Изменение характера на работа (трудовата функция)

 

При наличието на определени нововъзникнали важни обстоятелства,

съдържанието на ИТПО може да се променя, за да се приспособи към

променящата се и променена среда при съответния работодател.

Едностранното изменение на съдържанието на ТПО се допуска по изключение

в две групи от случаи:

 

Промени, които работодателят има право да извършва, за да отговори на

нововъзникнали, важни потребности в дейността на предприятието, на които

законът дава превес;

 

Промени, които се налагат от изменения в здравослов.състояние и

работоспособността на Р/С и са в негов интерес.

 

Едностранното изменение се допуска по изключение от страна на

работодателя. По силата на това право той може едностранно, т.е. без

съгласието на Р/С, да промени съдържанието на ТПО. То се упражнява чрез

едностранно волеизявление на работодателя. 

 

Това право се отнася само до необходимото договорно съдържание на ТПО.

 

      Работодателят не може:

 

Да променя законовото съдържание на ТПО, защото той не е участвал в

неговото формулиране;

 

Да променя и всички елементи на договорното съдържание, а само точно

определена част от тях: характера на работата и мястото на работата.

 

Едностранното изменение в характера на работата от работодателя (чл. 120

КТ) се характеризира с:

 

а) предпоставките;                  б) границите;                  в)

същността на изменението.

 

Предпоставките за извършване на едностранната промяна в х-ра на работата

са:

 

а) Производствена необходимост. Тя се изразява в недостиг от работна

сила за изпълнение на определени важни, спешни и неотложни задачи на

производствената и служебната дейност. Те са временни и не могат да

бъдат изпълнени с наличните Р/С, поради което се налага да бъдат

разместени и преведени допълнително за определено време и други Р/С. На

тези Р/С се променя характерът на работата. Например: работникът монтьор

изпълнява функцията на шофьор във вътрешнозаводския транспорт;

 

б) Престой. Той е налице при преустановяване на работата в даден участък

или работно място поради организационно-технически причини – повреда на

машини, недостиг на суровини и др., които причиняват бездействие на Р/С,

заети на съответното работно място. Това налага превеждането им на друга

по характер работа.

 

в) Непреодолими причини. Това са причините, настъпването на които не

зависи от волята на РД. Той не може да ги предвиди и преодолее с

наличните Р/С. Действието на непреодолимите причини се изразява в

настъпването на природни или обществени бедствия (земетресения, пожари,

производствени аварии и др.) и изисква работодателят да използва

наличните Р/С за посрещане на нововъзникналите обстоятелства и

извършването на спасителни, възстановителни, ремонтни и други подобни

работи, за да се спасят висши ценности – животът и здравето, сигурността

на хората и др.

 

Границите на изменението в характера на работата са различни и варират

според естеството на причините, които го обуславят – производствена

необходимост, престой и непреодолими причини. При производствената

необходимост и престоя промяната в характера на работата може да се

изразява във възлагането на друга по естеството си работа, която обаче

съответства на: 1)Квалификацията на Р/С и 2)Здравословно състояние:

например лекар не може да бъде преместен на работа като санитар.

 

По-различно е положението при промяна в характера на работата при

настъпването на непреодолими причини. Поради извънредния характер на

обстоятелствата в тези случаи границите на промяна в характера на

работата тук са по-широки, отколкото при производствената необходимост и

престоя. И затова законът тук позволява на квалифицирани Р/С – инженери,

икономисти, юристи и др., да се възлага изпълнението и на

неквалифицирана работа – по пренасяне, товарене, разтоварване и др.

 

При производствената необходимост и престоя границите на изменението е в

рамките на 45 календарни дни през една календарна година.

 

При непреодолими причини промяната в характера на работата може да

продължи през цялото време, докато действат тези причини и, което е

особено важно – и през времето, което е необходимо да се отстранят

последиците от тях.

 

Същността на промяната е в изменение на трудовата функция на Р/С,

определена при възникване на ИТПО. Това означава, че на Р/С се възлага

друга работа, различна от определената при възникването на ИТПО. Тази

друга работа включва други трудови операции и задължения по нея.

 

Промяна на характера на работата по причини на Р/С :

 

Промени в здравното състояние на Р/С. Те се дължат на точно определени

причини. По действащото право те са: общо или професионално заболяване;

трудова злополука; серопозитивност към вируса на СПИН; бременност или

кърмене на малко дете. Същественото при тези промени е, че Р/С не е в

състояние да продължи да изпълнява досегашната си работа, защото

работоспособността му е намаляла и защото ако продължи да върши

досегашната работа, ще настъпят вредни последици за здравното му

състояние. От друга страна, той има остатъчна работоспособност и

относително добро здравно състояние, поради което може да изпълнява

друга подходяща работа или същата работа при променени и облекчени

условия.  При наличието на тези предпоставки Р/С се премества на друга

подходяща за него работа. Това преместване се състои в изменение на

неговата трудова функция. То се нарича трудоустрояване, т.е. устройване

на друга работа чрез изменение на досегашната. Необходимостта от

неговото извършване, характерът на работата, условията на труд и срокът,

за който се извършва изменението на характера на работата, се определят

по предписание на здравните органи. Изпълнението на това предписание е

задължително както за работодателя, така и за Р/С.

 

Границите на промяната в трудовата функция са очертани в закона чрез

изискването за подходящ характер на работата. Преценката за това се

извършва с оглед на здравното състояние и степента на работоспособност

на Р/С от компетентния здравен орган. От него се определя и срокът, за

който се извършва изменението в характера на работата. То може да бъде

за определено време или за постоянно. Когато изменението на характера на

работата е за определен срок, Р/С запазва работата, която е изпълнявал

преди трудоустрояването, и се връща на нея, след като работоспособността

му се възстанови.