Ред и гаранции за изплащане на ТВ

 

Изплащането на ТВ е основно задължение на РД по ТПО (чл.128 КТ). То

означава предоставяне в разпореждане и собственост на Р/С на дължимото

му ТВ. За Р/С получаването на ТВ е основно право, което е главното

оправдание и смисъл на съществуването на ТПО.

 

РЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ на ТВ обхваща 3 основни момента:

 

Мястото, на което се изплаща ТВ, е предприятието, където се извършва

работата (чл.270, ал.1). Смисълът на това правило е да се създаде

яснота, сигурност и улеснение за Р/С. “Яснота”, защото по силата на това

общо законово правило Р/С знае къде му се изплаща ТВ. “Сигурност”,

защото това място е известно на страните по ТПО. “Улеснения”, защото

това е мястото, където се извършва работата и Р/С ежедневно отива там;

 

ТВ се изплаща на два пъти в месеца: един път – авансово в средата на

месеца, и втори път – окончателно в края на месеца или началото на

следващия месец. Всяко от тези плащания се извършва в определен срок.

Изплащането на ТВ на два пъти в месеца е нормално и най-често прилагано

в практиката. Но законът допуска в чл.270(2) и плащане с друга

периодичност: един път месечно, един път на два или три месеца и т.н. Тя

се прилага само когато бъде изрично уговорена между страните;

 

ТВ се изплаща лично на Р/С, в брой срещу подпис по ведомост или срещу

разписка. Това е правилото. По изключение, когато Р/С е възпрепятстван

да получи лично ТВ, изплащането му може да стане по негово писмено

искане – на негови близки. За писменото искане не е установено някакво

специално съдържание. То се съставя по свободен текст. Законът не

определя понятието “близки”, нито техния кръг. Това са преди всичко

роднини – родители, съпруг, деца, братя, сестри. Но “близък” може да

бъде всяко друго лице, в което Р/С има доверие – негов колега, приятел и

др. Освен лично и от близки, Р/С може да се разпореди чрез изрично

писмено волеизявление, ТВ да се превежда на влог в посочена от него

банка – по сметка.

 

ГАРАНЦИИ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ  на ТВ :

 

ТВ се изплаща в пари (чл.269, ал.1 КТ) – в български левове. Няма пречка

ТВ да се уговаря в чужда валута и неговото изплащане да се извършва в

нейната левова равностойност по законния обменен курс, установен от БНБ.

ТВ не може да се изплаща в бонове, полици, акции, ценни книжа и др. ТВ

не може да се изплаща и в натура – стоки за потребление, от тези, които

произвежда предприятието или каквито и да е други стоки. По изключение в

натура могат да се изплащат само допълнителни ТВ, и то не всички, а само

някои от тях. Необходимо е плащането в натура да бъде изрично и

предварително предвидено в акт на МС, в колективен ТД или в

индивидуалния ТД. То не може да бъде едностранно и изведнъж налагано от

РД на Р/С;

 

Ежемесечно изплащане на ТВ – има гарантирано минимално ТВ при

добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения в размер на

минималната месечна РЗ, установена за страната (чл.245, ал.1). Възможно

е РД да не разполага с парични средства, необходими за изплащане на ТВ в

момента и в сроковете на тяхната дължимост – липса на реализация на

произведената продукция, голяма задлъжнялост на предприятието и

погасяване на дългове, непревеждане или забавяне да бъдат предвидени в

бюджета съответни финансови средства и т.н. В тези изключителни случаи

РД дължи изплащането на възнаграждение до размера на минималната МРЗ.

Разликата до пълния размер на ТВ за всеки отделен Р/С си остава

изискуема и се изплаща допълнително с лихва, равна на ОЛ% за съответния

период. Това може да бъде на втория, петия или петнадесетия месец,

независимо от това дали РД вече е започнал или не да изплаща пълния

размер на дължимото ТВ. Определянето на лихвата се извършва по ОЛ%,

установен от БНБ за съответния период. При определяне на лихвата за

забавено изплащане на ТВ в левове и/или във валута се изплаща законната

лихва за просрочени парични задължения, каквото безспорно е и

задължението на РД за изплащане на ТВ на Р/С. Искането за изплащане на

разликата до пълния размер на ТВ заедно с дължимата лихва на общо

основание може да се предяви пред общите съдилища. Това е редът на

осъдителното исково производство за разглеждане на трудови спорове, като

се следват специалните правила на чл.357–363 и общите правила на чл.79 –

255 ГПК;

 

Освобождаване на Р/С от задължението да връща сумите за ТВ, които е

получил добросъвестно (чл.271, ал.1). Връщането на суми за ТВ

предпоставя получаването на недължимо получени в повече суми за ТВ.

