Ред и гаранции за изплащане на ТВ
Изплащането на ТВ е основно задължение на РД по ТПО (чл.128 КТ). То
означава предоставяне в разпореждане и собственост на Р/С на дължимото
му ТВ. За Р/С получаването на ТВ е основно право, което е главното
оправдание и смисъл на съществуването на ТПО.
РЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ на ТВ обхваща 3 основни момента:
Мястото, на което се изплаща ТВ, е предприятието, където се извършва
работата (чл.270, ал.1). Смисълът на това правило е да се създаде
яснота, сигурност и улеснение за Р/С. “Яснота”, защото по силата на това
общо законово правило Р/С знае къде му се изплаща ТВ. “Сигурност”,
защото това място е известно на страните по ТПО. “Улеснения”, защото
това е мястото, където се извършва работата и Р/С ежедневно отива там;
ТВ се изплаща на два пъти в месеца: един път – авансово в средата на
месеца, и втори път – окончателно в края на месеца или началото на
следващия месец. Всяко от тези плащания се извършва в определен срок.
Изплащането на ТВ на два пъти в месеца е нормално и най-често прилагано
в практиката. Но законът допуска в чл.270(2) и плащане с друга
периодичност: един път месечно, един път на два или три месеца и т.н. Тя
се прилага само когато бъде изрично уговорена между страните;
ТВ се изплаща лично на Р/С, в брой срещу подпис по ведомост или срещу
разписка. Това е правилото. По изключение, когато Р/С е възпрепятстван
да получи лично ТВ, изплащането му може да стане по негово писмено
искане – на негови близки. За писменото искане не е установено някакво
специално съдържание. То се съставя по свободен текст. Законът не
определя понятието “близки”, нито техния кръг. Това са преди всичко
роднини – родители, съпруг, деца, братя, сестри. Но “близък” може да
бъде всяко друго лице, в което Р/С има доверие – негов колега, приятел и
др. Освен лично и от близки, Р/С може да се разпореди чрез изрично
писмено волеизявление, ТВ да се превежда на влог в посочена от него
банка – по сметка.
ГАРАНЦИИ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ на ТВ :
ТВ се изплаща в пари (чл.269, ал.1 КТ) – в български левове. Няма пречка
ТВ да се уговаря в чужда валута и неговото изплащане да се извършва в
нейната левова равностойност по законния обменен курс, установен от БНБ.
ТВ не може да се изплаща в бонове, полици, акции, ценни книжа и др. ТВ
не може да се изплаща и в натура – стоки за потребление, от тези, които
произвежда предприятието или каквито и да е други стоки. По изключение в
натура могат да се изплащат само допълнителни ТВ, и то не всички, а само
някои от тях. Необходимо е плащането в натура да бъде изрично и
предварително предвидено в акт на МС, в колективен ТД или в
индивидуалния ТД. То не може да бъде едностранно и изведнъж налагано от
РД на Р/С;
Ежемесечно изплащане на ТВ – има гарантирано минимално ТВ при
добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения в размер на
минималната месечна РЗ, установена за страната (чл.245, ал.1). Възможно
е РД да не разполага с парични средства, необходими за изплащане на ТВ в
момента и в сроковете на тяхната дължимост – липса на реализация на
произведената продукция, голяма задлъжнялост на предприятието и
погасяване на дългове, непревеждане или забавяне да бъдат предвидени в
бюджета съответни финансови средства и т.н. В тези изключителни случаи
РД дължи изплащането на възнаграждение до размера на минималната МРЗ.
Разликата до пълния размер на ТВ за всеки отделен Р/С си остава
изискуема и се изплаща допълнително с лихва, равна на ОЛ% за съответния
период. Това може да бъде на втория, петия или петнадесетия месец,
независимо от това дали РД вече е започнал или не да изплаща пълния
размер на дължимото ТВ. Определянето на лихвата се извършва по ОЛ%,
установен от БНБ за съответния период. При определяне на лихвата за
забавено изплащане на ТВ в левове и/или във валута се изплаща законната
лихва за просрочени парични задължения, каквото безспорно е и
задължението на РД за изплащане на ТВ на Р/С. Искането за изплащане на
разликата до пълния размер на ТВ заедно с дължимата лихва на общо
основание може да се предяви пред общите съдилища. Това е редът на
осъдителното исково производство за разглеждане на трудови спорове, като
се следват специалните правила на чл.357–363 и общите правила на чл.79 –
255 ГПК;
Освобождаване на Р/С от задължението да връща сумите за ТВ, които е
получил добросъвестно (чл.271, ал.1). Връщането на суми за ТВ
предпоставя получаването на недължимо получени в повече суми за ТВ.
