подходяща и може да доведе до най-точно измерване на

полагания труд и по-справедливо определяне на индивидуалното ТВ. Изборът

на система за определяне на ТВ се извършва от Р/С. И това е проява на

неговата работодателска власт да организира и ръководи трудовия процес.

Недостатъци на двете с-ми :

Повременната с-ма – страда от количеството, защото се плаща за време, а

на за вложен реално труд;

Сделната с-ма – тя пък страда от качеството на труда (брак).

Коректив на тези недостатъци:

Повременно-премиалната с-ма – при нея РД предвижда по-високо ТВ за

достигане на по-високи количествени резултати;

Сделно-премиалната с-ма – заплаща се по-високо ТВ, при занижено

количество брак.