Основната предпоставка, при наличието на която не се дължи връщане на

недължимо получени в повече суми, е да са получени “добросъвестно” –

т.е. липсата на знание на Р/С за недължимостта на ТВ в повече. Р/С няма

съзнанието и субективното убеждение, че сумите не му се дължат.

Достатъчно е само той да не знае, че не му се дължат, без значение

причините, поради които у него е формирано това убеждение. Това правило

е правно и социално оправдано. Правно оправдано е, защото РД и неговата

администрация са тези, които трябва да следят и преценяват изплащаните

суми за ТВ на Р/С. То е и социално оправдано, защото обикновено Р/С е

изразходвал получените от него суми за ТВ и връщането им би го поставило

в сериозно затруднение. Добросъвестността на Р/С се предполага до

доказване на противното. От тук следват два извода:

 

* Първо, когато Р/С получи в повече от дължимите суми за ТВ по ТПО се

смята, че ги е получил добросъвестно и РД не може да иска връщането им,

защото предположението на закона е, че той ги е получил добросъвестно;

 

* Вторият извод е, че за да се иска връщането им, РД трябва да установи

недобросъвестността на Р/С при получаването им. Чл.8(2) във връзка с

чл.271(1) установява една оборима презумпция за добросъвестност на Р/С;

 

4) Удръжките, които могат да се правят от ТВ (чл.272). Удръжките са

приспадане на парични суми от ТВ, което РД дължи на Р/С. Те се извършват

преди изплащане на ТВ. Те са близки до прихващането по чл.103 ЗЗД поради

факта, че с извършват между две ликвидни и изискуеми вземания. Но

удръжките от ТВ се правят не само за насрещни вземания между Р/С и РД

(аванси, реализирана имуществена отговорност за вреди), но и към трети

лица – данъци, запори. Не всички вземания на РД към Р/С могат да се

прихващат от ТВ чрез удръжки, а само тези, които са изчерпателно

изброени в чл.272(1)КТ. Така например РД не може да прави удръжки от ТВ

за обезщетение по чл.216, за неизплатени жилищни наеми от Р/С.

 

В правния режим на удръжките се различават две основни хипотези:

 

Първата е на удръжки със съгласието на Р/С. Тя се извлича по аргумент за

противното от чл.272(1). Това съгласие би трябвало да бъде писмено;

 

Втората хипотеза обхваща удръжки от ТВ без съгласието на Р/С. Те се

извършват по силата на закона в изчерпателно изброени случаи от чл.272 :

 

Получени аванси. Това са авансите, които Р/С е получило от ТВ по чл.270.

Това е същинско прихващане по чл. 103 ЗЗД;

 

Надвзети суми в следствие на технически грешки – грешки в пресмятането,

но за да се удържи сумата, то Р/С трябва да е видял грешката;

 

Данъци. По действащото законодателство това е само данъкът върху общия

доход по чл.19 и 38 ЗОДФЛ. Другите дължими данъци (по извънтрудови ПО)

не могат да се удържат от ТВ;

 

Осигурителни вноски – по КСО върху брутното ТВ, както и ЗОВ;

 

Запори, наложени по надлежния ред. Щом кредиторът е насочил

принудителното си изпълнение срещу ТВ на Р/С, РД чрез касиера-платец е

длъжен да удържи дължимата сума от ТВ на осъдения да я заплати Р/С, и да

я преведе на взискателя;

 

Обезщетения, дължими от Р/С за вреди, причинени на РД, когато той не е

оспорил в рекламационното производство заповедта за удръжки по

чл.201(1-4). Липсата на оспорване от Р/С се приема като признание за

виновно причинените от него вреди и дължимост на тяхното обезщетяване,

поради което допуска тяхното прихващане. Става въпрос за имуществени

вреди на Р/С и които не са оспорени от него.

 

Привилегированост на вземането за ТВ. Законът установява предпочитателно

удовлетворяване на вземането за ТВ. Съгласно чл.136,ал.1,т.5 ЗЗД то е

поставено на пето място в общото подреждане на привилегиите за

предпочитателно удовлетворяване на вземанията и на първо място между

т.нар.“общи привилегии”.

 

При обявяване в несъстоятелност по ТЗ вземането за ТВ е поставено на

4-то място при разпределение на осребреното имущество – в групата на

вземания, произтичащи от ТПО, възникнали до 1 година преди дата на

решението за откриване на производство по Нс. Привилегията в тези случаи

цели да гарантира вземанията за ТВ, които са възникнали в сравнително

скоро време, а не на всички на вземания по ТПО. Вземанията, възникнали

преди повече от 1 година от датата на решение за откриване на

производство по несъстоятелност, заемат 9-то място в групата всички

вземания.