Основната предпоставка, при наличието на която не се дължи връщане на
недължимо получени в повече суми, е да са получени “добросъвестно” –
т.е. липсата на знание на Р/С за недължимостта на ТВ в повече. Р/С няма
съзнанието и субективното убеждение, че сумите не му се дължат.
Достатъчно е само той да не знае, че не му се дължат, без значение
причините, поради които у него е формирано това убеждение. Това правило
е правно и социално оправдано. Правно оправдано е, защото РД и неговата
администрация са тези, които трябва да следят и преценяват изплащаните
суми за ТВ на Р/С. То е и социално оправдано, защото обикновено Р/С е
изразходвал получените от него суми за ТВ и връщането им би го поставило
в сериозно затруднение. Добросъвестността на Р/С се предполага до
доказване на противното. От тук следват два извода:
* Първо, когато Р/С получи в повече от дължимите суми за ТВ по ТПО се
смята, че ги е получил добросъвестно и РД не може да иска връщането им,
защото предположението на закона е, че той ги е получил добросъвестно;
* Вторият извод е, че за да се иска връщането им, РД трябва да установи
недобросъвестността на Р/С при получаването им. Чл.8(2) във връзка с
чл.271(1) установява една оборима презумпция за добросъвестност на Р/С;
4) Удръжките, които могат да се правят от ТВ (чл.272). Удръжките са
приспадане на парични суми от ТВ, което РД дължи на Р/С. Те се извършват
преди изплащане на ТВ. Те са близки до прихващането по чл.103 ЗЗД поради
факта, че с извършват между две ликвидни и изискуеми вземания. Но
удръжките от ТВ се правят не само за насрещни вземания между Р/С и РД
(аванси, реализирана имуществена отговорност за вреди), но и към трети
лица – данъци, запори. Не всички вземания на РД към Р/С могат да се
прихващат от ТВ чрез удръжки, а само тези, които са изчерпателно
изброени в чл.272(1)КТ. Така например РД не може да прави удръжки от ТВ
за обезщетение по чл.216, за неизплатени жилищни наеми от Р/С.
В правния режим на удръжките се различават две основни хипотези:
Първата е на удръжки със съгласието на Р/С. Тя се извлича по аргумент за
противното от чл.272(1). Това съгласие би трябвало да бъде писмено;
Втората хипотеза обхваща удръжки от ТВ без съгласието на Р/С. Те се
извършват по силата на закона в изчерпателно изброени случаи от чл.272 :
Получени аванси. Това са авансите, които Р/С е получило от ТВ по чл.270.
Това е същинско прихващане по чл. 103 ЗЗД;
Надвзети суми в следствие на технически грешки – грешки в пресмятането,
но за да се удържи сумата, то Р/С трябва да е видял грешката;
Данъци. По действащото законодателство това е само данъкът върху общия
доход по чл.19 и 38 ЗОДФЛ. Другите дължими данъци (по извънтрудови ПО)
не могат да се удържат от ТВ;
Осигурителни вноски – по КСО върху брутното ТВ, както и ЗОВ;
Запори, наложени по надлежния ред. Щом кредиторът е насочил
принудителното си изпълнение срещу ТВ на Р/С, РД чрез касиера-платец е
длъжен да удържи дължимата сума от ТВ на осъдения да я заплати Р/С, и да
я преведе на взискателя;
Обезщетения, дължими от Р/С за вреди, причинени на РД, когато той не е
оспорил в рекламационното производство заповедта за удръжки по
чл.201(1-4). Липсата на оспорване от Р/С се приема като признание за
виновно причинените от него вреди и дължимост на тяхното обезщетяване,
поради което допуска тяхното прихващане. Става въпрос за имуществени
вреди на Р/С и които не са оспорени от него.
Привилегированост на вземането за ТВ. Законът установява предпочитателно
удовлетворяване на вземането за ТВ. Съгласно чл.136,ал.1,т.5 ЗЗД то е
поставено на пето място в общото подреждане на привилегиите за
предпочитателно удовлетворяване на вземанията и на първо място между
т.нар.“общи привилегии”.
При обявяване в несъстоятелност по ТЗ вземането за ТВ е поставено на
4-то място при разпределение на осребреното имущество – в групата на
вземания, произтичащи от ТПО, възникнали до 1 година преди дата на
решението за откриване на производство по Нс. Привилегията в тези случаи
цели да гарантира вземанията за ТВ, които са възникнали в сравнително
скоро време, а не на всички на вземания по ТПО. Вземанията, възникнали
преди повече от 1 година от датата на решение за откриване на
производство по несъстоятелност, заемат 9-то място в групата всички
вземания.